О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
София, 27.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 12.06.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 965 /2018 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], [населено място] против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 2662 от 20.12.2017 г., по т.д.№ 3288/2017 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 817 от 28.04.2017 г., по т.д.№7800/2016 г. за отхвърляне, като неоснователни, предявените от касатора, като ищец, срещу ТД [фирма], гр. София обективно съединени искове по чл.71 ТЗ за отмяна решенията на Съвета на директорите, обективирани в протокол от 21.10.2016 г. по т.1, т.2 и т.3 съответно за: увеличаване капитала на акционерното дружество от 2 600 000 лева на 4 000 000 лв. чрез издаване на 1 400 000 поименни акции с номинална стойност всяка 1 .00 лв./ един лев/, които се записват изцяло по номинал от [фирма]; свикване на извънредно ОС на акционерите на 02.12.2016 г. в 12 часа в седалището и адреса на управление на [фирма] при дневен ред:1.Промяна на седалището и адреса на управление на дружеството и 2. Изменение устава на дружеството и приемане на следните проекторешения по одобрения дневен ред: Промяна на седалището и адреса на управление на дружеството от [населено място], район „М.”, [улица], [жилищен адрес] на [населено място], [община], Бургаска област; 2. Изменение на чл.4, ал.1 от Устава на дружеството чрез заличаване на думите „гр.София”, като на тяхно място се постави „село Свобода, [община]” и изменение на чл.4, ал.2 от Устава на дружеството, чрез заличаване на думите „гр.София, район М., [улица] /З./,Втори корпус,”етаж”, като на тяхно място се постави „село Свобода, [община], област Б.”; изменение на чл.7 от Устава на дружеството чрез заличаване на две места цифрите и думите „2 600 000 / два милиона и шестстотин хиляди/” и вписване на тяхно място „4 000 000 /четири милиона/”.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Позовавйки се на императивния характер на разпоредбите на чл.194 ТЗ и чл.195 ТЗ касаторът оспорва законосъобразността на извода на въззивния съд, че увеличаването на капитала под условие е отделен самостоятелен способ за увеличаването му, поради което взетото от СД на ответното АД решение в тази насока е законно, независимо от отсъствие на другите разпоредени от законодателя условия. Несъгласие е изразено и с приетото от въззивния съд, че СД на ответника е надлежно овластен за вземане на решения относно ограничаване/ изключване правото на акционерите по чл.194, ал.1 ТЗ със самия устройствен акт на ТД .
При обосноваване на становището си жалбоподателят се позовава на чл.29, §5, във вр. с §4 от Втората директива на Съвета 77/91/Е., действала до 03.12.2012 г., както и на чл.33, §5 от Директива 2012/30/ЕС, заменила преждепосочената, считано от 04.12.2012 г. които счита за непълно транспонирани в ТЗ и З. и затова пряко приложими – обстоятелство, останало несъобразено от въззивната инстанция.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е налице позоваване на предпоставките на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК и на тези по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3, които последни поддържа по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното право, а именно: 1.”Възможно ли е след изменението на чл.196, ал.3 ТЗ/ДВ бр.66/2005г./ овластяването на СД да ограничава/ изключва/ предимственото право на акционерите да се извърши с Устава на АД?”; 2.”При увеличаване на капитала по реда на чл.195 ТЗ, проведено от СД, необходимо ли е отделно решение на ОС на акционерите за овластяване СД да ограничава/ изключва предимственото право на акционерите ?”; 3. „Следва ли решението на ОС за овластяване СД да ограничава/ изключва предимственото право на акционерите да бъде обявено в ТР?”; 4.” Необходимо ли е решението за увеличаване на капитала по реда на чл.195 ТЗ да бъде предхождано от решение за ограничаване/изключване предимственото право на акционерите по реда на чл.194, ал.4 ТЗ и обявяване на това решение в ТР?”; 5.” Приложима ли е процедурата по чл.194, ал.4 ТЗ, тогава, когато увеличаването на капитала по реда на чл.195 ТЗ се провежда от СД?”; 6.” Какъв е фактическият състав на увеличаване на капитала по реда на чл.195 ТЗ от неговия управителен орган – СД и съвпада ли той с фактическия състав на увеличаване на капитала по реда на чл.195 ТЗ от ОС на акционерите?”;
За илюстрация на твърдяното противоречие със задължителната съдебна практика по отношение на въпроси № 1, № 2 и № 4 са цитирани решения на ВКС: № 120 от 16.10.2015 г., по т.д.№ 2362/2014 г. на ІІ т.о., № 1603 от 05.12.2003 г., по гр.д.№ 2484/2002 г. на ТК; № 297 от 03.05.2004 г., по гр.д.№ 1022/2003 г. на ІІ т.о. и № 788 от 07.12.2006 г., по т.д.№ 411/2006 г. на ТК, а въведеното за въпрос № 3 селективното основание по т.2 на чл.280, ал.1, т.2 ГПК е аргументирано с възприетото различно разрешение в решение на С. С- 338/06.
По отношение на въпроси № 5 и № 6 се поддържа критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, аргументиран с липсата на формирана съдебна практика и неяснота на приложимата разпоредба на чл.195 ТЗ.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по основателността на искането за достъп до касация, излагайки подробни писмени съображения за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Несъгласие изразява и с въведените касационни основания, считайки ги за неоснователни. Счита, че доколкото съдебната практика признава само „вертикален директен ефект” и то на нетранспонирана от Държавата-членка Директива, но не и „хоризонтален директен ефект”, то изложените в насока директно приложение на цитираните Директиви доводи на касатора са правно несъстоятелни и не следва да бъдат споделени.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на факултативен касационен контрол и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, след самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото и доводите на страните е приел, че релевираните с исковата молба основания за незаконосъобразност на оспорваните решения, взети от СД на ответното АД на заседанието му от 21.10.2010 г., основани на твърдения за липса на надлежно овластяване на СД за увеличаване капитала на ответника, при което да ограничи предимствените права на акционерите са неоснователни. Позовавайки се на уставната разпоредба на чл.11 от устройствения акт на АД, надлежно обявен в публичния ТР, която е подложила на граматическо тълкуване, въззивната инстанция е изградила правен извод, че изрично, недвусмислено и безусловно ОС на акционерите в дружеството, е овластило по установения в закона ред – в Устава си и при спазване на императивно въведените от законодателя предпоставки относно срок и процедура, управителния орган на дружеството – СД да увеличава капитала му по реда и на основанията по чл.196 ТЗ, вкл. и съобразно предметния обхват на ал.3 – под условие, че акциите се закупят на определена цена и от определени лица, т.е съобразно чл.195 ТЗ. При обосноваване на изградения правен извод за липса на нарушаване на чл.196, ал.3 ТЗ при вземане на оспорваното решение, свързано с увеличение на капитала, Софийски апелативен съд подробно е обсъдил, наред с останалия доказателствен материал и приложеното по делото неоспорено в срока по чл.133 ГПК, писмено доказателство – решение на ОС на акционерите от 11.06.2012 г., обективиращо изричната и единодушна тяхна воля за оправомощаване СД да ограничи предимствените права на заварените акционери да придобият акции от увеличението, съответстващи на дела им в капитала от преди неговото увеличение. По съображения, че останалите основания за незаконосъобразност на процесните решения на СД на ответното АД, са въведени с допълнителната искова молба и съответно с въззивната жалба, решаващият състав на въззивния съд е отрекъл своевременното им включване в предмета на делото и с оглед настъпилата преклузия е счел, че не подлежат на обсъждане.
За пълнота на изложението си, обаче, в съобразителната част на обжалвания съдебен акт е изложил съждения, свързани с приложението на чл.194, ал.4 ТЗ. Същите са в смисъл, че при безспорно извършено овластяване на СД от ОС на акционерите да увеличава капитала при условията на чл.196, ал.3 ТЗ, съответно и по препращане по реда на чл. 195 ТЗ, приемане на изрично решение от върховния орган на ответника за ограничаване предимствените права на акционерите по чл.194, ал.4 ТЗ, съответно липсата на обявено такова решение в ТР, както и на доклад на СД относно причините за отмяна или ограничаване на предимственото право и обосноваване на емисионната стойност на новите акции нито се изисква, като императивно уредено правило от приложимия материален закон, нито е необходимо.
Според изложеното от въззивната инстанция, самото овластяване на СД, да проведе конкретното увеличаване на капитала на АД именно по реда на чл.195 ТЗ, каквото е и процесното, както и приетите решения за това увеличаване по този ред, имплицитно включват и предоставяне на правомощия на управителния орган -СД да ограничи предимствените права на акционерите – следствие от законоустановения ред за неговото осъществяване, като вътрешно присъщо му и задължително необходимо условие – новоемитираните акции да се придобият от конкретно определено лице/ лица/ и на определена цена.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение дават основание да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Съгласно задължителни указания в т. 1 на ТР № 1/19.І2.2010 г. на ОСГТК на ВКС , правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи в постановения въззивен съдебен акт.
В случая поставените от касатора правни въпроси № 1,№ 2 и № 4, които обобщено се свеждат до приложението на чл.194 ал.4, чл.195 и чл. 196, ал.3 ТЗ имат обуславящо значение за крайния изход на делото, поради което попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК и обосновават общата главна предпоставка за достъп до касация.
Неоснователно по отношение на тях е поддържаното селективно основание по т. 1 на чл.280, ал.1 ГПК.
С формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, обективирана в решение № 120 от 16.10.2015 г., по т.д.№ 2362/2014 г. на ІІ т.о., на която се позовава и касаторът и правните изводи в което се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, е даден отговор на така формулираните от касатора материалноправни въпроси. Същият е в смисъл, че при увеличаване на капитала в хипотезата на чл. 195 ТЗ –чрез издаване на нови акции под условие, че последните се закупят от определени лица на определена цена, както и срещу облигации на дружеството, е достатъчно решение на ОС на акционерите за овластяване на УС, респ. на СД за изключване или ограничаване на предимственото право по чл.194, ал.1 ТЗ на акционерите в АД, което според изричната разпоредба на чл.196, ал.3 ТЗ в последна и редакция, която е и приложимата по делото / ДВ, бр.66/2005 г./ следва да е взето с мнозинство 2/3 от гласовете на представените акции и при спазване на петгодишния срок по чл.196, ал.1 ТЗ. Горното разбиране произтича от специфичния способ на увеличаване капитала на АД, чрез издаване на нови акции, за което акционерите предварително са овластили СД да ограничи или изключи предимственото им право – предпоставка за закупуване на новата емисия по реда на чл.195ТЗ – от конкретно определени лица /заварени или бъдещи акционери/, при предварително определена цена. Следователно при избор на този специфичен способ за увеличаване на капитала, в него задължително по необходимост се включва и възможността със самото решение на Общото събрание на акционерите за предприемането му, да се ограничи или изключи предимственото им право, било в полза на трети лица, закупуващи новоемитирани акции, било в полза на един или няколко от заварените акционери. С тази практика Софийски апелативен съд изцяло се е съобразил, приемайки, че при безспорно извършеното от ОС на акционерите овластяване на СД на ответника, самата липса на такова ограничаване изключва както нормативно,така и реално възможността увеличаването да се осъществи при условията на чл.195 ТЗ.
Останалите правни въпроси може да са важни, но нямат обуславящо значение за крайния изход на делото, поради което не обосноват общото основание за допускане на касационно обжалване. Нещо повече, последните два от тях въобще не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция. В същността си те са израз на твърдяната от касатора неправилност на обжалваното въззивно решение, а когато правният въпрос е въведен с оглед становище на страната за правилността му, както е в разглеждания случай – извън решаващите мотиви на въззивното решение, с него не се формира главното основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно за да се откаже достъпа до касационен контрол, без да се разглеждат поддържаните допълнителни критерии за селекция, както е указано и в т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК. Това е така защото при отсъствие на общо основание за допускане на касационно обжалване противоречие между решаващите изводи на въззивния съд в постановения от него съдебен акт и другите съдебни актове, на които касаторът се позовава, не се формира, тъй не е налице идентичен правен въпрос, който да е предмет на произнасянето.
Отделен в тази вр. е въпросът, че по отношение на тези въпроси са недоказани както основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК/ редакция в ДВ бр. 86/2017 г./, така и селективния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Изрично в т.4 от цитираното решение на С. е прието, че преференциалното право на акционерите може да бъде ограничено или отменено с решение на ОС, което действа в съответствие с правилата за кворум и мнозинство. Що се касае за изискването относно представяне на писмен доклад пред събранието за причините за ограничаване или отмяната на преференциалното право, то доколкото не е конкретизиран начина, по който същият следва да бъде доведен до знанието на ОС на акционерите, несъмнено е, че отсъства законова забрана това да чрез конкретно избрания ред за увеличаване на капитала, в решението за който този доклад имплицитно се съдържа, както е приел и С..
Селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК не е аргументирано извън бланкетно възпроизвеждане на законовия му текст, поради което не отговаря на разясненията в т.4 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС относно вложеното в него съдържание от законодателя.
Недоказани са и предпоставките по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК/ редакция в ДВ бр.86/2017 г./. Като предпоставка за допускане на касационно обжалване „очевидната неправилност” би била налице само ако порокът, съдържащ се в обжалвания съдебен акт е толкова съществен, че може да бъде констатиран от съда „prima facie“ – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.
Като квалифицирана форма на неправилност „очевидната неправилност” по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е обусловена от наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен въззивен съдебен акт. Освен това, доколкото определението „очевидно“ безспорно съдържа в себе си субективен елемент, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт по см. на чл.281, т.3 ГПК следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Съобразно последните очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или когато въззивният съд е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма /extra legem“/. Това означава, че няма да е налице „очевидна неправилност” по см. на чл.280, ал.2 пр.3 ГПК /ДВ бр. 86 /17г./, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз. В сочените хипотези допускането на касационно обжалване е задължително обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Няма да обоснове очевидна неправилност и ще е необходимо да са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК и при неправилно решени от съда спорни въпроси за приложимия закон, за действието на правните норми във времето и др.. Като очевидно неправилен по см. на чл. 280, ал. 2 пр. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивния съдебен акт, постановен при явна необоснованост, породена от грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-т.3 ГПК.
В случая обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика, поради което позоваването на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е неоснователно.
Ответникът по касационната жалба е претендирал деловодни разноски в срока по чл.287, ал.1 ГПК, които с оглед изхода на делото в производството по чл.288 ГПК и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК му се следват в размер на сумата 1 200 лв. – реално заплатено, съгласно данъчна фактура № 2041/20.03.2018 г. на АД ”Д., Д., Н.” и преводно нареждане от 22.03.2018 г. на [фирма] и неоспорено по реда на чл.78, ал.5 ГПК, адвокатско възнаграждение за изготвения отговор на касационната жалба.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2662 от 20.12.2017 г., постановено по т.д.№ 3288/2017 г..
ОСЪЖДА ТД [фирма], [населено място] да заплати на [фирма] сумата 1200 лв./ хиляда и двеста лева/, деловодни разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: