О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
Гр.София, 27.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2694/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. А. и К. А. А., правоприемници на починалия им син А. К. А. в хода на производството, срещу Решение № 1800/29 август 2016 г. на Софийския апелативен съд по в.гр.д.№ 5000/2015 г. В ЧАСТТА, в която след частична отмяна на първонстанционното решение по гр.д.№ 1079/2014 г. на СГС е отхвърлен предявеният от А. А., заместен от наследниците К. и К. А. иск за неимуществени вреди от претърпени болки и страдания вследствие ПТП – за разликата над 35 000 лв. до предявения размер 65 000 лв. с присъдената законна лихва върху разликата 30 000 лв., както и искът за обезщетение на имуществени вреди, причинени от ПТП от 11 април 2011 г. за разликата над 1816,20 лв. до пълния размер 2385 лв. и присъдената законна лихва върху нея. С пръвоинстанционното решение от 25.05.2015 г. на СГС, І ГО, 1 състав, по гр.д.№ 1079/2014 г. предявените в обективно съединение искове за имуществени и неимуществени вреди – съответно с цена 2385 лв. и 65 000 лв. са били уважени в пълен размер срещу застрахователя [фирма] София със законната лихва върху двете суми от датата на ПТП 11 април 2011 г. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно в отхвърлителната му част по съображения за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводтвените правила. Претендира се отмяната му в обжалваните отхвърлителни части и уважаване на исковете за разликите до пълния им размер.
В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси, свързани с приложението по чл. 51 и 52 ЗЗД.
Ответникът по касация ЗД [фирма] не е взел становище по жалбата в срока за отговор по чл.287 ал.1 ГПК.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателите, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо в обжалваната му част въззивно решение на Софийския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел,че спорът пред него е ограничен до размера на претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 11 април 2011 г. при удар между лек автомобил и мотоциклет, чийто водач е предприел спасителна маневра, за да заобиколи л.а. „БМВ“, след съприкосновението между лявата част на мотоциклета и лявото бедро на пътника водачът и пътникът на мотопеда „А.“ изпадат на пътното платно. При скорост 50 км/ч. ударът е бил непредотвратим. Претърпените от ищеца телесни увреждания са установени чрез неоспорено заключение на съдебномедицинска експертиза – многофрагментарно счупване на лявата бедрена кост в горната част, получено при удар на лявото бедро на пътуващия на задната седалка ищец върху пътната настилка при падането. Счупването е довело до трайно затруднение на движенията на долния крайник за период от 8 месеца, възстановителният период е бил 10 месеца, като болките и страданията на ищеца са били с по-интензивен характер през първите 3-4 месеца, в горната част на лявото бедро пострадалият имал оперативен белег 7-8 см. Втори белег е получен при поставяне и извъждане на заключващ пирон, счупената лява бедрена кост е зараснала с малка деформация, левият долен крайник е скъсен с около 1-2 см. Скъсяването е било трайно, макар и малко. В зоната на лявата пета е имало уплътнение от съединителна тъкан, покрила декубитална рана. Ищецът се придвижвал с леко накуцваща походка, която щяла да бъде ПОЖИЗНЕНА. При определяне размера на обезщетението въззивният съд отчита вида на претърпяното телесно увреждане, интензивността и продължителността на причинените болки и страдания и битовите неудобства, липсата на пълно възстановяване след фрактурата, младата възраст към момента на увреждането – 24 години, както и социално-икономическите условия в страната към датата на ПТП. Във въззивното решение е прието, че искът за обезвреда не е доказан в частта относно разходите за медикаментозно лечение на травмата. Претенциите са приети за основателни до размер на 35 000 лв. за имуществените вреди и до размер на 1816,20 лв. – за имуществените вреди.
Предвид съдържанието на мотивите на въззивния акт следва да се приеме, че въпросът относно критериите за определяне обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, изведен от касатора в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е обусловил правната воля на въззивния съд по предмета на спора и е от решаващо значение за изхода му. Решението на САС не е постановено в отклонение на изискванията на ППВС № 4/1968 г. и от формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, според която понятието „справедливост“ изисква преценката на конкретно установени при всеки отделен случай релевантни обстоятелства. За определяне на размера, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените болки и страдания от увреждането, е необходимо да се отчетат характерът и тежестта му, интензитетът и продължителността на болките, икономическата конюнктура в страната. В случая съдът е съобразил вида на причинената от ПТП телесна повреда, необратимостта на последиците от скъсяването на долния ляв крайник и пожизнения недъг, появата на декубитална рана, загрозяващите младия човек белези и психологическите последици за него от накуцващата походка и ограничената активност. Отчетени са обществено-икономическака конюнктура в страната към момента на увреждането и социалната представа за справедлив размер на обезщетението. Неоснователни са оплакванията за игнориране на факти и обстоятелства, релевантни за спора и за занижаване размера на обезщетението поради несъобразяване на всички относими критерии за определяне справедлив размер на обезвредата.
Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторите не установяват наличието на основания за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1800/29.08.2016 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав, постановено по в.гр.д.№ 5000/2015 г. по описа на същия съд, В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: