ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 425
Гр.София 28.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България-Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2657/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по касационна жалба на „В. кооперация-Велико Т.“ със седалище В.Т. срещу Решение № 252/28 юни 2017 г. по в.г.д.№ 360/2017 г. на Великотърновския ОС, с което е потвърдено Решение № 178/ от 10 март 2017 г. по гр.д.№ 930/2016 г. на PC В.Т. за отмяна на решението на ОС „В. кооперация Велико Т.“, проведено на 20 март 2016 г. в частта за изключването на П. М. М. от членство в кооперацията поради извършени от него нарушения на чл.12 ал.1 т. 8 и чл.12 ал.1 т. 4 от Устава на к. В жалбата са въведени оплаквания за недопустимост на въззивното решение поради разглеждане на иска по чл.58 ЗК на непредявени основания и за неправилност по съображения за нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му и отхвърляне на иска. В изложение по чл.284 ал.З т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
Ответникът по касация П. М. М. не е взел становище в срока за отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Великотърновския окръжен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че след всестранно изясняване на фактическата обстановка първоинстанционният съд е достигнал до верния извод за основателност на исковата претенция поради недоказаност на твърдените нарушения на уставни разпоредби от ищеца, послужили като основание за изключването му. Липсват данни по делото лично ищецът да е причинил имуществени вреди на кооперацията чрез премахване подово покритие, мокети и тапети в наето помещение и демонтаж на радиатори, батерии и сапунерници в имота – собственост на наемодателя, който е заявил липса на претенции към дружеството – наемател, чийто управител е бил П. М. М.. При прекратяване на наемния договор в споразумение от 12 февруари 2016 г., подписано от представители на страните по договора, наемодателят е заявил, че няма претенции към наемателя на ресторанта в гр.В.Т. на [улица]. Не е установено ищецът лично с действията си да е увредил имущество на кооперацията. В констативен протокол, съставен при прекратяване на наемния договор, е удостоверено от комисия, че ресторантът се приема от наемодателя в добро състояние.
Не е налице и нарушение на т.4 от разпоредбата на чл.12 an. 1 от устава, задължаващ член-кооператора да съдейства за постигане целите на кооперацията, като спазва необходимата дисциплина и прилага на практика кооперативните принципи и ценности. Съдържанието на последните не е конкретизирано.
Въззивният съд е констатирал, че в мотивите на PC е обсъждана и процедурата по свикване на ОС при липса на твърдения в исковата молба за незаконосъобразност на същата, без да е сезиран с оплакване за такъв порок на атакуваното решение на Общото събрание на кооперацията, но първоинстанционният съд се е произнесъл и по релевираните с исковата молба нарушения на уставни разпоредби и е основал решението си именно на извода за тяхната недоказаност.
Въпросът допустимо ли е съдът да отмени решения на ОС на кооперацията на основания, които не са посочени в исковата молба, е некоректно зададен. Въззивният съд не се е произнесъл по обсъждани в първоинстанционния акт пороци на процедурата по свикване на ОС, нерелевирани в исковата молба като основания за отмяна на решението за изключване на ищеца и не е излязъл извън предмета на спора, с който е сезиран. Въззивното решение, както и потвърденото от него решение на PC са постановени в пределите на търсената с иска защита, което е видно и от диспозитива на двата съдебни акта.
Въпросът по т.1 в изложението на касатора по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК „Длъжен ли е съдът да посочи на кои норми на ЗК и уставни разпоредби противоречи решението на Общото събрание, чиято отмяна се иска“, не е от значение за изхода на конкретното дело, а за правилността и законосъобразността на обжалваното решение. Съгласно TP № 1/2009 г. от 19.02.2010 г .по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК изведеният от жалбоподателя правен въпрос трябва да е от значение за изхода на спора, а не за законосъобразността на изводите на въззивния съд и съответно за правилността на решението. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение, поради което формулираният в т.1 въпрос не може да послужи като общо основание за селектиране на жалбата и достъп до касация по смисъла на т.1 на цитираното Тълкувателно решение на ОСГТК. Не е налице и бланкетно посоченото допълнително селективно основание чл.280 ал.1 т. 3 ГПК По изведените два въпроса е формирана по реда на чл.290 ГПК трайно установена практика на ВКС, според която пределите на проверката, която съдът извършва при предявен иск по чл.58 ал.1 ЗК за отмяна решение на ОС на к., се разпростира до съответствието на решението със закона и устава ПО НАВЕДЕНИ ОТ ИЩЕЦА ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА. В хипотезата на изключване на кооператор проверката включва и преценката за наличието на предвидените от закона предпоставки за изключване /чл.13 ал.1 ЗК/ и обхваща отговор на въпроса извършено ли е соченото нарушение и представлява ли то основание за изключване по смисъла на закона, като по този начин се проверява законосъобразността на решението, а не неговата целесъобразност.
Въобще не е обсъждан от въззивния съд и е неотносим към предмета на спора въпросът на касатора по т.З на изложението – Следва ли в поканата за ОС да се изброява изчерпателно кои лица ще бъдат предложени за изключване и подробно да се мотивира предложението с изброяване на конкретни нарушения и посочване на доказателства, които ги установяват.
Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторът не установява предпоставките за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., на основание чл.288 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 252/28.06.2017 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 20174100500360/2017 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: