4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
София, 13.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 860/2018 година по описа на І г.о.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба вх.№ 171087 от 18.12.2017г. от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, срещу въззивното решение на Софийския градски съд, IV – Г състав, № 7431 от 07.11.2017 г. по гр. д. № 7784/2017 г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът М. Б. Б. – К., чрез адв. И. П., изразява становище, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на Софийския районен съд, 50 състав, №І-50-52 от 07.03.2017 г. по гр. д. № 13377/2012 г., с което е прието за установено по отношение на държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие, че ищцата М. Б. – К. е собственик на недвижим имот с идентификатор 68134.4333.331.1.62, представляващ апартамент № 62 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ 95, 83 кв.м. Въззивният съд е споделил изцяло изводите на районния съд, че имотът е изграден в резултат на ведомствено жилищно строителство, поради което не е станал общинска собственост на основание § 7 ЗМСМА, а е останал държавна . Впоследствие с договор от 20.06.1995г. държавата е прехвърлила възмездно на Висшия медицински институт правото на строеж върху терена и правото на собственост върху недовършения жилищен блок, в който се намира апартамент № 62. Съдът е счел за неотносима разпоредбата на чл. 89, ал. 2 ЗВО, според която предоставените на висшите училища недвижими имот са публична държавна собственост, тъй като в случая имотът не е предоставен на учебното заведение, а е прехвърлена собствеността върху него. Съобразявайки, че носител на правото на собственост е станал самостоятелно юридическо лице, различно от общините и държавата, въззивният съд е обосновал, че по отношение на него не съществува законна пречка за придобиване по давност и същата не се спира на основание § 1 ЗД ЗС. В светлината на тези съждения и след анализ на събраните доказателства съдът е приел, че ищцата посредством непрекъснато и трайно владение на имота от 1996 г. до 31.12.2011 г. го е придобила по давност.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържат основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите дали недвижимите имоти, предоставени възмездно от държавата на висшите учебни заведения са държавна собственост и могат ли същите да се придобиват по давност.
Във връзка с поддържаното основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК се сочи следната съдебна практика: Определение на ВКС, I г.о. № 444/13.07.2015 г. по гр. д. № 980/2015 г. и Решение на ВКС, II г.о. № 203/ 19.12.2013 г. по гр. д. № 1758/2013 г. по първия въпрос и Решение на ВКС, II г.о. № 127/ 25.11.2014 г. по гр. д. № 3190/2014 г., Решение на ВКС, IV г.о. № 6/ 22.01.2009 г. по гр. д. № 4769/2007 г., Решение на ВКС, II г.о. № 1175/ 21.11.2008 г. по гр. д. № 5198/2007 г., Решение на ВКС, I г.о. № 387/ 27.04. 2009 г. по гр. д. № 233/2008 г., Решение на Сливенския окръжен съд № 161/ 20.06.2013 г. по гр. д. № 276/2013 г., Решение на Поморийския районен съд № 7/15.01. 2013 г. по гр. д. № 1127/2011 г. и Решение на Средецкия районен съд № 108/ 28.12.2012 г. по гр. д. № 329/2012 г. по втория въпрос.
По основанията за допускане на касационното обжалване Върховния касационен съд, първо гражданско отделение , намира следното: Първият правен въпрос е свързан с тълкуване на разпоредбата на чл. 89 ал.2 от Закона за висшето образование и е от значение за делото с оглед защитната теза на държавата, което обосновава общото основание за допускане на касационното обжалване. Не е налице обаче поддържаната от касатора предпоставка по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по следните съображения: В решение № 203/ 19.12.2013 г. по гр. д. № 1758/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че публична държавна собственост по смисъла на чл. 89 ал.2 от Закона за висшето образование са само тези имущества, които държавата е предоставила на висшите училища за осъществяване на тяхната дейност по чл.6 от Закона за висшето образование. Мотивите на въззивния съд в обжалваното решение са съобразени с тази съдебна практика като съдът е изключил приложението на чл. 89 ал.2 ЗС по събражения, че процесният имот, представляващ жилище, не е предоставен на ВМИ от държавата, а е придобит възмездно с договора от 20.06.1995г. Този извод е в съответствие и с практиката на ВКС, че публична държавна собственост е само това имущество, което държавата предоставя безвъзмездно за управление на публичните субекти за осъществяване на техните функции като в този случай те не придобиват собственост, а упражняват правото на държавна собственост /решение № 403 от 25.05.2010 г. по гр. д. № 5024/2008 г., на ВКС I г. о., решение № 6 от 1.06.2011 г. по гр. д. № 833/2009 г. на ВКС, IV г. о. /. Няма основание за допускане на касационното обжалване и на второто поддържано основание – чл.280 ал.1 т.3 ГПК , защото в посочената съдебна практика на ВКС е изяснено в кои случаи е налице публична държавна собственост по смисъла на чл. 14 ЗДС респ. чл. 89 ал.2 ЗВО, която отчита спецификата висшите учебни заведения като особен вид автономни и самоуправляващи се учреждения, които осъществяват обществено значими функции в областта на образованието съгласно чл. 6 и чл. 19 ЗВО. Същевременно ЗВО в чл. 13 прави ясно разграничение между предоставената на висшите учебни заведения държавна собственост за управление и собственост, която придобиват като юридически лица. С оглед на изложеното няма основание да се приеме, че е налице очевидна неправилност на решението, обоснована от касатора със засилената защита на публичната държавна собственост.
Останалата съдебна практика разрешава въпроси във връзка със забраната за придобиване на имот частна държавна и общинска собственост при действие на мораториума, въведен с § 1 ДР ЗС от 31.05.2006 г. с последващи изменения, с които срокът е продължен до 2022г. и няма никаква връзка с поставения въпрос за придобиване по давност на публична държавна собственост. Отделно от това както се посочи решаващите изводи на съда в обжалваното решение са , че имотът не е държавна собственост.
По изложените съображения поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 и 2 ГПК, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответницата следва да се присъдят разноски за касационното производство, поискани с отговора на касационната жалба в размер на 2000лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение по представения договор по договор за правна защита .
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, IV – Г състав, № 7431 от 07.11.2017 г. по гр. д. № 7784/2017 г.
Осъжда държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството да заплати на М. Б. Б. – К. сумата 2000 лв. /две хиляди лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: