– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 647
гр. София 11.07.2018 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 07.03.2018 (седми март две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4068 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 4784/23.08.2017 година, подадена от [община], срещу решение № 211/21.07.2017 година на Окръжен съд Перник, постановено по гр. д. № 367/2017 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Пловдив е потвърдил първоинстанционното решение № 332/18.04.2017 година на Районен съд Перник, гражданска колегия, 5-ти състав, постановено по гр. д. № 57498/2016 година, с което да уважени предявените от Р. В. К. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението й от длъжността „Главен експерт” в отдел „Образование, култура, младежки дейности и духовно развитие” на [община], което е било извършено със заповед № 55/03.10.2016 година на Кмета на [община], поради което К. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, а [община] е осъдена да й заплати сумата от 2671.71 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода от 03.10.2016 година до 03.04.2017 година.
В подадената от [община] касационна жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от Р. В. К. срещу [община] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Перник по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба Р. В. К. е подала отговор на същата с вх. № 5619/09.10.2017 година, с който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 211/21.07.2017 година на Окръжен съд Перник, постановено по гр. д. № 367/2017 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
[община] е била уведомена за обжалваното решение на 21.07.2017 година, като подадената от нея касационна жалба е с вх. № 4784/23.08.2017 година, като е подадена по пощата на 21.08.2017 година. Поради това и с оглед на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК, е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
При постановяване на обжалваното решение съставът на Окръжен съд Перник е приел, че между страните е съществувало трудово правоотношение по силата, на което Р. В. К. е изпълнявала длъжността „Главен експерт” в отдел „Образование, култура, младежки дейности и духовно развитие” на [община], като последната длъжностна характеристика й е била връчена на 15.01.2015 година. В същата като изискване за заемането на длъжността било поставеното притежаването на образование по „Педагогически науки”, каквото К. не притежавала. Въпреки това между страните е било сключено допълнително споразумение № 192/15.01.2915 година, към трудовия договор на ответницата по касацията.
Освен това съставът на Окръжен съд Перник е приел, че със заповед № 55/03.10.2016 година на Кмета на [община] трудовото правоотношение на Р. В. К. е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, а именно поради липса на необходимото образование за заемане на длъжността. От заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Б. С. П. се установявало, че в отдел „Образование, култура, младежки дейности и духовно развитие” на [община] са налице общо четири щатни бройки за длъжността „Главен експерт”. Не всички заемали тази длъжност лица са били с педагогическо образование, като след 03.10.2016 година не са били прекратявани трудовите правоотношения с нито един от служителите в отдела.
С оглед горното съставът на Окръжен съд Перник е приел, че уволнението на Р. В. К. е незаконно поради злоупотреба с право от страна на работодателя, който не се бел съобразил с принципа за добросъвестност по чл. 8 от КТ, каквото основание за незаконосъобразност било наведено исковата молба. Съгласно константната съдебната практика преценката какви изисквания за изпълнение на длъжността да въведе принадлежала на работодателя и не неподлежала на съдебен контрол, като извън компетенциите на съда било да изследва имало ли е или не обективна необходимост от такава промяна. Когато промените обаче били произволни, не били свързани с характера на работата, а сочели на злоупотреба с право и били в нарушение на изискването за добросъвестното упражняване на правата по трудовото правоотношение уволнението било незаконно. В случая, от длъжностната характеристика от 15.01.2015 година и новата длъжностна характеристика от 03.02.2016 година се установявало, че съдържанието на двете длъжностни характеристики относно предмета на трудовата функция и на правата и задълженията за длъжността „Главен експерт” са идентични и не се установяват същностни различия помежду им. С новата длъжностна характеристика се въвеждало ново изискване на заеманата длъжност относно притежаваното висше образование по конкретна специалност. В случаите, когато били променени изискванията за длъжност, за която са предвидени повече от една щатни бройки, работодателят разполагал с правото да прекрати трудовите договори с всеки от работниците, които не отговарят на променените изисквания и това можело да бъде направено едновременно или последователно по негова преценка. Поетапното прекратяване на трудовите договори на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ не обуславяло извод за злоупотреба с право, тъй като работодателят разполагал с правото с оглед нуждите на работата да прецени в кой момент и с кого от заемащите длъжността да прекрати трудовото правоотношение. В конкретния случай обаче съгласно утвърденото щатно разписание били предвидени четири места за длъжността „Главен експерт”в отдел „Образование, култура, младежки дейности и духовно развитие” на [община], като от общо четиримата заемащи длъжността трима, включително и К., не притежавали висше образование в сферата на български език и история, съгласно длъжностната характеристика от 03.10.2016 година или педагогическо образование съгласно длъжностна характеристика от 15.01.2015 година, като било установено, че трудови правоотношения с други лица неотговарящи на установените нови изисквания не са прекратявани. Прието е, че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя, тъй като направеното изменение в изискванията за образование за заемането на длъжността е извършено единствено с цел да бъде прекратено трудовото правоотношение с Р. В. К.. В [община] в рамките на близо шестмесечен период след прекратяването на трудовото правоотношение с К. продължавали да работят и други лица, които не отговаряли на изискванията на длъжностната характеристика за образователен ценз. Следвало да се имат предвид и обстоятелствата по въвеждане на промяната като докладната записка за това била изготвена в неделя (неработен ден), същата била с бланкетни мотиви и липса на всякаква конкретика, като още на следващия ден била утвърдена и изготвена новата длъжностната характеристика, изискваща висше образование с определена специалност, при което Р. В. К. (и само тя от четиримата служители, заемащите една и съща длъжност) е уволнена незабавно същия ден преди въобще да бъде запозната с новите изисквания, като въобще не била посочена и установена някаква необходимост за тази бързина и неотложност.
В приложеното към касационната жалба на [община] изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК е посочено, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Перник по правните въпроси за това следва ли да се счита, че са налице предпоставките за прекратяването на трудовото правоотношение при положение, че пред съда по безспорен начин е доказано, че работодателят е извършил сериозна предварителна подготовка по уволнението и е довел до знанието на работника или служителя точното основание за уволнението и че преди да започне делото работникът или служителят са били наясно относно причините за уволнението и основанието довели до прекратяване на трудовото му правоотношение и за това, в случай че служителят изначално не отговаря на изискванията за заемане на длъжността, следва ли да се счита, че работодателят е ограничен в преценката за определяне на друго необходимо образование с последваща длъжността характеристика и това ограничава ли го при упражняването на правата му като работодател при управление на човешките ресурси и следва ли независимо от този факт, заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение да се счита незаконосъобразна при положение, че основанието й за прекратяване на трудовото правоотношение е съществувало много преди тя да бъде издадена и служителят е бил наясно, че не отговаря на изискванията за заемане на длъжността още при възникването на провопораждащия юридически факт.
Така както са формулирани и двата въпроса не могат да послужат като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на обжалваното решение на Окръжен съд Перник до касационен контрол. Първият от тях приповтаря отговора на правните въпроси, който са били предмет на разглеждане с решение № 4/27.01.2014 година, постановено по гр. д. № 4608/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Този въпрос е бил за задължението на съда да разгледа законността на прекратяването на трудовото правоотношение дори тогава, когато в заповедта цифровото посочване на основанието е посочено неточно, но основанието се извежда от мотивите на същата заповед, както за това следва ли да се счита за законосъобразна заповед за прекратяване на трудово правоотношение тогава, когато преди да заведе делото, работникът е бил наясно с причините за уволнението, въпреки неточното цифрово посочване на основанието за това, като на тези въпроси е даден отговор, че в случаите, при които трудовият договор е прекратен на основание разпоредби, включващи по две самостоятелни и независими едно от друго безвиновни основания за прекратяване на трудовия договор, работодателят също е длъжен да посочи в заповедта точното основание, което е приложил в конкретния случай. Ако основанието за уволнение е посочено общо като цифрово основание и в съдебното производство се изясни, че работодателят е извършил сериозна предварителна подготовка на уволнението, че е довел своевременно до знанието на работника или служителя точното основание за уволнението и че преди да заведе делото работникът или служителят е бил наясно относно причините на уволнението и основанието, довели до прекратяване на трудовото му правоотношение, не може да се приеме, че уволнението е незаконно само поради обстоятелството, че в заповедта не е посочено точното основание за прекратяване на трудовия договор. В конкретния случай обаче по делото не е имало спор за това какво е фактическото и правно основание за прекратяването на трудовото правоотношение на Р. В. К., поради което и така формулирания въпрос не е бил предмет на разглеждане от състава на Окръжен съд Перник и не е обусловил правните му изводи при постановяването на обжалваното решение. Това се отнася и до втория от посочените по-горе въпроси. Съставът на въззивният съд не е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение на Р. В. К. е незаконно, затова че същата не е отговаряла на изискванията за образование за заемане на длъжността още преди сключването на трудовия договор. Видно от мотивите на обжалваното решение изводите на съдебния състав са по-скоро в обратната посока, а именно, че работодателя може да прекрати трудовото правоотношение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 6, пр. 2 от КТ и в този случай, като при това той не е ограничен да извършва последващи промени в изискванията за образование за заемането на съответната длъжност. Решаващият мотив на състава на Окръжен съд Перник за уважи предявените от Р. В. К. срещу [община] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ е този, че работодателят е този че при прекратяването на трудовото правоотношение на К. работодателят е действал при злоупотреба с право, по отношение на който мотив обаче не е поставен правен въпрос, който да послужи като общо основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Освен горните въпроси в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [община] излага съображения за това, че неправилно в решението си съставът на Окръжен съд Перник е прел, че всички служители в отдел „Образование, култура, младежки дейности и духовно развитие” полагат труд по трудово правоотношение. От приложеното щатно разписание било видно, че четири от длъжностите в отдела били предвидени за заемане по служебно правоотношение, а само две били заети по трудово правоотношение. Във връзка с това следвало да се счита, че въззивният съд бил постановил решение, което е било неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, което било отменително основание по чл. 281, т. 3 от ГПК. По своето естество това твърдение представлява основание за касационно обжалване на решението на Окръжен съд Перник по чл. 281, т. 3 от ГПК, но не и правен въпрос, който да покрива установените с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС критерий. Затова не може въз основа на него да бъде допуснат касационен контрол на обжалваното решение, нито пък е допустимо касационният съд сам до формулира конкретен правен въпрос по повод на оплакването.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 211/21.07.2017 година на Окръжен съд Перник, постановено по гр. д. № 367/2017 година по подадената срещу него от [община], касационна жалба с вх. № 4784/23.08.2017 година и такова не трябва да се допуска.
С оглед изхода на спора [община] ще трябва да заплати на Р. В. К. сумата от 500.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 211/21.07.2017 година на Окръжен съд Перник, постановено по гр. д. № 367/2017 година.
ОСЪЖДА О. П.-гр. П., пл. „С. И. Р.” да заплати на Р. В. К. от [населено място], [улица], [жилищен адрес], с Е. [ЕГН] сумата от 500.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.