Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
София, 02.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 23.05.2018 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 4870 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. П. Т. и Т. А. Т. срещу въззивно решение № 197 от 06.07.2017 г. по възз. гр.д. № 234 /2017 г. на Врачански окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 9 от 16.01.2017 г. по гр.д. № 302 /2015 г. на Оряховски районен съд, с което:1) е признато за установено на основание чл.124,ал.1 ГПК по отношение на Ц. П. Т. и Т. А. Т., че Г. Й. А. е собственик на сграда „телчарник“, находяща се в землището на [населено място], [община]; 2) на основание чл.537,ал.2 ГПК е отменен нотариален акт № 152 от 20.07.2014 г. на нотариус Г. Х. с район на действие- РС-гр. Бяла С., рег. №407 на НК; и е 3) отхвърлен предявеният от Ц. П. Т. и Т. А. Т. срещу Г. Й. А. насрещен иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението на същата сграда „телчарник“.
Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това.
Насрещната страна Г. Й. А. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. По същество счита жалбата за неоснователна и иска решението на въззивния съд да бъде оставено в сила като правилно.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по обективно и субективно съединени искове за собственост, за които след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр.50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.
Въззивният съд е приел, че спорът е за собствеността върху сграда, наречена „телчарник”, находяща се в южната част на стопански двор №2 на бившето ТКЗС в [населено място], обособена в имот № 214002 по представената скица от 2011 г., като в северната част на двора, обособена в имот № 214001, се намира друга стопанска сграда – краварник. Приел е за безспорно между страните, че процесната сграда е била собственост на прекратена организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ бр.28/ 1992 год./ – бившето ТКЗС в [населено място].
При направеното от Ц. Т. оспорване на правото на собственост на Г. А. и съгласно чл.154,ал.1 ГПК в тежест на последния е да установи при условията на пълно и пряко доказване на фактите, от които черпи твърдяното прав – надлежно проведена процедура по чл.48 ППЗСПЗЗ за разпределение в натура на имуществото на бившето ТКЗС или придобиване чрез търг на спорния недвижим имот.
Съдът е приел, че на 15.03.1993 г., между ликвидационния съвет на ЗК С.- [населено място], представляван от В. А. в качеството му на председател (който е свидетел по делото) и Г. А., е сключен договор за покупко-продажба на имота и владението върху имота е предадено на купувача. По делото липсват доказателства дали А. е имал качеството на правоимащ по смисъла на чл.7,ал.1 ЗСПЗЗ или е придобил имота като трето лице. Въз основа на свидетелските показания на свидетеля В. А., които е кредитирал, въззивният съд е приел по отношение на процедурата за продажба на процесния имот, че ищецът е подал заявление за закупуване на няколко имота, принадлежали на бившето ТКЗС в [населено място], бил е единствен кандидат и след взето решение на ликвидационния съвет, изготвяне на обявление и изтичане на законните срокове, му е продадена сградата „телчарник”. Въззивният съд е приел датата на сключване на договора за покупко-продажба – 15.03.1993 г. за начало на давностно владение върху сградата. Въз основа на анализ на събраните по делото гласни доказателства въззивният съд е приел, че владението на Г. А. е продължило непрекъснато и необезпокоявано повече от десет години. Съдът е приел, че свидетелите на ответника Т. са установили извършването на ремонти на процесната сграда „телчарник“ след 2004 г., когато ищецът вече е бил придобил собствеността върху имота.
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателите твърдят, че въззивното решение е нищожно поради липса на мотиви и че е недопустимо поради това, че ищецът е посочил две придобивни основания за правото на собственост върху процесния имот – договор за покупко-продажба и придобивна давност.
Няма съмнение за нищожност и недопустимост на обжалвания съдебен акт. Въззивното решение е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, постановено е в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Не съществуват съмнения и за това, че решението не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество – то не е постановено при липсата на право на иск, нито при ненадлежното му упражняване и съдът не е бил десезиран от постановяването му. Исковата молба не е нередовна, тя съответства на изискванията, въведени с чл.127 и чл.128 ГПК, не са налице предпоставките, предвидени в чл.129,ал.2 ГПК.
Към това следва да се добави, че липсата на мотиви (в случая, видно от изложеното, въззивният съд е изложил мотиви) не обуславя нито нищожност, нито недопустимост на обжалваното решение. Както и че посочването на две основания за придобиване правото на собственост върху процесния имот, не води до недопустимост на въззивното решение, тъй като същите са разгледани при условията на евентуалност
Жалбоподателите твърдят бланкетно, че са налице основанията по чл.280,ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение, но нито са формулирали правни въпроси, нито са обосновали което и да е от допълнителните основания, предвидени в чл.280,ал.1,т.т. 1, 2 или 3 ГПК.
Въведените в изложението доводи за неправилност не могат да бъдат разглеждани в производство по чл.288 ГПК, каквото е настоящото, защото изискват преценка на събраните по делото доказателства за установяване на релевантните за спора факти, преценка на извършените от въззивния съд съдопроизводствени действия и на приложението на материалноправните норми, което по същността си би представлявало проверка на правилността на решението, която не се извършва в производството по чл. 288 ГПК.
От изложеното следва извод, че не са осъществени основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на спора жалбоподателите нямат право на разноски, а искането на насрещната страна Г. Й. А. жалбоподателите да бъдат осъдени да му заплатят направените разноски за процесуално представителство в касационното производство е основателно и доказано за сумата 500 лева, чието уговаряне и заплащане е отразено в представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 197 от 06.07.2017 г. по възз. гр.д. № 234 /2017 г. на Врачански окръжен съд, г.о..
Осъжда Ц. П. Т. и Т. А. Т. да заплатят на Г. Й. А. сумата 500 (петстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.