5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 626
София, 09.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 196 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. И. А.-Н., с адрес в [населено място], приподписана от адв. С. М., против въззивното решение № 6309 от 8 септември 2017 г., постановено по в.гр.д. № 757/2017 г. по описа на Софийския градски съд, с което се потвърждава решение № 46270 от 18 април 2016 г., постановено по гр.д. № 25357/2014 г. по описа на районния съд в [населено място] за признаване за установено спрямо А.-Н., че тя дължи на [фирма], сумата от 4495,77 лева – цена на доставена топлинна енергия за апартамент в [населено място], за периода м. 04.2009 г. – м. 04.2011г., ведно със законната лихва от 18.05.2012 г. до окончателното й изплащане; и сумата от 730,91 лева – мораторна лихва за забава плащането на главницата за периода м. 04.2009 г. – 17.04.2012 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 9671/2012 г. по описа на районния съд в [населено място].
В касационната жалба се поддържа недопустимост на обжалваното решение. Твърди се, че то е постановено при липса на пасивна легитимация и в нарушение на диспозитивното начало, защото се търси потребена топлинна енергия за апартамент № 9, а всички документи, доказващи търсената сума, са за апартамент № 10 и дори апартамент № 11. Според касаторката, ищецът се позовава на създадени от него и изцяло в негова полза частни документи, като съответният абонатен номер доказва единствено, че под него има регистриран абонат, и в конкретния случай под този абонатен номер, който е на нейно име, ответното дружество е завело три различни апартамента, а и годишните отчети и изравнителни сметки на топлинния счетоводител са съставени също за апартаменти 10 и 11 и не са подписвания от нея, защото тя не е техен собственик. По същата причина тя не е оспорвала тези документи, нито е оспорвала размера на иска, защото сумата, посочена в него, не е за енергия, изразходвана от апартамента нейна собственост. Поддържа се, че въззивната инстанция е следвало служебно да констатира произнасянето извън рамките на търсената защита и при липса на пасивна легитимация, а вместо това е потвърдила решението на първата инстанция, с което е приета промяна на собствеността въз основа на издадени частни документи от дружеството, което противоречи на конституционното право на собственост, както и на установената практика. Твърди се още, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и е необосновано, тъй като и техническата и счетоводната експертизи са основани на документи за апартаменти, които не са собствени на касаторката. Освен това съдът се е позовал на експертизите едностранно, без да прецени заключенията в полза на касаторката. Твърди се, че не е приложена императивна правна норма и съдът не е изпълнил задължението си да следи служебно за интереса на някоя от страните по делото. Оспорва се, че във въззивната жалба нямало изложени конкретни съображения за неправилност на първоинстанционното решение, което да не позволява проверката на правилността на обжалваното решение. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (в редакцията на чл. 280, ал. 1 ГПК преди изменението с ДВ бр. 86/2017 г.).
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], не взема становище по жалбата. Становище не е представено и от третото лице-помагач на страната на ответника [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място].
Като преценява разпоредбите на Закона за енергетиката, въззивният съд приема, че купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот, е неговият собственик, или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Според представения нотариален акт, касаторката притежава право на собственост върху процесния апартамент № 9, а според протокол от общото събрание на етажните собственици в сградата, на което е присъствала праводателката на касаторката, процесният топлоснабден имот е с абонатен № 18914. За неоснователно е прието възражението на касаторката, че не е доказано, че е доставяна топлинна енергия до нейния имот, тъй като представените счетоводни документи се отнасяли до апартамент № 10 в същата сграда, тъй като както ангажираните документи от топлоснабдителя и от предоставящия услугата дялово разпределение, касаят същия абонатен номер, т.е. имота, собственост на касаторката; документите за главен отчет на измервателните уреди, въз основа на които са изготвени изравнителните сметки за процесния период, са съставени за абонатен № 18914 и са подписани от касаторката. Техническата експертиза също установява начислена от дружеството топлинна енергия за имот със същия абонатен номер. Въззивният съд приема за правилно разрешението да се дължи заплащане на стойността на реално потребеното количество топлинна енергия, а не на прогнозното такова.
К. съд приема за неоснователно основното възражение на касаторката. Според пространно изложените нейни съображения, решението е недопустимо като постановено при липса на пасивна легитимация и нарушение на диспозитивното начало. Тезата си касаторката обосновава, като сочи, че в исковата молба се иска установяване на дължими суми за потребление на топлинна енергия за апартамент № 9, докато всички документи, доказващи търсената сума, са издадени за апартамент № 10 и дори № 11. Посочените съображения обаче са такива не по допустимостта на претенцията, а по нейната основателност. Не са нарушени разясненията, дадени от ВКС в т. 4 на ТР № 1 от 4.01.2001 г. по тълк. гр.д. № 1/2000 г., ОСГК, и в т. 10 на ТР № 1 от 17.07.2001 г., тъй като не е налице императивна правна норма, която да е била нарушена от районния съд, респективно от въззивния съд. Затова не са налице и основанията за допускане на касационното обжалване поради вероятната недопустимост на обжалваното решение.
Изрично поставеният въпрос – в случай, че във въззивната жалба се съдържа възражение за недопустимост на съдебно решение, постановено извън рамките на исканата защита и при липса на пасивна правна легитимация и за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на закона, не следва ли въззивната инстанция да даде указания на съда да отстрани пороците и да върне делото за ново разглеждане, не обосновава допускане на касационното обжалване, тъй като, за да даде указания пороци да бъдат отстранения, на първо място съдът трябва да е констатирал съответния порок. Макар касаторката да твърди, че съдът е преценявал доставена топлинна енергия на имот, който не е нейна собственост, и я е натоварил със заплащане на чуждо задължение по този начин, всъщност съдът е основал тезата си за принадлежността на процесното задължение на съответния абонатен номер, който безспорно е определен за имот, собственост на касаторката. Затова всякакви твърдения за нарушаване на конституционното право на собственост и за нарушаване на процесуалните правила за прилагане на служебното начало, в случая са несъстоятелни. По същата причина не води до допускане на касационното обжалване и въпроса възможно ли е българският съд въз основа на частни документи, издадени от ищец и то само в негова полза, да подмени собствеността на недвижим имот и да осъди ответник да заплати задълженията на друг имот и какви следва да бъдат действията на въззивната инстанция в подобни случаи.
Не се обосновава допускането на касационното обжалване и по твърдението, че обжалваното решение е в противоречие с решение по гр.д. № 5610/2013 г. по описа на Софийския градски съд, заведено между същите страни на същото основание, с което въззивният съд върнал делото на първата инстанция за ново разглеждане, тъй като постановеното решение е било за задължения на друга собственост, с решение по гр.д. № 53337/2014 г. и решение по гр.д. № 41955/2012 г. – и двете по описа на районния съд в [населено място]. Нито едно от сочените решения не е представено, което само по себе си е пречка за допускане на касационното обжалване (така се приема в т. 3 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК – не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието й – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд).
Всички останали доводи на касаторката са такива по обосноваността на обжалваното решение, което самостоятелно не води до допускане на касационното обжалване, тъй като този порок не се обхваща от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК (в редакцията преди изменението с ДВ бр. 86/2017 г.), а може да е предмет на разглеждане от касационния съд само в случай, че касационното обжалване бъде допуснато.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6309 от 8 септември 2017 г., постановено по в.гр.д. № 757/2017 г. по описа на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: