6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 552
гр. София, 04.07. 2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 1559 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника С. Б. И., действащ като [фирма], срещу решение № 241 от 14. 12. 2017г. по в. гр. дело № 593/2017г. на Ловешки окръжен съд, с което са уважени предявените от В. Й. М. срещу касатора искове: първият с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата 10 007. 52 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди от унищожена реколта 2014 година от картофи, засети на площ 8.413 дка в нива с кад. № 23060.133.1, целият с площ от 13.413 дка, в землището на [населено място], обл. Л., м. „Лъката“, вследствие действия на двама служители на [фирма] по обработка на почвата в района с тежкотоварни машини, през месец август 2014г., ведно със законната лихва от 03. 08. 2016г. до окончателното изплащане, и вторият с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 037. 39 лв., съставляваща мораторна лихва върху главницата от 10 007. 52 лв., за периода: 20. 08. 2014г. – 03. 08. 2016г., като е реализирана и отговорността на страните за съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба навежда основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Може ли въззивният съд да изведе решаващите си изводи въз основа на писмени документи, изключени от първоинстанционния съд на основание чл. 183 ГПК, поради непредставянето им в оригинал?; 2. Може ли съдът да не приложи чл. 161 вр. с чл. 190, ал. 2 ГПК, след като ищецът не е представил писмено доказателство, което е бил задължен с определение на съда да представи и може ли съдът да обоснове своя извод на непредставения документ?; 3. Съставлява ли нарушение на основни принципи, установени в граждански процес – равенство на страните и непосредственост по чл. 9 и чл. 11 ГПК, бездействието на съда да изключи от доказателствения материал по делото непредставен в оригинал писмен документ, въпреки задължаването на страната на основание чл. 183 ГПК?; 4. Задължен ли е съда да обсъди всички доказателства по делото във взаимната им връзка, а по отношение на експертното заключение да го обсъди във връзка с останалите доказателства по делото съгласно чл. 202 ГПК, особено когато почива на предположения на вещите лица, а не на конкретни факти по делото?; 5. Мотивирано ли е въззивното решение съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, когато не е извършена собствена оценка на доказателствата и не са обсъдени всички релевантни обстоятелства по делото и възраженията на страните?; 6. Допустимо ли е да се счита за доказана причинно – следствената връзка между твърдяно противоправно деяние и вредоносния резултат, при положение, че решаващите изводи на въззивния съд са направени при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила?; 7. Основаването на решението на избрани от съда доказателства и доказателствени средства, без да бъдат обсъдени и другите и да бъдат изложени съображения защо те са отхвърлени като недостоверни, представлява ли нарушение на оценъчната дейност на съда, водеща до неправилни правни изводи? и 8. Налице ли е нарушение на процесуалните правила когато съдът кредитира свидетелски показания на ищеца, дадени пред друг орган на власт?. По първите три въпроси касаторът сочи разрешаването им във въззивното решение в противоречие с практиката на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в решение № 81/08. 07. 2014г. по гр.д. № 5665/2013г. на ВКС, 3 г.о.; решение № 174/07.10.2013г. по гр.д. № 1992/2913г. на ВКС, 2 г.о.; решение № 1229 по гр.д. №5349/2007г. на 2 г.о. на ВКС; решение № 803 по гр.д. № 938/2009г. на 1 г.о. на ВКС и др.. По четвъртия въпрос твърди противоречие с решение № 236/26. 05. 2011г. по гр.д. № 644/2010г. на 1 г.о. на ВКС; решение № 267/04.03.2014г. по гр.д. № 30/2013г. на 1 г.о. на ВКС и решение № 108/16. 05. 2011г. по гр.д. № 1814/2009г. на 4 г.о. на ВКС, а по пети, шести и седми въпроси – с т. 2 ТР № 1/09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение № 589/29. 06. 2010г. по гр.д. №1359/2009г. на 1 г.о. на ВКС; решение № 1985/17.10.2005г. по гр.д. № 1075/2005г. на 4 г.о. на ВКС и решение № 24/28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на 1 г.о. на ВКС. По последния въпрос навежда разрешаването му от въззивния съд в противоречие с решение № 65/16. 07. 2010г. по гр.д. № 4216/2008г. на 4 г.о. на ВКС; решение № 381/21. 03. 2012г. по гр.д. №756/2010г. на 1 г.о. на ВКС; решение № 24/28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на 1 г.о. на ВКС и решение № 589/29.06.2010г. по гр.д. № 1359/2009г. на 1 г.о. на ВКС.
Касаторът релевира по всички поставени въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност.
Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/ – В. Й. М. депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който заявява становище за отсъствието на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Моли за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт по гражданскоправен спор по искове с правни основания чл. 49 и чл. 86 ЗЗД с цена на обуславящия иск над 5 000 лв., т.е. тя е допустима. Не са налице обаче основанията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
За да уважи предявените искове в горепосочения размер, въззивният съд е приел за установено, че ищецът в качеството си на земеделски производител е засадил взета под аренда земеделска земя от 13.413 дка в землището на [населено място], обл. Л., м. „Лъката, през 2014г. с елитни холандски сортове семена върху 5 дка и с първо размножение картофи /собствено производство от засадена предходната година продукция от елитни холандски семена/ върху останалата площ, като вложените разходи за засаждане със семена и обработка с препарати за растителна защита, съставляващи предмет на иска по чл. 49 ЗЗД, съгласно приетото заключение на комплексната оценителна експертиза, възлизат на 10 813. 74 лв., но от тази сума следва да се приспаднат разходите за извадения след процесното непозволено увреждане според признание на ищеца в досъдебното производство 1 тон картоф, при което дължимото обезщетение по чл. 49 ЗЗД е 10 007. 52 лв.. Въз основа на писмените и гласни доказателства по делото, Ловешки окръжен съд е заключил, че през м. август 2014г. двама работници на ответника /тракторист и багерист/, със съответната селскостопанска машина въвели G. координати на нива на ответника и по възлагане от него, отишли да я почистват, като минали с машината през съседната нива на ищеца /процесната/, засадена цялата с горепосочените семена картофи и унищожили поникналата и готова за бране реколта картофи. Намерил е, че е налице възлагане от работодателя – ответник и виновно противоправно поведение при и по повод изпълнение на възложената работа, при които на ищеца са причинени процесните имуществени загуби, т.е. че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 49 ЗЗД.
Възражението на ответника за съпричиняване, изразяващо се в това, че ищецът не е означил с граници и трасирал обработваната нива, въззивният съд е приел за неоснователно. Макар да е намерил за установено от показанията на свидетелката К. /съжителница на ищеца/, че имотът е бил трасиран и означен на място с колчета, решаващият съд е посочил, че дори имотът да не е бил означен на място, от заключението на комплексната оценителна експретиза е видно, че при производство на картофи се получава вторично заплевеляване и една неравност от повдигане на редовете, които остават ясни и отчетливи, а това прави невъзможно да се сбърка посадената с картофи нива с необработена такава, дори участъкът да е заплевен.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Формулираните от касатора въпроси в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване към касационната жалба не осъществяват горепосоченото общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са от обуславящо значение за крайния изход на конкретния правен спор. За 5 – те дка от процесната нива, засадени с елитни холандски семена картоф през 2014г., въззивният съд е базирал своя фактически извод не единствено въз основа на двете стокови разписки № 129/20.03.2014г. и № 138/08.04.2014г., установяващи получаването на тези семена, непредставени в оригинал от ищеца, въпреки задължаването му по чл. 183 ГПК, а и въз основа на протокол от 10. 09. 2014г. на назначена комисия от Кмета на [община], извършила проверка на място на терена и установила процесното непозволеното увреждане, вкл. обстоятелството, че цялата нива е била засадена с картоф, и въз основа на показанията на всички разпитани по делото свидетели /не единствено на съжителницата на ищеца – свидетелката К./. Правният извод на Ловешки окръжен съд, че при непредставяне на оригинал на частен свидетелстващ документ, каквито са горепосочените стокови разписки, съдът не следва да го изключва от доказателствения материал, а да го прецени по свое вътрешно убеждение съобразно установените по делото обстоятелства, макар да е в нарушение на съдопроизводствените правила, не е от значение за крайния изход на делото, доколкото засаждането на цялата процесна нива с елитните холандски сортове картофи и повреждането на цялата продукция от засадени картофи от работници на ответника са правнорелевантни факти, установени по несъмнен и категоричен начин от останалите приети по надлежния ред в процеса доказателства /писмени и гласни, вкл. писмените доказателства от досъдебното наказателно производство за процесния деликт, присъединено към настоящото исково производство, и експертни заключения/. Гореизложеното се отнася и за възприемането от съда на неоспорените експертни заключения, които са ценени съвместно с останалите доказателства по делото /писмени и гласни/, в тяхната съвкупност и взаимовръзка.
В настоящото производство не е налична хипотеза на чл. 190, ал. 2 ГПК, поради което вторият въпрос на касатора въобще не е обсъждан в обжалваното въззивно решение и поради това не може да е основание за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същото се отнася и за седмия формулиран въпрос, доколкото няма необсъдени от решаващия съд приети в процеса доказателства, напротив извършена е съвкупна преценка на всички доказателства в тяхната взаимовръзка и съответстваща доказателствена сила, след което са изведени решаващите фактически и правни изводи.
Пети и шести въпроси на касатора са абстрактно формулирани, при което е невъзможно да се извърши преценка за относимостта им към крайния изход на правния спор, и същевременно съставляват доводи за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които не могат да бъдат обсъждани в предварителната фаза по селекция на касационните жалби. Последният, осми, въпрос също не е от значение за изхода на делото, тъй като от една страна извънсъдебното признание на ищеца /в рамките на досъдебното наказателно производство/ за това, че след процесното непозволено увреждане е успял да извади 1 тон картоф от увредената нива, поради което разходите за засяването и обработката му са приспаднати от общия размер разходи, изчислен от съдебния експерт, е кредитирано не като свидетелско показание, събрано в друго производство, а като извънсъдебно признание на неизгоден за волеизявяващия правен субект факт, и от друга страна, от него са изведени благоприятни за касатора – ответник правни последици, при което за последния липсва правен интерес да се позовава на него, вкл. като основание по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Така изложените доводи и обстоятелства в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на ищеца не осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване и това е достатъчно обстоятелство за недопускане на касационен контрол, без да е нужно обсъждането на релевираните допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма; на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти – явна необоснованост. Такива не са осъществени в настоящото производство, както не са осъществени и останалите основания по чл. 280, ал. 2 ГПК /вероятна нищожност или недопустимост на въззивния акт/.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. В. И. – К., осъществявала безплатно процесуално представителство по отношение на ищеца при изготвяне на отговора на касационната жалба, сумата 668. 51 лв. – хонорар за един адвокат пред касационната инстанция, определен съгласно чл. 9, ал. 2 Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 241 от 14. 12. 2017г. по в. гр. дело № 593/2017г. на Ловешки окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Б. И., действащ като [фирма], ЕИК:[ЕИК], да заплати на адвокат В. И. И. – К., с адрес: [населено място], [улица], сумата 668. 51 лв. – хонорар за един адвокат пред касационната инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 9, ал. 2 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: