6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 519
гр. София, 26.06.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 1530 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ищеца [фирма] и на ответника Методи Я. Т. срещу решение № 87 от 08. 01. 2018г. по в. гр. дело № 373/2017г. на Благоевградски окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав, с което е потвърдено решение № 1055 от 10. 02. 2017г. по гр. д. № 1459/2014г. на Благоевградски районен съд, с което ответникът Методи Я. Т. е осъден да заплати на ищеца [фирма] сумата 62 160. 17 лв., на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, съставляваща констатирани липси в търговска база „Евро Ф.“ – [населено място], ведно със законната лихва от датата на исковата молба, и сумата 5 225. 27 лв., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съставляваща законна лихва за забава върху главницата от момента на откриване на липсата – 16. 09. 2013г. до датата на исковата молба, като предявените срещу втория ответник М. А. М., при условията на солидарна отговорност, искове с правни основания чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за горепосочените липси и законна лихва, са отхвърлени като неоснователни.
Касаторът – ищец поддържа, че въззивното решение в обжалваната от него отхвърлителна част, е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени и срещу ответницата М. А. М., при условията на солидарна отговорност. Претендира сторените съдебни разноски пред всички инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната си жалба [фирма] релевира основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК /очевидна неправилност/ по следните въпроси: 1. „Критерий ли е формалният начин на възлагане на отчетнически функции /начинът, по който са изписани в длъжностната характеристика/ за установяването и разграничаването на отчетническите функции на двама служители при търсене на тяхната солидарна отговорност, щом като и за двамата по безспорен начин е установено, че притежават качеството на отчетник в един и същи период от време, за който е установена безспорна липса, и за двете лица отчетническата функция е досежно едно и също място на работа и за едни и същи материални ценности, до които и двамата служители имат еднакъв физически достъп, както и до документацията за тях, и съответно критерий ли е този начин за правната възможност да бъде ангажирана солидарната отговорност и на тези две лица – отчетници?“ и 2. „Може ли елемент от фактическия състав на отчетническата пълна имуществена отговорност да бъде не само действие, а и бездействие от страна на отчетника, по конкретно – съпричиняване на липсата да е резултат от комбинацията от действията на един от отчетниците и бездействията на друг от отчетниците?“.
Ответникът по тази касационната жалба – Методи Я. Т. не подава писмен отговор.
Ответницата М. А. М. подава отговор на касационната жалба, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Претендира заплащане на сторените пред касационната инстанция съдебни разноски.
Касаторът – ответник Методи Я. Т. поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната си жалба релевира основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните два въпроса: 1.„Подписването на ревизионния акт за констатирани липси без възражение само от единия работник/служител при отсъствие на другия, когато и на двамата са възложени отчетнически функции, без да има сключен договор за бригадна отговорност, освобождава ли работника/служителя, който не присъства по време на ревизията от отговорност?, и 2.„Работниците/служителите, на които са възложени отчетнически функции, носят ли отговорност за стоки, които физически не са постъпвали в склада, а само счетоводно са заприходявани там, но са включени в извършването на ревизията?“.
Ответникът по тази касационна жалба – [фирма] не подава отговор.
Ответницата М. А. М. подава отговор на касационната жалба, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Претендира заплащане на сторените пред касационната инстанция съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правни основания чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с цена на всеки иск над 5 000 лв., но не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предявените искове са с правни основания чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 62 160. 17 лв., съставляваща констатирани липси в търговска база „Евро Ф.“ – [населено място] /склад и магазин/, в която по силата на трудови договори с работодателя – ищец / [фирма], [населено място]/, двамата ответници заемат отчетнически длъжности: ответникът Методи Т. – длъжността „асистент – продавач“ и ответницата М. М. – длъжността „касиер – счетоводител“; както и за сумата 5 225. 27 лв. – законната лихва за забава върху главницата от откриване на липсите – 16. 09. 2013г. до предявяване на исковете. Претенциите са за солидарно осъждане на двамата ответници поради невъзможност да бъдат разграничени отчетническите им функции.
Въззивният съд е приел за изцяло основателни предявените главен и акцесорен искове по отношение на ответника Методи Т., поради осъществен фактически състав на отчетническата пълна отговорност по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, вкл. поради необорване от този ответник на презумпцията за неговото виновно поведение при причиняване на вредата. По отношение на другата ответница М. М. е счел исковете за неоснователни, тъй като не е установено по делото, че процесните липси са настъпили от неизпълнение на нейни отчетнически функции /тя отговаря само за установени липси на парични средства по длъжностна характеристика, а по – големият дял на констатираните липси са такива на материални ценности в търговската база, а констатираната липса на парични ценности е за времеви период, в който ответницата е ползвала отпуск/, нито от неизпълнение на други нейни задължения по трудовия договор. Освен това Благоевградски окръжен съд е посочил, че от писмените доказателства в процеса се установява, че ответницата М. не е присъствала на извършената ревизия, не е била уведомена за нея, не е подписвала ревизионния акт или други документи, свързани с ревизията, тъй като към момента на извършването й е била в отпуск, а от заключението на графологичната експертиза по делото се установява, че складовите дневници в търговската база за процесния период, в по – голямата си част, са подправени досежно имената и подписа на ответницата М.. Анализирайки в конекситетната им връзка горепосочените доказателства със свидетелските показания на допуснатите по делото свидетели, решаващият съд е заключил, че са оборени презумпциите за това, че ответницата е причинила/съпричинила процесните липси и за евентуална нейна вина.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по делото. Релевираните от двамата касатори въпроси не са обуславящи за крайния изход на конкретния спор, поради което не осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК – обстоятелство, изключващо касационния контрол на въззивния съдебен акт, без да е необходимо обсъждане на наведените допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Решаващите правни изводи на въззивния съд, довели до уважаване на предявените искове срещу ответника Т. и до отхвърлянето им спрямо ответницата М., са че и двамата ответници имат качеството „отчетници“ по сключените с тях трудови договори и че са безспорно установени процесните липси в търговската база на ищеца – работодател, вкл. с неоспореното заключение на икономическа експертиза, но по отношение на ответницата М. е оборена презумпцията, че тя е причинила със свое виновно поведение /действие или бездействие/ липсите, а по отношение на другия ответник Т. тази презумпция, установена в полза на работодателя, не е оборена. Следователно без да е отрекъл присъщите на заеманата от ответницата М. длъжност отчетнически функции, неизпълнението на които може да намери израз в действие или бездействие на служителката, Благоевградски окръжен съд е счел за оборена установената в полза на ищеца презумпция за причиняване на липсите от тази ответница със собствено виновно поведение /действие или бездействие/, а касателно този решаващ правен извод нито един от касаторите не е формулирал правен въпрос.
Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти – явна необоснованост. Настоящият съдебен състав намира, че не е осъществено това релевирано от касатора – ищец основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, което не страда от горепосочените квалифицирани пороци.
Не са налице и основанията на чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК за служебно допускане на касационен контрол поради вероятна нищожност или недопустимост на обжалвания акт.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК всеки един от касаторите следва да бъде осъден да заплати на ответницата М. сумата 1 000 лв., съставляваща хонорар за един адвокат пред касационната инстанция, платен с договор за правна защита и съдействие, приложен към отговора на касационната жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 87 от 08. 01. 2018г. по в. гр. дело № 373/2017г. на Благоевградски окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК:[ЕИК], и Методи Я. Т., ЕГН: [ЕГН], всеки един от двамата, да заплатят на М. А. М., ЕГН: [ЕГН], сумата 1 000 лв. – съдебно – деловодни разноски пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.