ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 587
София, 26.06.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1104 по описа за 2018г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на С. И. А. – Н. от София, приподписана от адвокат С.М., срещу въззивното решение на СГС от 10.05.2017г. по гр.д. № 16284/2015г.
Ответниците по жалбата [фирма] С. и третото лице – помагач [фирма] С. не са подали отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ взе предвид:
С атакуваното решение СГС е отменил частично решението на СРС от 15.07.2015г. по гр.д. № 53337/2014г. и вместо него е постановил друго, с което по предявения иск по чл.422 ГПК е признал за установено, че С. А.-Н. дължи на [фирма] 4833.86лв. за доставени през периода м.09.2011г. – м.04.2013г. топлинна енергия за ап.9, находящ се в С., на [улица], вх.А, ет.5, както и 837лв. мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от 19.05.2014г. до окончателното изплащане, и е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата до пълния предявен размер главница 5033.67лв.
Въззивният съд е приел за доказан предявения иск за присъдените суми. Приел е за установено, че: ответницата е собственик на ап. № 9 в С., на [улица] вх.А ет.5 по нот.акт № …/…г., нейната майка Б. А. е била носител на вещно право на ползване на апартамента по нот.акт от 1999г., прекратено поради смъртта й; по решение на етажните собственици през 2002г. с [фирма] е сключен договор за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и топла вода, вкл. за издаването на обща и на индивидуални сметки, като в списъка на етажните собственици фигурира и Б. А. с аб. №…..; представен е констативен протокол, подписан от представители на ищеца и от председателя на ЕС, за установяване на идентичност между номерацията на отделните апартаменти по нотариални актове и номерацията в информационната система на ищеца съгласно подадената първична информация от етажните собственици при присъединяването им към топлопреносната мрежа, като ап.9 по нотариалния акт на ответницата е идентичен с ап.10 в информационната система, поради което фактурите за ползваната топлинна енергия за аб. № …. са издавани за ап.10; представени са и документи за дялово разпределение и за главен отчет за процесния период за този абонатен номер с подпис на потребител; ответницата като собственик на обект в ЕС, присъединена към абонатна станция, е клиент, потребител на топлинна енергия; реалното доставено количество енергия е определено от техническата експертиза въз основа на данни от показанията на измервателните уреди и изравнителните сметки. Въз основа на съвкупната преценка на представените доказателства като неоснователно е оценено възражението за недоказаност на потребена топлоенергия за процесния апартамент. Абонатният номер във фактурите за ап.10 е идентичен с абонатния номер на процесния апартамент, посочен в списъка с етажни собственици срещу името на предходния потребител на топлинна енергия Б. А., за същия номер са изготвени изравнителните и документите за главен отчет. Ответницата не е оспорила автентичността на документа, нито е доказала различен размер потребена енергия. Размерът на действително потребената енергия е определен от вещите лица на база отчетите на уредите за посочения абонатен номер, а не на база посоченото във фактурите /издадени за същия номер/. Като неоснователно е оценено и позоваването на ответницата на решението по гр.д. № 5610/2013г. на СГС, тъй като с него не е разрешен спор по същество, а е обезсилено решение на СРС поради произнасяне по различен от заявения с исковата молба предмет.
В изложението на касаторката по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, се сочи, че атакуваното решение противоречало на решение по гр.д. № 5610/2013г. на СГС и на решение по гр.д. № 53337/2014г. на СРС, които били заведени на същите основания, между същите страни, но с друг размер и период на претенцията. Съдът се произнесъл по въпроса „възможно ли е въз основа на частни документи /абонатен номер и идентификационен протокол/, издадени от ищеца, и то само в негова полза, да бъде подменена собствеността на недвижим имот и да бъде осъден ответник за задълженията на друг имот“ в противоречие с решение по гр.д. № 284/2010г. 2 ТО.
Така поставеният въпрос не обосновава допускането на касационно обжалване. Въззивният съд не е достигнал до извод от значение за спора, че ответницата не е собственик на ап.9, нито че тя следва да отговаря за задълженията на друг имот, въз основа на констативния протокол и списъка на етажните собственици. Освен това, приетото, че предявената претенция се отнася за топлинна енергия, потребена от ответницата в собствения й ап.9, съдът е формирал не само въз основа на представените констативен протокол и списък на етажните собственици, но и на данните за действително потребената енергия по отчетите на уредите за абонатен № …., а не на база на посоченото във фактурите, издадени за същия абонатен номер. С оглед на това произнасянето от касационния съд по поставения въпрос не би било от значение за изхода на делото.
Не е основание за допускане на касационно обжалване твърдението за противоречие с решението по гр.д. № 5610/2013г. на СГС, с което е обезсилено решението на СРС по гр.д. № 41955/2012г. по иск на [фирма] срещу ответницата по чл.422 ГПК за установяване на задължение за неплатена цена за доставена топлинна енергия за апартамента й на бул.Е..“ № 69 вх.А за период преди този по настоящото дело – с това решение не е разрешен спор със сила на пресъдено нещо и то не се включва в съдебната практика по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК /в редакцията преди изменението по ДВ бр.86/2017г./. На същото основание не се включва в съдебната практика и постановеното по настоящото дело първоинстанционно решение по гр.д. № 53337/2014г. /касаторката не е представила соченото от нея решение на ОС Пазарджик от 27.03.2012г. по гр.д. № 152/2012г., което е пречка за преценка от касационния съд дали с него се обосновава твърдението й за наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК/.
И твърдението за недопустимост на въззивното решение поради липса на пасивна легитимация на ответницата /и нарушение на диспозитивното начало, наведено бланкетно/, тъй като тя не била собственик на ап.10, не обуславя допускане на касационно обжалване – соченото обстоятелство няма отношение към допустимостта, а към основателността на предявената претенция. Съображенията на касаторката, че ищецът не успял да докаже продажба на топлоенергия за ап.9, не обосновават твърдението й за неправилно приложение на императивна материалноправна норма по смисъла, вложен в ТР № 1/2013г. на ОСГТК, респективно допускането на касационно обжалване служебно, дори това да не се сочи като основание от касатора. Тези, както и останалите съображения в касационната жалба, представляват оплаквания за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност, които са основания за касационно обжалване, подлежащи на проверка от касационния съд, ако касационно обжалване бъде допуснато.
При липсата на основната предвидена в закона предпоставка, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, 2-д ГО, № 3187 от 10.05.2017г. по гр.д № 16284/2015г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: