1
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
гр. София, 05.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 393/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК в редакция преди изменението ДВ бр.86/2017г.
В. А. И., В. Т. И., З. Д. М. и М. Д. И. – Ш. чрез процесуалния пълномощник адв. Кр.Д. са обжалвали с касационна жалба вх.№ 35411 от 11.10.2017г. въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 3993 от 26.07.2017г. по въззивно гражданско дело № 262/2017г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.2 ГПК в редакция до изменението в ДВ бр. 86/2017г. предвид предмета на делото – иск за собственост, поради което е процесуално допустима.
Ответникът [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, защото сочената от касаторите като противоречивата практика по въпроса за приложението на чл. 17а ЗППДОП /отм./ е уеднаквена с решение на ВКС, ІІ г.о. по гр.д.№ 1931/2016г.
С обжалваното решение Благоевградският окръжен съд е отменил решението на Благоевградския районен съд № 9848/19.12.2016 г., постановено по гражданско дело № 4131/2011 г. и е решил делото по
същество като е признал за установено по отношение на В. А. И., В. Т. И., З. Д. М. и М. Д. И. – Ш., че [фирма] [населено място] е собственик на поземлен имот с идентификатор 04279.620.15 по кадастралната карта на [населено място] , стар идентификатор пл.№ 9045 кв.6, целият с площ от 1,484 дка.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че с разпореждане на Министерския съвет № 19/17.09.1991 г. ДФ „И. “ е преобразувана в еднолично акционерно дружество с държавно имущество „И. –Т. холдинг“ и дъщерни дружества, между които [фирма] – с капитал 3 202 000лв. и уставен фонд имуществото на Завода за експериментална екипировка и нестандартно технологично оборудване [населено място] /ЗИЕНТО/. С решение на Окръжния съд Б. от 30.07.1999г. по ф.д. 1300/1999г. е регистрирано [фирма] със съдружници държавата и „И. телехом Холдинг“ като е посочено, че дружеството се образува като универсален правоприемник на имуществото на ЗИЕНТО [населено място]. Имуществото на държавното предприятие е включвало дворно място с площ от 27 дка по плана на промишлената зона [населено място], за което е бил съставен акт за държавна собственост от 24.10.1988 г. на основание решение на МС № 309/1974 г. и заповед № 315/13.03.1981 г. на ОНС Б., с която е одобрено включването в регулация на 27 дка земя в промишлената зона на [населено място] за нуждите на ЗИЕНТО. С протокол от 22.01.1981 г. на комисията по чл. 8 от ППЗООЗП е определена строителна площадка за изграждане на ЗИЕНТО-Б. с обща площ от 27 дка, от които 18 дка са бивше градско сметище, а останалите 9 дка представляват обработваема земя, стопанисвана от ТКЗС, а след това – от АПК. С платежно нареждане от 19.05.1981 г. ЗИЕНТО-Б. е превел на основание чл. 15 от ЗООЗП, в извънбюджетната сметка на МФ, за сметка на Н., 210 000 лв., която сума според вещите от мнозинството на счетоводната експертиза се отнася за 27 дка площ. При извършената приватизация през 2001 г. на [фирма] отново е направена инвентаризация, която е установила фактическата наличност на земята от 27 дка. В информационния меморандум се съдържа инвентаризационен опис на сметка 201 – Д., в който е отразено, че срещу балансова стойност от 621 000 лв. се води земя от 27 дка. От правна страна съдът е приел, че имуществото на държавното предприятие е придобито при преобразуването му от [фирма] , с което е осъществен фактическият състав на чл. 17а от ЗППДОП /отм./ по отношение на терена от 27 дка, в който попада и спорният имот. С приватизационен договор №РД-01-59 от 01.11.2001г. [фирма] е придобил притежаваните от държавата 51% от капитала на [фирма]. По отношение правата на ответниците съдът е приел, че те не са противопоставими на ищеца , защото окончателното решение на поземлената комисия, с което им е възстановена собствеността по ЗСПЗЗ е постановено след сключване на приватизационния договор.
Правоизключващото възражение на ответниците за придобиване на правото на собственост върху процесния недвижим имот на основание изтекла давност е преценено като неоснователно поради отсъствие на предпоставките на чл. 79 ал.1 ЗС – от една страна не е доказано осъществявана на фактическа власт върху имота, а от друга – от датата на решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността до предявяване на иска 23.12.2011 г. не е изтекъл изискуемият се по чл. 79 ал.1 ГПК десетгодишен срок.
По доводите на касаторите за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
Не е налице поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК в редакция до изменението ДВ бр.86/2017г. поради противоречието на обжалваното решение с посочените други влезли в сила решения на Благоевградския окръжен съд, които са постановени по отношение на [фирма] по идентични по отношение пораждането на собствеността на това дружество факти. Противоречието в тази съдебна практика е уеднаквена по реда на чл. 291 /отм./ ГПК с решението на ВКС, ІІ г.о. по гр.д.№ 1931/2016г. , с което са разрешени всички спорни въпроси свързани с правоприемството при преобразуването на бившето държавно предприятие ЗИЕНТО и по приложението на чл. 17а ЗППДОП /отм./ , което настоящият състав на ВКС съобразява по съображения за правна сигурност и предодвратяване на нова противоречива практика по идентичните спорове.
Правният въпрос относно необходимостта за точно индиви-дуализиране на имуществото, в акта на принципала, когато се образуват няколко еднолични търговски дружества от едно държавно предприятие, е разрешен в обжалваното решение в съотвествие с мотивите по гр.д.№ 1931/2016г.на ВКС, ІІ г.о., в което е прието, че конкретизацията на имуществото на преобразуваното в търговско дружество държавно предприятие е постигната чрез посочване, че имуществото на един от заводите от системата на държавната фирма, изцяло преминава към преобразуваното дружество. Това разрешение не противоречи на посочената от касаторите съдебна практика на други състави на ВКС по същия правен въпрос. В представеното решение № 218 от 05.06.2012г. по гр.д.№ 704/2010г. на ВКС, ІІ т. о. е прието, че имуществото на едноличните търговски дружества, които се образуват от едно държавно предприятие може да бъде посочено по различни начини като изброяването / изричното посочване в акта на принципала, посочване на разделителен протокол или препращане към счетоводния баланс към определена дата/ е примерно, а не изчерпателно. Ето защо няма основание да се приеме, че има противоречие в практиката на ВКС относно възможността индивидуализацията на имуществото на новоучреденото дружество да се определи чрез препращане към имуществото на определено държавно предприятие.
Не е налице противоречие между изводите в обжалваното решение и задължителната практиката на ВКС по въпроса за правното значение за записванията в баланса на държавното предприятие като предпоставка за възникване на последиците на чл. 17а ЗППДОП /отм./ . Решение № 200 от 29.06.2010г. по гр.д.№ 5293/2008г. на ВКС, ІІ г.о. , и решение № 66 от 18.04.2012г. по гр.д.№ 493/2011г. на ВКС, І г.о. са постановени преди приемането на ТР 4/2016г. на ВКС, ОСГК и ТК . С тълкувателното решение е преодоляно противоречието в съдебната практика, като е прието в т. 2г, че в рамките на възникнал гражданско-правен спор, предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на определено държавно предприятие с оглед настъпването на последиците на чл. 17а ЗППДОП /отм./ може да бъде доказано чрез преки доказателства – административен акт за предоставяне на това право, както и с непреки доказателства: актове за държавна собственост, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и други. За да се приложи нормата на чл. 17а от ЗППДОП /отм./ не е необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен нито в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в баланса на преобразуваното търговско дружество. Това тълкуване е съобразено от въззивния съд, който е приел, че предоставянето на земята на държавното предприятие за оперативно управление е установено от акта за държавна собственост от 24.10.1988г., в който е записано основанието, на което е предоставена за оперативно управление на ЗИЕНТО земя с площ от 27 дка.
По правния въпрос за включването в капитала на [фирма] на земя с площ от 27 дка и за приложението на разпоредбите на чл. 72 и 73 ТЗ също са съобразени мотивите в решението на ВКС ІІ г.о. № 152 от 16.12.2016г. по гр.д.№ 1931/2016г., съгласно които този ред е неприложим като попадащ в изключението на чл. 17 ал.3 ЗППДОП /отм./. и са изложени подробни съображения по отношение на причините за несъответствието между регистрирания капитал и стойността на имуществото на ЗИЕНТО. В представеното решение № 177 от 24.02.2011г. по т.д.№ 958 на ВКС, І т.о. е разгледана по-обща хипотеза и то при действието на ЗПСПК, приет след регистрирането на [фирма].
Правният въпрос за задължението на съда за преценка на правопораждащите факти и в зависимост от преценката за нищожността на един административен акт, да приеме или не съществуването на определени правоотношения, обоснован с нищожността на заповед № 315/13.03.1981 г. на ОНС Б., с която е одобрено включването в регулация на 27 дка земя в промишлената зона на [населено място] за нуждите на ЗИЕНТО, не е обуславящ за делото , защото не е изведен от решаващите изводи в обжалваното решение. Фактът на издаването на заповед за промяната в предназначението на земята и урегулирането й е коментиран в мотитивите на въззивния съд при възпроизвеждане на съдържанието на акта за държавна собственост, но при изследването на предпоставките на чл. 17а ЗППДОП /отм./ съдът се е съобразил изцяло с ТР 4/2016г. на ВКС, ОСГК , които не включват изискване земята, предоставена на държавното предприятие да е с променено предназначение и да е включена в регулация, нито това е основание за предоставянето й от държавата за стопанисване и управление при действието на Наредбата за държавните имоти от 1975г./отм./.
По поставения правен въпрос за противоречие на изводите на съда по правоизключващото възражение на ответниците – касатори за придобиване на процесния имот по кратката давност на основание чл. 79 ал.2 ЗС от датата на постановяване на решението на поземлената комисия Б. от 08.05.2002г. , с което им е възстановена собствеността върху процесния имот в реални граници по реда на ЗСПЗЗ , също не следва да се допуска касационното обжалване. ТР 10/2012г. на ВКС, ОСГК разрешава различна хипотеза, а именно дали е допустимо придобиване на собствеността върху имот , който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ с изтичане на петгодишния срок по чл. 79 ал.2 ЗС от влизане в сила на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ -22.11.1997г. или е необходимият за това давностен срок е винаги десетгодишен съгласно чл. 79 ал.1 ЗС т.е. става въпрос за започнала давност преди 22.11.1997г. , а в случая ответниците се позовават на давност от 2002г. Отделно от това изводът на съда за неоснователност на възражението на ответниците за придобиване на собствеността върху процесния имот по давност е обоснован и с недоказването на обективния признак на владението – упражняване на фактическа власт върху имота , което следва да се прецени като решаващ мотив.
По изложените съображения поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото, на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника [фирма] следва да се присъдят разноски за касационното производство , поискани с касационната жалба и доказани с представения договор за правна защита и извлечение от банкова сметка в размер на 1800 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 3993 от 26.07.2017г. по въззивно гражданско дело № 262/2017г.
ОСЪЖДА В. А. И., В. Т. И., З. Д. М. и М. Д. И. – Ш. да заплатят на [фирма] ЕИК[ЕИК] сумата 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: