О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
София, 18.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 722/2018 година по описа на І г.о.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба вх.№ 35113 от 12.12.2017г. от Н. И. М., чрез адв. И. В., срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, V – ти състав, № 1621 от 03.11.2017 г. по гр. д. № 1689/2017 г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, не е налице изключение по чл. 280, ал. 3 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът [община] изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е отменил решението на Варненския районен съд, XXXIII – ти състав, № 2221 от 31.05.2017 г. по гр. д. № 13863/2016 г. и е решил делото по същество като е отхвърлил предявения от Н. М. М. против [община] установителен иск за собственост с предмет поземлен имот с идентификатор 10135.5426.2528 по одобрената кадастралната карта на местност „Р.“ [населено място], местност 24 , район А.. Въззивният съд е приел, че имотът, върху който ищецът е установил фактическа власт през 1989 г., попада в територия, стопанисвана и обработвана от ДЗС „Е.“ и на основание § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е бил предоставен за ползване на Л. В. Г. през 1987г. Съобразявайки, че към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ не са подавани заявления за възстановяване на имота и няма данни същият да е придобит при условията на § 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ съдът е счел, че на основание чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ имотът е станал частна общинска собственост след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти през 2002 г. Въззивният съд е изложил съображения, че заради земеделския характер на имота, изтеклата по отношение на него придобивна давност до 21.11.1997 г. не се зачита на основание чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ. Впоследствие след като имотът е станал частна общинска собственост, давността е спряна на основание § 1 ЗД на ЗС, обн. ДВ, бр. 46, в сила от 1.06.2006 г., и след като не е изтекъл изискуемият десетгодишен срок до спиране на давността, ищецът не е имал правна възможност да придобие собствеността на твърдяното оригинерно основание.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя правният въпрос за предпоставките за придобиване на земеделски земи от общините на основание чл. 19, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ като се поддържа основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Въпросът е обуславящ за делото, но не е разрешен в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС по следните съображения:
Решение № 203 по гр.д.№ 1703/2016г. разрешава въпроса за приложението на чл. 19, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ при наличие на незавършила процедура по възстановяване на земеделска земя като се приема, че когато е поискано възстановяване на собствеността, докато трае процедурата по възстановяването, имотът не може да бъде предмет на придобивна давност, защото не се знае отнапред дали собствеността върху него ще бъде възстановена или ще последва отказ. В случай, че имотът бъде върнат, няма пречка да бъде придобит по давност след постановяване на решение по чл. 18ж, ал. 1 или чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ и ако периодът на владение е след влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ – 21.11.1997 г. Това разрешение не е относимо за разглеждания случай, защото процесният имот не е заявен за възстановяване, а изводът на въззивния съд за невъзможността да бъде придобит по давност се основава на съображения, че е общинска собственост на основание чл. 25 ЗСПЗЗ и по отношение на него давността е спряна с § 1 ЗД ЗС обн. ДВ, бр. 46, в сила от 1.06.2006 г.
В решение № 427 по гр.д.№ 3255/2008г. на ВКС, ІІ г.о. се приема, че може да се придобива по давност имот, който не е внасян в ТКЗС, нито е бил одържавен на друго основание и не е предоставян за ползване по някои от актовете по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Същото разрешение е дадено и в представените от касатора решение № 883 по гр.д.№ 1432/2009г.на ВКС, ІІ г.о. , и решение 145 по гр.д.№ 2412/2016г. на ВКС, ІІ г.о. Фактическите изводи в обжалваното решение са съвсем други – съдът е приел въз основа на доказателствата по делото, че имотът попада в територия, стопанисвана и обработвана от ДЗС „Е.“ и на основание § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е бил предоставен за ползване въз основа на акт на МС по §4 ПЗР ЗСПЗЗ , което несъмнено води до извод, че е бил обобществен и собствеността на бившите собственици е била отнета и като имот подлежащ на възстановяване , но невъзстановен, е станал общинска собственост на основание чл. 25 ЗСПЗЗ. Този извод е в съответствие с приетото в решение № 109 по гр.д.№ 356/2016г. на ВКС, І г.о., че разпоредбата на чл. 25 ЗСПЗЗ във връзка с чл.19 ЗСПЗЗ се отнася за бивши земеделски земи, които подлежат на възстановяване, но са останали незаявени в законните срокове.
Определение № 398 по гр.д.№ 1203/2017г. на ВКС, ІІ г.о. е постановено в производство по чл. 288 ГПК и съгласно приетото в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК не се обхваща от практиката по чл.280 ал.1 ГПК и съответно не може да служи като основание за допускане на касационното обжалване, но и изложените в него съображения са аналогични на приетото в обжалваното решение.
В останалата част в изложението за допускане на касационното обжалване са развити доводи, че в акта за частна общинска собственост , съставен от [община] не е посочено основание за издаването му, той е издаден след като ищецът е придобил собствеността по давност, което изключва възможността общината да придобие собствеността върху същия имот. Отделно от това съдът не бил съобразил, че правата за заявяване право на собственост и заявяване на права по параграф 4к ПЗР ЗСПЗЗ , което става след приемане на плана на новообразуваните имоти са погасени, след като процесният имот е обявен за селищно образувание и вече не е земеделска земя. Тези доводи по същество представляват отменителни основания по чл. 281 ГПК и не могат да бъдат обсъждани в производството по чл. 288 ГПК, защото в него касационната инстанция не разглежда спора по същество. Съгласно ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК, във фазата по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд изследва само предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното поради отсъствие на основанието на чл.280 ал.1 ГПК касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При пози изход на делото на ответника [община] следва да се присъдят на основание чл. 78 ал.8 от ГПК във връзка с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ /ДВ бр. ДВ, бр. 5/2006г./ поисканите с отговора на касационната жалба разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, V – ти състав, № 1621 от 03.11.2017 г. по гр. д. № 1689/2017 г.
Осъжда Н. И. М. да заплати на [община] сумата 200 лв./двеста лева/ юрисконсултско възнагрлаждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: