О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
гр. София, 26.06. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 1810 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Т. Г. и П. И. Г., двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2, чрез адвокат И. Д., срещу решение № 2664 от 20.12.2017г. по гр. дело № 2690/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, с което е потвърдено решение № 1361 от 01.03.2017г., постановено по гр. дело № 15474/2015г. на СГС, Първо гражданско отделение, 19 състав, с което на основание чл. 135 ЗЗД е обявен за недействителен по отношение на ищците В. И. Б. и Н. А. Б. договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.11.2015г., обективиран в нотариален акт № 122, рег. № 26767, н.д. № 320/2015г. по описа на Нотариус А. Ч., с рег. № 310 към НК и район на действие СРС, с който П. В. Г. и П. П. Г. са продали на К. Т. Г. по време на брака му с П. И. Г. собствения си недвижим имот, а именно: апартамент № 1, находящ се на първи жилищен етаж, със застроена площ 171 кв. м., състоящ се от: дневна, кухня, баня- тоалетна, тоалетна, две спални, кабинет, антре, предверие и две тераси, при съседи: север – двор, изток – стълбище, юг – двор, запад – двор, както и припадащите се 18,02 % идеални части от общите части на сградата и 17,98 % от правото на строеж върху поземления имот- УПИ VI – 261, кв. 237 по плана на [населено място], местност „П.-Редута“ с площ на имота по документи 434,50 кв.м., с административен адрес: [населено място], [улица], като ответниците са осъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на ищците направените съдебно – деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Касаторите считат, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон– основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Молят атакуваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено ново решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 135 ЗЗД да бъде отхвърлен като неоснователен.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба касаторите релевират основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следния правен въпрос, за който твърдят, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: “Следва ли да бъде предмет на доказване и установяване в процеса съществуването на вземането на ищеца, макар да не е предмет на делото по иска по чл. 135 ЗЗД, когато ответник заяви своевременно правоизключващи възражения? Отхвърлянето на този въпрос от обсъждане не представлява ли случай на това да бъде лишен ответникът от правото на защита срещу иска, дори тя да е своевременно заявена?“. Касаторите навеждат довод и за наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното решение поради допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон досежно презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД.
Ответниците по касационната жалба /ищци в производството/ – В. И. Б. и Н. А. Б., подават писмен отговор, в който излагат становище за отсъствието на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените в касационното производство съдебни разноски.
П. В. Г. и П. П. Г. не оспорват касационната жалба, намирайки я изцяло за основателна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ищците е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 135 с цена над 5 000 лв., но не са налице общото и допълнителните основания на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел, че на 16.11.2004г. между ответниците П. В. Г. и П. П. Г., от една страна, и ищците В. И. Б. и Н. А. Б., от друга страна, е сключен договор, обективиран в нотариален акт № 142, н.д. № 127/2004г. по описа на Нотариус Р. Б., с рег. № 273 към НК и район на действие СРС, с който П. В. Г. е учредил на ищците вещно право на надстрояване на два жилищни етажа и един тавански етаж – ателиета, със застроена площ от 171 кв.м., върху жилищната сграда, построена в собствения му УПИ VI-261 от кв. 237 по плана на [населено място], местност „П.-Редута“ с площ на имота по документи 434.50 кв.м., с административен адрес: [населено място], [улица]. Приел е още, че по силата на горепосочения процесен договор ответниците П. В. Г. и П. П. Г. са прехвърлили на ищците правото на собственост върху 1/2 ид.част от сутеренния етаж на жилищната сграда и 1/2 ид.част от търговски обект „кафе-аперитив”, находящ се на партерния етаж на същата сграда, заедно със съответните идеални части, припадащи им се от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, на което е построена същата, както и че в замяна на учреденото им вещно право на надстрояване В. И. Б. и Н. А. Б. са се задължили да извършат за своя сметка и в полза на П. В. Г. и П. П. Г. всички строително-ремонтни работи за довършване на изградените в груб строеж партерен и І-ви жилищен етаж на съществуващата жилищна сграда (в груб строеж) по начин, съответстващ на БДС и в срокове и условия, уговорени в предварителен договор от 03.06.2004 г., сключен между същите страни.
САС е намерил за безспорно по делото, че в хода на гр.д.№ 3280/2006г. по описа на СГС, ГК, 12 състав, образувано по предявен от П. В. Г. и П. П. Г. срещу В. И. Б. и Н. А. Б. иск с правно основание чл.87, ал. 3 ЗЗД, страните са постигнали споразумение, оформено на 29.03.2007г. като анекс към нотариалния акт от 16.11.2004г., по силата на който В. И. Б. и Н. А. Б. са се задължили да извършат строително-ремонтните работи за довършване на партерния и първия жилищен етажи от съществуващата жилищна сграда /в груб строеж/ по начин, съответстващ на БДС, в 6-месечен срок от получаване на отпуснатия им от [фирма] кредит, но не по-късно от 29.09.2007г., както и да осигурят въвеждане в експлоатация по предвидения в закона ред на жилищната сграда в срок до 29.03.2008г.. САС е приел за безспорно и че с влязло в сила съдебно решение от 11.11.2013г. по гр.д. № 5597/2011г. на СГС, ГО, 7 състав, процесният договор от 16.11.2004г. е развален на основание чл.87, ал.3 ЗЗД поради неизпълнение от страна на В. И. Б. и Н. А. Б. на задълженията им по договора.
Решаващият съд е намерил, че във връзка с развалянето на горепосочения договор ищците В. И. Б. и Н. А. Б. са предявили на 04.08.2015г. иск с правно основание чл.74 ЗС срещу ответниците П. В. Г. и П. П. Г. за заплащане стойността на подобренията, извършени в процесния имот, собственост на ответниците, по време на действието на договора от 16.11.2004г., както следва: сумата 540 000 лв., дължима от П. В. Г. за изграждане на втори и трети жилищни етажи и ателие 2 на тавански етаж, и сумата от общо 168 000 лв., дължима от двамата ответници П. В. Г. и П. П. Г. за вложените от ищците средства за извършване на подобрения в сутеренния етаж, апартаментите на партерния и първи жилищен етажи в същата сграда. САС е посочил, че по иска за подобрения е образувано гр.д.№ 10 125/2015г. по описа на СГС, ГО, 12 състав, висящо към датата на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция.
Въззивният съд е приел също, че на 09.11.2015г. П. В. Г. и П. П. Г. са продали за сумата от 60 000 евро на третия ответник и техен племенник К. Т. Г., по време на брака му с П. И. Г., собствения си недвижим имот, а именно: апартамент № 1, находящ се на първи жилищен етаж, със застроена площ 171 кв. м., състоящ се от: дневна, кухня, баня- тоалетна, тоалетна, две спални, кабинет, антре, предверие и две тераси, при съседи: север – двор, изток – стълбище, юг – двор, запад – двор, както и припадащите се 18,02 % идеални части от общите части на сградата и 17,98 % от правото на строеж върху поземления имот – УПИ VI – 261, кв. 237 по плана на [населено място], местност „П.-Редута“ с площ на имота по документи 434.50 кв.м., с административен адрес: [населено място], [улица].
На базата на така описаната фактическа обстановка въззивният съд е извел правни изводи, според които ищците са кредитори на първите двама ответници П. В. Г. и П. П. Г., по силата на влязлото в сила на 20.07.2015г. решение за разваляне на договора от 16.11.2004г., при което е настъпило основание за реституция на даденото на отпаднало основание. Приел е, че действието, чието обявяване за недействително се иска – сключването на договора за покупко-продажба от 09.11.2015г между П. В. Г. и П. П. Г., като продавачи, и другия ответник К. Т. Г., като купувач, е извършено четири месеца по-късно. По отношение на твърдението на ищците за относителна симулация на атакуваната сделка, САС е счел, че анализът на събраните по делото доказателства не може да обоснове непротиворечив извод за доказаност на дарствено намерение у прехвърлителите и приобретателя по договора от 09.11.2015г..
С оглед обстоятелството, че процесната увреждаща сделка е възмездна, а племенникът не е между лицата, за които е установена оборимата презумция по чл.135, ал.2 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ищците са провели успешно доказване за наличие на знание по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД у третото лице – страна по атакуваната сделка, на фактите и обстоятелствата, които пораждат вземането им. Въз основа на събраните по делото гласни доказателства, САС е констатирал, че К. Т. Г. е знаел за наличието на неуредени имуществени отношения между чичо му П. В. Г. и ищците В. И. Б. и Н. А. Б. преди сключване на процесния договор за покупко-продажба на 09.11.2015г., чиято недействителност се иска да бъде обявена. Въззивният съд е кредитирал показанията на свидетеля Р. М. досежно факта, че между ищеца Н. А. Б. и К. Т. Г. през есента на 2015 година е воден разговор за оказване на помощ и съдействие за доброволно уреждане на последиците от делото, по което е постановено решението за разваляне на договора от 16.11.2004г.. Решаващият съд е взел предвид и обстоятелството, че ответниците се намират в близки родствени отношения и племенникът К. Т. Г. не се е преместил да живее в купения от него имот предвид настоящия му адрес, който не съвпада с адрес на процесния имот. САС е посочил, че презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД не може да се прилага разширително, но наличието на съответна фактическа степен на близост в отношенията между страните по атакуваната увреждаща сделка има значение за наличието на знание за увреждане на кредитора – ищец по павловия иск.
Въззивният съд е приел още, че процесната разпоредителна сделка от 09.11.2015г. за покупко-продажба е намалила имуществото на длъжниците, поради което е намерил за осъществени всички предпоставки за уважаване на иска по чл.135, ал.1 ГПК.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касаторите твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
При горепосочените решаващи правни изводи на второинстанционния съд, поставеният от касаторите правен въпрос, макар от значение за изхода по конкретния правен спор, е разрешен от САС съобразно формираната безпротиворечива практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 131 от 16.06.2014 г. по гр. д. № 4996/2013 г., III г. о., ГК , решение № 136 от 15.08.2017 г. по гр. д. № 61238/2016 г., IV г. о., ГК, решение № 224 от 30.10.14 по гр. д. № 2310/2014, ІІІ ГО, ненуждаеща се от осъвременяване или корективно тълкуване при липса на непълнота, неяснота или противоречие в закона, поради което не е осъществено соченото допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл.135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти. Той може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. Когато кредиторът предяви само павлов иск, без да го съедини с иск за вземането си, правоотношението, от което произтича вземането, не става предмет на делото. Възраженията на ответника срещу съществуването на вземането на кредитора, за защита на което е предявен павловият иск, са неотносими към спора по чл.135 ал.1 от ЗЗД, съответно не следва съдът да ги приема и решава инцидентно в този процес, щом те не засягат материалното право да се иска отмяна на увреждащата сделка.
Не е осъществено и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Обжалваното решение не е очевидно неправилно, защото не са налице квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти – явна необоснованост.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на настоящото производство, касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата 2000 лв., съставляваща хонорар за един адвокат, платен пред касационната инстанция.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2664 от 20.12.2017г. по гр. дело № 2690/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав.
ОСЪЖДА К. Т. Г., ЕГН: [ЕГН], и П. И. Г., ЕГН: [ЕГН], двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2, чрез адвокат И. Д., да заплатят на В. И. Б., [ЕГН], и Н. А. Б., ЕГН: [ЕГН], двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, сумата 2000 лв. /две хиляди лева/ – съдебно – деловодни разноски пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: