– 6 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 649
гр. София 11.07.2018 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 04.04.2018 (четвърти април две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4893 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 9316/09.10.2017 година, подадена от А. К. А., срещу решение № 298/13.09.2017 година на Окръжен съд Хасково, постановено по гр. д. № 536/2017 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Хасково е потвърдил първоинстанционното решение № 347/06.06.2017 година на Районен съд Хасково, постановено по гр. д. № 2297/2016 година, с което са отхвърлени предявените от А. К. А. срещу ** „С. К.“ [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, за признаване за незаконно на уволнението на А. от длъжността „старши учител, общообразователен предмет в гимназиален етап-физика и астрономия“, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, със заповед № 2/01.09.2016 година на Директора на ** „С. К.“ [населено място] и за отмяната му като такова, като А. бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, а ** „С. К.“ [населено място] бъде осъдено да й заплати сумата от 5049.90 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа в резултат на незаконното уволнение, за периода от 01.09.2016 година до 01.02.2017 година.
В подадената от А. К. А. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените срещу ** „С. К.“ [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат уважени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Хасково по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба ** „С. К.“ [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 11 043/30.11.2017 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 298/13.09.2017 година на Окръжен съд Хасково, постановено по гр. д. № 536/2017 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
А. К. А. е била уведомена за обжалваното решение на 10.10.2017 година, като подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 9316/09.10.2017 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Окръжен съд Хасково е приел, че между страните е съществувало трудово правоотношение по силата, на което А. К. А. е заемала длъжността „старши учител, общообразователен предмет в гимназиален етап-физика и астрономия“ в ** „С. К.“ [населено място], което правоотношение е било прекратено на 01.09.2016 година, когато на касаторката е била връчена заповед № 2/01.09.2016 година на Директора на ** „С. К.“ [населено място], в която като основание за прекратяването е посочено съкращаване на щата-чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ. Преди издаването на заповедта за утвърждаване на ново щатно разписание в сила от 01.09.2016 година, по което било извършено и съкращението на А., работодателят бил направил необходимите анализи за броя на приетите ученици за учебната 2016/2017 година, за финансовите възможности и дадености на училището, обсъдил бил въпросите в тази насока на работни срещи, на проведено общо събрание, както и на заседание на педагогическия състав на колектива. В тази насока били представените и неоспорени по делото писмени доказателства, а именно докладна записка, с вх. № 1259/24.08.2016 година от главния счетоводител на ** „С. К.“ [населено място] относно осигуряването издръжката на училището до края на календарната 2016 година и проблемите, свързани с финансирането на дейността му, докладна записка, с вх. № 1260/24.08.2016 година на заместник директора по учебната дейност, относно броя на учениците в училището за учебната 2016-2017 година и изводите във връзка с изискванията на заповедта на Министъра на младежта и спорта за утвърден държавен план-прием, за броя на паралелките, числеността на персонала и сравнителна справка за броя на учениците през предшестващи учебни години с учебната 2016/2017 година На 26.08.2016 година била проведена работна среща, с участието на представители на синдикатите-КТ „Подкрепа” и К. към ** „С. К.“ [населено място], на която бил обсъждан въпроса с броя на приетите ученици и целесъобразното разпореждане с отпуснатия бюджет. Решението да се извърши съкращение на определен брой щатове е било широко обсъждано и било съобразено с особеностите и нуждите на учебния процес, от което следвал и извода, че извършеното съкращаване на щата било обосновано.
Въззивният съд е посочил, че в заповедта, с която било прекратено трудовото правоотношение на А. К. А. на основание чл. 328 ал. 1, т. 2, пр. 2-ро от КТ, а именно съкращаване на щата, като фактическо основание било посочено: намаляването на броя на учениците за учебната 2016/2017 година, спрямо предходната учебна, водещо и до намаляване на издръжката на училището. Не подлежали на съдебен контрол причините, поради които се е стигнало до такова решение на работодателя. Причините можели да бъдат различни, като в повечето случаи това се правело с цел оптимизиране на работата, като разпределението на задълженията по съкратените длъжности между оставащите на работа други служители било изцяло от компетентността на работодателя. С оглед на това било неоснователно оплакването на А., че работата, която изпълнявала продължавала да съществува като била възложена на друг преподавател. Причините за предприетото съкращаване на щата, както и организацията на работата не подлежали на съдебен контрол, тъй като преценката била на работодателя и това бил въпрос на целесъобразност и ефективно осъществяване на учебния процес в ** „С. К.“ [населено място]. Съкращаването на щата означавало намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците или служителите, като причините за това съкращаване можели да бъдат различни и били без значение. Наличието на тези причини се преценявало от работодателя с утвърждаването на щатното разписание. Съкращаване на щата било налице не само когато съответната длъжност (трудова функция) била премахната и не съществувала, но и когато длъжността не съществувала като отделна щатна бройка, защото е била разпределена за изпълнение между други служители, когато длъжността е била трансферирана или на мястото на две длъжности е била създадена една обща комбинирана длъжност. Освен това съставът на Окръжен съд Хасково е приел, че работодателят е спазил и изискването на чл. 10, т. 3 от действащия в ** „С. К.“ [населено място] колективния трудов договор от 19.06.2016 година, като преди издаването на заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение на А. е поискал предварително съгласието на синдикалните организации към училището за прекратяване на трудовия договор с касаторката, което било направено с писмо изх. № 1100/30.08.2016 година. С писмо № 1327/31.08.2016 година, такова съгласие е било дадено от председателя и секретаря на синдикалната организация на С. към К. в ** „С. К.“ [населено място]. Въз снова на това въззивният съд е приел, че работодателят е установил по несъмнен начин наличието на материалноправните предпоставки за прекратяване на трудовия договор на А. К. А. на посоченото основание, а именно съкращаване на щата. Налице било ново щатно разписание, което било влязло в сила от 01.09.2016 година и което било утвърдено от надлежния орган-директора на ** „С. К.“ [населено място], като била доказана и необходимостта от извършеното намаляване на числеността на педагогическия състав.
Въз основа на изложените от състава на Окръжен съд Хасково мотиви към решението му, в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК А. К. А. е формулирала правния въпрос за това дали може да бъде закрито единственото работно място за учител, при наличие на повече от 50 % норматив и да разпредели учебните часове като лекторски между други преподаватели, както и правния въпрос за това може ли съдът да откаже да извърши контрол на описаните в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение фактически основания за съкращаването на щата като погрешни такива и постановени в пряко противоречие с нормативните актове и съдебната практика.
По отношение на първия въпрос се твърди, че е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК (в редакцията на разпоредбата преди извършеното със ЗИДГПК, обнародван в ДВ бр. 86/27.10.2017 година), като се прави позоваване на решение № 1301/10.05.2011 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-а състав, постановено по гр. д. № 226/2011 година. С оглед на същото обаче не се установява противоречива съдебна практика. Видно от него атакуваното уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ е отменено с основния мотив за това, че към момента на извършването му не е имало влязло в сила ново щатно разписание. Това, че уволнението е трябвало да бъде извършено по реда на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, а не по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ е коментирано като защитна позиция на ищцата в това производство, но съдът не е излагал конкретни мотиви по поставения от А. К. А. правен въпрос.
Освен основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК (в редакцията на разпоредбата преди извършеното със ЗИДГПК, обнародван в ДВ бр. 86/27.10.2017 година) А. К. А. излага съображения и за това че за този въпрос са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускането на обжалваното решение до касационен контрол, тъй като липсвала установена съдебна практика по приложението на чл. 4 и чл. 9 от Наредба № 3/18.02.2008 година за нормите на преподавателска работа и за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета (отм.) и чл. 4 от Наредба № 1/04.10.2010 година за работните места на персонала в звената от системата на народната просвета (отм.), които са били действащи към момента на прекратяването на трудовото й правоотношение. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 3/18.02.2008 година за нормите на преподавателска работа и за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета (отм.) работно място за учителска длъжност може да се открива при наличие на учебни часове по определен учебен предмет,включително и от свободноизбираемата подготовка, за изпълнение на минимална норма задължителна преподавателска работа. В случай, че учебните часове не покриват изпълнението на минималната норма, ал. 3 от цитираната разпоредба предвижда, че работно място за учителска длъжност може да се открива и когато по учебен предмет са налице учебни часове повече от половината минимална норма задължителна преподавателска работа, при условие че работното място е единствено по съответния учебен предмет или всички други работни места по същия учебен предмет са формирани по реда на ал. 1, а ал. 4 предвижда, че в рамките на определените средства по делегирания бюджет на училището работно място за учителска длъжност може да се открие при непълно работно време, когато учебните часове по учебния предмет са по-малко от половината от минималната норма задължителна преподавателска работа. Така посочените разпоредби са ясни и от същите следва, че в случаите по чл.9, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата се касае до възможност, а не до задължение за откриване на работно място, като преценката дали то да бъде открито или не е изцяло на работодателя.
От друга страна съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредба № 3/18.02.2008 година за нормите на преподавателска работа и за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета (отм.) учебните часове, които са недостатъчни за откриване на работно място, може да се определят над минималната норма задължителна преподавателска работа на педагогическия персонал в училището, но не повече от половин минимална норма или съгласно ал. 4 може да се възлагат като лекторски включително и на външни лица.
От така цитираните разпоредби е видно, че работодателят не е задължен да открие работно място в случаите по чл. 4, ал. 3 от Наредба № 3/18.02.2008 година за нормите на преподавателска работа и за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета (отм.), а може да разпредели учебните часове за съответното работно място по реда на чл. 9, ал. 1 или ал. 4 от Наредбата. С оглед на това работодателя може да запази вече съществуващо трудово правоотношение с учител, за когото са възникнали посочените в чл. 4, ал. 3 от Наредба № 3/18.02.2008 година за нормите на преподавателска работа и за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета (отм.) обстоятелства (какъвто е случая предмет на настоящето производство), но не е задължен да направи това. След като от неговата преценка зависи дали да бъде открито работно място при условията на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 3/18.02.2008 година за нормите на преподавателска работа и за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета (отм.), то от неговата преценка ще зависи и това дали да запази това работно място, като евентуално допълни недостигащите до минималната норма задължителна преподавателска работа, с учебни часове по чл. 9, ал. 1 от Наредба № 3/18.02.2008 година за нормите на преподавателска работа и за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета (отм.), ако има такива или без това допълване. Разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от Наредба № 1/04.10.2010 година за работните места на персонала в звената от системата на народната просвета (отм.), съгласно която когато в началото на учебната година се определи по-ниска индивидуална норма преподавателска работа от досегашната или по време на учебните занятия определената индивидуална норма се намали, основната работна заплата се намалява пропорционално на намалението на нормата се отнася само до размера на работната заплата, но не задължава работодателя да запази трудовото правоотношение с учителя, като само намали трудовото му възнаграждение. Последното съществува само като възможност по преценка на самия работодател. Така посочените разпоредби са ясни и логични, като тълкуването им не води до противоречия и неясноти в прилагането им. С оглед на това не е налице и твърдяното от А. К. А. основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по първия от поставените от нея правни въпроси, като такова не е налице и по втория от тя.х. Налице е трайно установена съдебна практика (решение № 277/13.01.2014 година, постановено по гр. д. № 3640/2013 година, решение № 183/25.06.2014 година, постановено по гр. д. № 7042/2013 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 7510.02.2011 година, постановено по гр. д. № 619/2010 година, решение № 236/09.07.2012 година, постановено по гр. д. № 1291/2010 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и други) за това, че извършентото от работодателя съкращаване на щата не подлежи на съдебен контрол, освен в случаите на твърдяна от работника или служителя злоупотреба с право от страна на работодателя (решение № 232/13.06.2011 година, постановено по гр. д. № 871/2010 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.). В подаденото от А. К. А. изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК не са изложени твърдения, от които да бъде направен извода, че така установената практика е неправилна и следва да бъде изоставена или пък че трябва да бъде променена с оглед на промяна в законодателството или в обществените условия, поради което установената по въпроса съдебна практика е пречка за допускането на обжалваното решение до касационен контрол по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
С оглед на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 298/13.09.2017 година на Окръжен съд Хасково, постановено по гр. д. № 536/2017 година по подадената срещу него от А. К. А., касационна жалба с вх. № 9316/09.10.2017 година и такова не трябва да се допуска.
С оглед изхода на спора ще следва да бъде осъдена А. К. А. да заплати на ** „С. К.“ [населено място] направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 500.00 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 298/13.09.2017 година на Окръжен съд Хасково, постановено по гр. д. № 536/2017 година.
ОСЪЖДА А. К. А. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] да заплати на ** „С. К.“ [населено място], [улица] направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 500.00 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.