Определение №664 от 13.7.2018 по гр. дело №149/149 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 664
гр. София 13.07.2018 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 11.04.2018 (единадесети април две хиляди и осемнадесета) година в състав:

Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 149 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 9431/24.11.2017 година, подадена от „Б. Д.” [населено място], срещу решение № 243/24.10.2017 година на Окръжен съд Кюстендил, гражданско отделение, ІІІ-ти въззивен състав, постановено по гр. д. № 395/2017 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Кюстендил е потвърдил първоинстанционното решение № 304/19.06.2017 година на Районен съд Дупница, VІІ-ми състав, постановено по гр. д. № 39/2017 година, с което да уважени предявените от М. К. Г. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението му от длъжността „оператор механизирана обработка” в „Б. Д.” [населено място], което е било извършено със заповед № 1/09.12.2016 година на Изпълнителния директор на дружеството, издадена на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, поради което Г. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а „Б. Д.” [населено място] е осъдено да му заплати сумата от 5402.24 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода от 09.12.2016 година до 09.06.2017 година.
В подадената от „Б. Д.” [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от М. К. Г. срещу дружеството искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Кюстендил по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба М. К. Г. не е подал отговор на същата, като не е изразил становище по допустимостта й основателността й.
„Б. Д.” [населено място] е била уведомена за обжалваното решение на 24.10.2017 година, като подадената от него касационна жалба е с вх. № 9431/24.11.2017 година, като е подадена по пощата на 23.11.2017 година. Поради това и с оглед на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК, е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съдът по съществото на спора е приел, че със заповед № 1/09.12.2016 година на Изпълнителния директор на „Б. Д.” [населено място] на М. К. Г. е било наложена дисциплинарно наказание „уволнение” за това, че при процеса на опаковане на партида Ifenin 40 mg х 30 tabl с № 494516, направление Ш., стартиран на 18.11.2016 година в 20.10 часа от втора смяна е работил на блистер опаковъчната линия, като в края на работната си смяна в 21.45 часа е спрял процеса. Преди да направи това в 21.43 часа Г. прегледал визуално отхвърлените от контролната система блистери и ги пропуснал към картонир машината, което било грубо нарушение на регламентираните дейности в SOP-04094 „Работа в участък „Опаковка”: „В процеса на работа в бяла зона събирайте и деблистерирайте отхвърлените от контролното устройство блистери.”. Освен това в 21.46 часа М. К. Г. изместил фиксиращите водачи на формовъчната рента преди и след формоваща станция, с което бил предизвикал изместване на фолиото при навлизане във водещите дъски. В 21.50 часа Г. отворил задните предпазни капаци на блистер-машината, като бил преместил стъпката на формоване, с което бил предизвикал промяна в дължината на формовъчния такт. По този начин бил създал предпоставка за попадане на негодни блистери в годната продукция и компрометиране на качеството на произвеждания лекарствен продукт. Работодателят е приел, че тези действия Г. представляват дисциплинарни нарушения по чл. 187, т. 3, пр. 2 и чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, с оглед на което му е наложил дисциплинарно наказание „уволнение”.
Съставът на Окръжен съд Кюстендил е приел, че по делото е доказано само първото от посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на М. К. Г.. С оглед на това е изложил съображения за това, че съгласно чл. 190 от КТ дисциплинарното наказание уволнение можело да се наложи за тежки нарушения на трудовата дисциплина, като в първите шест точки на ал.1 от разпоредбата били посочени нарушенията, които законодателят считал за такива. Това не изключвало възможността други нарушения на трудовата дисциплина да бъдат квалифицирани като тежки. Извършването на тежко нарушение на трудовата дисциплина обаче не означавало, че без оглед на другите обстоятелства то трябва да бъде наказано с уволнение. Съгласно чл. 189, ал. 1 от КТ при определяне на дисциплинарното наказание се вземали предвид не само тежестта на нарушението, но също обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя, Съдът следвало да изследва, наред със значимостта на неизпълненото задължение, и дисциплинарното минало на работника.. Затова възражението на „Б. Д.” [населено място], че съдът не е следвало да взима предвид липсата на предишни нарушения на трудовата дисциплина от страна М. К. Г., се явявало неоснователно. „Б. Д.” [населено място] обосновавало тежестта на твърдените от него за извършени нарушения на техническите и технологични правила с оглед на настъпили вредни последици, изразили се в производството на некачествен лекарствен продукт-три бройки блистери, в невъзможността на машината да произведе около 2000 опаковки лекарствен продукт, както и в ангажирането на технически специалисти, които да приведат машината в работен режим. Доколкото обаче не можело да се установи причинно-следствената връзка между поведението на Г. и привеждането на машината в режим настройка, последното обстоятелство не следвало да се взима предвид при определяне на дисциплинарното наказание. По отношение на констатираното нарушение от страна на Г., изразило се в предаване за опаковане на три броя отхвърлени от контролната система блистери, съдебният състав е приел, че същото не представлява тежко нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ. В този смисъл въззивният състав споделял мотивите на първоинстанционния досежно много малката бройка на некачествена продукция, дадена за опаковане, както и липсата на представяне на каквито и да е доказателства за рекламация или за настъпили вреди за здравето на пациенти. В споделените от въззивният съд изводи на първоинстанционния е посочено, че Г. нямал други дисциплинарни наказания и при периодичното му атестиране представянето му е преценявано като отговарящо на очакванията. Той бил предал за опаковане малък брой (три) отхвърлени от контролната система блистери, като от процедурата на работата, която трябвало да се следва било видно, че след деблистерирането таблетките в тях отново са подлежали на опаковане при липса на забележими дефекти, поради което твърдените от работодателя рискове били хипотетични. Липсвали доказателства за направени рекламации, въпреки че от датата на извършване на нарушението бил изтекъл значителен период от време. С оглед на това липсвали доказателства с деянието си М. К. Г. да е компрометирал качеството на произведения лекарствен продукт, както и да са последвали вредни последици за здравето на пациентите или за доброто име на „Б. Д.” [населено място]. По тези съображения съставът на Окръжен съд Кюстендил е приел, че при определяне на вида на наложеното дисциплинарно наказание работодателят не е спазил заложения в чл. 189, ал. 1 от КТ принцип за съответствие на тежестта на наказанието тежестта на нарушението.
С оглед на горното в изложението си по чл.х 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Б. Д.” [населено място] е поставило правния въпрос за задължението на съда при преценка на тежестта на нарушението по чл. 190, ал. 1 от КТ да съобрази значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя. В тази връзка се изтъква, че трудовите функции свързани с производството на лекарствени средства са от значение за опазване на живота и здравето на хората, поради което сочат на оказано високо доверие на работника, а неизпълнението им съставлява изключително тежко дисциплинарно нарушение, тъй като дори пропускането само на една таблетка отговаряща на спецификацията на продукта в крайния продукт би могла да доведе като последица-увреждането на живота и здравето на хората. Излагат се доводи, че по този въпрос обжалваното решение е постановено в противоречие с установената съдебна практика, намерила израз в решение № 227/29.06.2012 година, постановено по гр. д. № 1417/2011 година, решение № 263/24.11.2015 година, постановено по гр. д. № 2892/2015 година, двете по описа на ВКС, ІІІ г. о., решение №163/13.06.2012 година, постановено по гр. д. № 564/2011 година, решение № 167/14.05.2013 година, постановено по гр. д. № 1102/2012 година, решение № 75/10.06.2015 година, постановено по гр. д. № 5735/2014 година, решение № 188/15.07.2015 година, постановено по гр. д. № 5173/2014 година и решение № 324/06.01.2017 година, постановено по гр. д. № 2302/2016 година, петте по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Така поставения въпрос е съществен, но не обуславя допускането на обжалваното решение на Окръжен съд Кюстендил, доколкото при постановяването му съдебния състав се е съобразил с установената практика по приложението на чл. 189 от КТ, като е преценил не само предмета на дейност на „Б. Д.” [населено място], но също така с вида и характера на извършваната от М. К. Г. работа, която не е пряко свързана изготвянето на лекарствения продукт, а само с неговата опаковка. С оглед на това е преценил, че сама по себе си опаковката, която не отговаря на стандартите не може да окаже въздействие върху опакования в нея продукт. Поради това изпълняваната от Г. работа не е може да окаже влияние върху качеството на лекарствения продукт, а доколкото се касае до оказано от работодателя по-високо доверие към работниците, то може да бъде именно при дейностите свързани с изготвянето на самия продукт. Извършените от ответника по касацията действия биха могли да доведат само до евентуална рекламация от страна на контрагентите на „Б. Д.” [населено място] въз основа на нестандартна и неотговаряща на изискванията опаковка, за което обаче няма доказателства, а и се касае до малък брой опаковки. Освен това съставът на Окръжен съд Кюстендил се е съобразил с посочената практика, като е приел, че преценката за спазването на изискванията по чл. 189 от КТ, следва да се извършва само с оглед на доказаното по делото дисциплинарно нарушение на М. К. Г., а не с оглед на всички описани в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, включително и недоказаните такива.
Освен това в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Б. Д.” [населено място] се прави и оплакване, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с императивната норма на чл. 266, ал. 1 от ГПК и с решение № 79/03.02.2010 година, постановено по гр. д. № 56/2010 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 20/09.03.2011 година, постановено по т. д. № 311/2010 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. съдебна практика. Това твърдение е направено във връзка с представената от М. К. Г. отговора му на подадената от „Б. Д.” [населено място] въззивна жалба срещу първоинстанционното решение служебна бележка изх. № 60-08-1625625/10.08.2017 година на Д. [населено място], като се твърди, че възможността за представянето й е преклудирана и че тези възражения на касатора въобще не са били обсъдени в мотивите на решението. Така както са формулирани твърденията същите по съществото си представляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Въз основа на тях обаче не е формулиран конкретен правен въпрос, който да отговаря на посочените в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, критерий за правен въпрос, който да може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване. Поради това и тъй като касационния съд не може служебно да формулира такъв въпрос, то не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Кюстендил въз основа на тези твърдения.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 243/24.10.2017 година на Окръжен съд Кюстендил, гражданско отделение, ІІІ-ти въззивен състав, постановено по гр. д. № 395/2017 година по подадената срещу него от „Б. Д.” [населено място], касационна жалба с вх. № 9431/24.11.2017 година и такова не трябва да се допуска.
С оглед изхода на спора [община] ще трябва да заплати на Р. В. К. сумата от 500.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 243/24.10.2017 година на Окръжен съд Кюстендил, гражданско отделение, ІІІ-ти въззивен състав, постановено по гр. д. № 395/2017 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.

Scroll to Top