Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
София, 26.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4690 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Б. Т. срещу въззивно решение № 95 от 10.07.2017 г. по възз. гр. д. № 97 /2017 г. на Силистренския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение на Тутраканския районен съд в частта, с която е допусната делба на четири ниви – три в землището на [населено място] и една в землището на [населено място] между жалбоподателя и бившата му съпруга Е. Т. Г. и в частта, с която М. Т. е осъден да заплати на Е. Г. годишно обезщетение за ползване на имотите до окончателното извършване на делбата.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна Е. Т. Г. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за касационното производство.
Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено по иск за съдебна делба във фазата по допускане на делбата, за което не са предвидени ограничения за допускане до касационно обжалване.
Въззивният съд е приел следното:
Нивите са придобити по време на брака чрез възмездна сделка – чрез покупко-продажба от майката на съпруга М. Т..
Въззивният съд е приел за неоснователно възражението за симулативност – че сделката, с която майката на М. Т. му е продала четирите ниви прикрива дарение, поради което имотите не са попаднали в съпружеската имуществена общност (с.и.о.).
Въззивният съд, като е приложил разпоредбата на чл.165,ал.2 ГПК, е приел, че е недопустимо установяване на симулативност със свидетелски показания поради липсата на обратно писмо и начало на писмено доказателство.
Поради което (и тъй като не са представени други доказателства) възражението остава недоказано.
Въззивният съд е приел за неоснователен и довода, че следва да се приеме, че майката на ищеца не е получила пари за продажбата, тъй като години наред е издържала домакинството му и тъй като посочената в сделката цена е изключително занижена, като е приел, че двете твърдения не са пряк аргумент за привидност на сделката, а занижената цена е условие за унищожаване на сделката, но такова искане няма направено, а и няма как да бъде разгледано в делбеното производство предвид конститутивния му характер..
Изводът е, че процесните имоти са придобити по време на брака чрез възмездна правна сделка и са попадали в съпружеската имуществена общност и следва да бъдат включени в делбената маса на прекратената с.и.о. А последица от това е дължимостта на обезщетение за ползването им от М. Т. (до приключването на делбата).
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателят извежда следните въпроси, за които твърди, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК (в редакцията преди измененията с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г.):
· В отношенията между бивши съпрузи единствено и само обратно писмо ли следва да установява симулация?
Въпросът не е обуславящ, не се твърди симулация между съпрузи, а А между единия от съпрузите и трето лице.
· Не следва ли да се ценят всички доказателства, допустими по ГПК при установяване на симулативна сделка – покупко-продажба, прикриваща дарение, предвид факта, че се касае до изключително близки (между родител и дете) и на практика няма обратно писмо?
Въпросът (дали свидетелските показания са допустими в разглежданата хипотеза) е обуславящ, но въззивният съд го е разрешил в съответствие с практиката по чл.165,ал.2 ГПК, според която свидетелските показания не са допустими, когато твърдящият симулацията е страна (купувач) по сключения във формата на нотариален акт договор за покупко – продажба и цели да опровергае изявленията на страните по договора пред нотариуса (своето и на продавача).
· Не следва ли в тези случаи да се приложи нормата на чл.23 СК, като се има предвид, че се касае за лично имущество, придобито чрез дарение – симулативна покупко-продажба между родител и дете?
Въпросът не е обуславящ, Няма нито твърдения, нито доказателства за това – че нивите са придобити с изцяло лични средства. Следва да се добави и че този въпрос е основан на твърдения, които противоречат на предишните. Веднъж се твърди, че имотите са дарени на М. Т., а след това (едва в изложението за допускане на касационно обжалване) – че М. Т. ги е придобил с лично имущество (възмездно). Въпросът е произволен, без връзка с делото.
· Следва ли признание на факта по симулативна покупко-продажба да се игнорира при липсата на обратно писмо?
Този въпрос не е обуславящ, щеше да е обуславящ, ако спорът беше между двете страни на симулативна покупко-продажба и насрещната страна (продавачът) не беше оспорила, а беше признала твърдението за симулативност – че договорът прикрива дарение, че към момента на сключването му не е постигано съгласие за заплащане на цена, нито е получавана парична сума като цена, въпреки, че пред нотариуса страните са твърдели и потвърдили, че сключват договор за покупко-продажба, какъвто е отразен в нотариалния акт.
Поради изложеното не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Искането на насрещната страна в това производство Е. Т. Г. за присъждане на разноски в размер на 300 лева, съгласно списък за разноски, не е подкрепено с доказателства, че такива разноски са уговорени и заплатени (в касационното производство не е представен договор за процесуално представителство, нито платежен документ). Поради това настоящият състав го намира за недоказано и следователно за неоснователно.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 95 от 10.07.2017 г. по възз. гр. д. № 97 /2017 г. на Силистренския окръжен съд,.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2