– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 616
гр. София 03.07.2018 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 07.02.2018 (седми февруари две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3456 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 5060/19.06.2017 година, подадена от [фирма] [населено място], срещу решение № 81/04.05.2017 година на Апелативен съд П., втори граждански състав, постановено по в. гр. д. № 106/2017 година.
С обжалваното решение съставът на Апелативен съд П. е потвърдил първоинстанционното решение № 1533/24.11.2016 година на Окръжен съд Пловдив, ХХІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 2548/2015 година, с която е признато за установено по отношение на Т. Г. Т. и Р. Т. Т. по предявените от тях отрицателни установителни искове срещу [фирма] [населено място], че не съществува ипотечно право на [фирма] [населено място], учредено върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.****.*.* по КККР на [населено място], като кредитор по договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия-плюс” № B./23.02.2006 година, нотариален акт № **, том **, рег. № ****, дело № 219/2006 година на А. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Пловдив, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, тъй като преди придобиването на правото на собственост от Т. Г. Т. и Р. Т. Т., с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 31.07.2009 година, оформен с нотариален акт № **, том *, рег. № ****, дело № **/2009 година на Д. Н.-нотариус с район на действие района на Районен съд Пловдив, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, е било вписано с вх. рег. № **/06.07.2009 година, том *, акт № ***/2009 година на Службата по вписванията П. заличаване на договорната ипотека, въз основа на молба-съгласие подадена от банката и тъй като на Т. Г. Т. и Р. Т. Т. е непротивопоставимо отбелязването на поправката в молбата-съгласие с вх. № 11 864/27.05.2010 година, том *, рег. № ***/2010 година на Службата по вписванията П., извършено въз основа на определение № 1662/01.06.2010 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, VІ-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 1586/2010 година.
В касационната си жалба [фирма] [населено място] твърди, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело до неговата необоснованост. Направено е искане решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените от Т. Г. Т. и Р. Т. Т. срещу касатора отрицателни установителни искове да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма] [населено място] твърди, че е налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК хипотези за допускане на обжалваното решение до касационен контрол
Ответниците по касационната жалба Т. Г. Т. и Р. Т. Т. са подали отговор на същата с вх. № 6676/18.08.2017 година, с който са изразили становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 81/04.05.2017 година на Апелативен съд П., втори граждански състав, постановено по в. гр. д. № 106/2017 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
[фирма] [населено място] е била уведомена за обжалваното решение на 15.05.2017 година, а касационната й жалба е с вх. № 5060/19.06.2017 година, като е подадена по пощата на 15.06.2017 година Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът [фирма] [населено място] е поставил правните въпроси за това какво действие има вписването на отбелязването на поправката на молбата съгласие на ипотекарния кредитор за погрешното заличаване на ипотеката и следва ли да бъде вписана по реда на учредената ипотека все едно не е заличавана; за това може ли да се противопостави погрешно заличената ипотека на собствениците на имота, които са го придобили след погрешното заличаване на ипотеката върху него и преди вписването на поправката за погрешното заличаване и за това може ли да се противопостави погрешно заличената ипотека на следващите собственици, които придобиват имота след вписването на погрешното заличаване.
По делото не е било безспорно, че Т. Г. Т. и Р. Т. Т., с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 31.07.2009 година, оформен с нотариален акт № **, том *, рег. № ****, дело № **/2009 година на Д. Н.-нотариус с район на действие района на Районен съд Пловдив, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара са придобили правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.****.*.* по КККР на [населено място]. Върху този обект с нотариален акт № **, том **, рег. № ****, дело № ***/2006 година на А. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Пловдив, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара е била учредена договорна ипотека в полза на [фирма] [населено място], която е била заличена на 06.07.2009 година, като това е вписано с вх. рег. № **/06.07.2009 година, том *, акт № ***/2009 година на Службата по вписванията П.. Самото заличаване е извършено въз основа на молба-съгласие на [фирма] [населено място], която е с нотариална заверка на подписа с рег. № ****/06.07.2009 година на А. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Пловдив, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара. Впоследствие е представена молба от [фирма] [населено място], за поправка на посочената молба-съгласие, която също е с нотариална заверка на подписа с рег. № ****/27.05.2010 година на А. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Пловдив, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара. С определение № 1662/01.06.2010 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, VІ-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 1586/2010 година е отменен отказът на съдията по вписванията при Районен съд Пловдив да извърши отбелязването на втората молба и е постановено това отбелязване да бъде извършено. Последното е направено с вх. № 11 864/27.05.2010 година, том *, рег. № ***/2010 година на Службата по вписванията П..
При тези факти съставът на Апелативен съд П. е приел, че съгласно чл. 113 от ЗС вписването на актовете по чл. 112 от ЗС, каквито са нотариалните актове, с които страните се легитимират като титуляри на вещни права върху процесния имот, има защитно действие в полза на лицето, което първо е вписало акта си. Заличаването, подобно на учредяването на ипотеката, има конститутивно действие, но с обратен знак, а вписването на учредяването съответно на заличаването на ипотеката завършва фактическия състав на съответното правно действие. Затова, тъй като е извършено след осъществяване на фактическия състав на заличаване на ипотеката, вписването на поправката в молбата-съгласие на ипотекарния кредитор няма действието на подновяване на договорната ипотека, респективно няма обратно действие, а има действие занапред. Извършването на отбелязването на поправка в молбата-съгласие за заличаване на ипотеката е постановено от съда с определение в охранително производство с правно основание чл. 577 от ГПК. С оглед на характера на охранителното производство, в което не се разрешават материално-правни спорове, в производството пред съда, образувано по жалба против отказа на съдия по вписванията, не би могло да се проведе производство по обявяване за недействителен на акта, въз основа на който е извършено заличаването на ипотеката, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗЗД. Затова, вписването на поправка в молбата-съгласие има ред от момента на извършването му и не може да се противопостави на правото на собственост на Т. Г. Т. и Р. Т. Т., което е придобито по-рано. Тъй като придобиването на правото на собственост от Т. Г. Т. и Р. Т. Т. върху процесния апартамент е след вписване на заличаване на учредената договорна ипотека върху процесния апартамент и преди вписването на отбелязване на поправка в молбата-съгласие, което няма обратно действие, а има ред от извършването му, ипотечното право на въззивника върху процесния апартамент е загубило реда на първоначалното си вписване и е непротивопоставимо на ответниците по касацията.
С оглед на горното така поставените от [фирма] [населено място], в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на Апелативен съд П. при постановяване на решението му. Същите обаче не обуславят допускането на въззивното решение до касационен контрол.
На първо място [фирма] [населено място], не обосновала твърдението за съществуването на допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК (в редакцията на текста преди изменението му, извършено със ЗИДГПК, обнародван в ДВ бр. 86/27.10.2017 година). Представеното от касатора определение № 10 406/19.05.2014 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, VІ-Б състав, постановено по в. ч. гр. № 232/2014 година се отнася до отказ на съдията по вписванията да извърши вписване на нотариален акт за поправка на нотариален акт за учредяване на ипотека върху недвижим имот. Тази поправка се извършва по реда на чл. 579, ал. 3 от ГПК и нотариалният акт за извършването и подлежи на вписване по реда, по който се вписва и поправения нотариален акт, като вписването на акта за поправка има действие от първоначалното вписване. Съгласно чл. 179, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ипотеката се заличава се заличава въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма, поради което това съгласие не би могло да бъде поправяно по реда ва чл. 579, ал. 3 от ГПК. Същото съгласно чл. 19, ал. 3 от ПВ не представлява подлежащ на вписване акт, а само удостоверява че са налице предпоставките за извършване на заличаването на ипотеката. Обикновено съгласието за заличаване ипотеката се дава след като обезпеченото вземане е погасено, но не съществува пречка да бъде дадено и преди този момент, като във втория случай то съдържа в себе си и отказ от ипотеката. В случаите, когато вземането е обезпечено с ипотека върху повече от един имот съгласието може да бъде дадено както за заличаване на ипотеката върху някой от тях, върху част от тях или върху всички. В последните два случая общото съгласие за заличаване на ипотеката съдържа в себе си отделно съгласие за всеки един конкретен имот. Последица от това съгласие е заличаването на ипотеката, което съгласно чл. 179, ал. 3, изр. 1 от ЗЗД има конститутивно действие и погасява същата. Затова съгласието представлява едностранно изявление на кредитора имащо характера на такова по чл. 44 от ЗЗД, което следва и от разпоредбата на чл. 179, ал. 3, изр. 2 от ЗЗД. С оглед на това то може да бъде оттеглено от кредитора до момента на извършването на заличаването на ипотеката, но не и след това. Законът не урежда ред, по който може да бъде поправено съгласието на кредитора за заличаване на ипотеката, поради което същата може да бъде извършена от самия кредитор. Поправката обаче може да се отнасят до допуснати технически грешки в текста на документа материализиращ съгласието, но не могат да променят неговия смисъл и да водят на практика до оттегляне на даденото съгласие след извършване на заличаването. В случаите, когато кредиторът твърди, че е искал да даде съгласие за заличаване на ипотеката само върху един от имотите или върху част от тях, но поради грешка е дал съгласие за всички имоти и е поискал да бъде възстановена ипотеката върху тях, не се касае до поправка на първоначалното общо съгласие, а до оттегляне на включените в него съгласия за заличаване по отношение на имотите, за които съгласието е дадено поради грешка. Грешката е порок на волята,, който по силата на ч. 27, пр. 2 и чл. 28 от ЗЗД, която води до унищожаемост на съгласието за заличаване на ипотеката по силата на чл. 44 от ЗЗД. Унищожаемостта като порок на сделката или едностранното изявление по чл. 44 от ЗЗД е вид недействителност и се включва в по общото понятие за недействителност на сделката или изявлението. В случаите когато съгласието за заличаване на ипотеката страна от порок, който го прави недействително, това обстоятелство трябва да бъде установено по съществуващия за това правен ред, като едва след това установяване ипотеката може да бъде вписана наново, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 179, ал. 3, изр. 2 от ЗЗД. Последиците от това ново вписване са посочени в разпоредбата на чл. 179, ал. 3, изр. 3 от ЗЗД, съгласно която ипотеката има реда на новото вписване. Установения в чл. 179, ал. 3 от ЗЗД изисквания за установяване на недействителността на съгласието за заличаване на ипотеката и свързаните с това установяване последици-ново вписване на ипотеката и момента от който то поражда действие изключват възможността порокът на съгласието да бъде саниран по пътя на поправката му, като новото вписване да има действие от датата на първоначалното вписване на ипотеката. Обжалваното решение на Апелативен съд П. е съобразено с разпоредбата на чл. 179 от ЗЗД, която от своя страна е ясна и не се прилага противоречиво от съдилищата, както и не се нуждае от тълкуване. С оглед на това не е доказано наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускането на обжалваното решение до касационен контрол, както се твърди от [фирма] [населено място]
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 81/04.05.2017 година на Апелативен съд П., втори граждански състав, постановено по в. гр. д. № 106/2017 година по подадената срещу него от [фирма] [населено място] касационна жалба с вх. № 5060/19.06.2017 година и такова не трябва да се допуска. Още повече, че с обжалваното решение съставът на Апелативен съд П. не се е произнасял по третия от поставените от [фирма] [населено място] в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси.
С оглед изхода на делото [фирма] [населено място] ще трябва да заплати на адв. Е. К. Т. от САК сумата от 2327.20 лева представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 81/04.05.2017 година на Апелативен съд П., втори граждански състав, постановено по в. гр. д. № 106/2017 година.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], [населено място], [улица] да заплати на адв. Е. К. Т. от САК, [улица], сумата от 2327.20 лева представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.