ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 683
София, 24.07.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. д. № 2811 по описа за 2017г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Т.И. като процесуален представител на М. М. Д. от [населено място] срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд от 22.ІІІ.2017г. по в.гр.д. № 540/2016г. /погрешно в решението е вписан номер на делото 510/2016г./.
В отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат К.А. ответникът по касационната жалба Д. С., гражданин на Кралство Ш., е заел становище, че не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване.
Ответникът И. Н. Д. от [населено място] не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 22.ІІІ.2017г. БАС по въззивна жалба само на ищцата е потвърдил решението на Бургаския окръжен съд от 18.Х.2016г. по гр.д. № 1377/2014г. в частите, с които са отхвърлени предявените от М. Д.: срещу Д. С. и И. Д. искове за прогласяване на основание чл.40 ЗЗД за недействителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда в [населено място], предмет на нот.акт № ../…..г., за 40000лв., и срещу Д. С. – ревандикационен иск относно този имот, евентуален иск за присъждане на 40000лв., представляващи договорена, но незаплатена продажна цена по договора, и 10555.44лв. мораторна лихва за периода от 03.Х.2011г. до предявяването на иска на 30.ІV.2014г. Първоинстанционното решение в уважителната му част по исковете на М. Д. срещу И. Д. за присъждане на 40000лв. продажна цена, на 10555.44лв. мораторна лихва и на законна лихва върху главницата от предявяването на иска не е обжалвано и е влязло в сила.
За да постанови решението, въззивният съд е приел за установено, че отв.Д. е сключил със С. договора за продажба съобразно учредената му от ищцата представителна власт – да я представлява, като сключва от нейно име и за нейна сметка предварителен и/или окончателен договор за продажба на недвижимия й имот, включително да договаря сам със себе си, да заяви, че посочената в акта цена е действителната, и да получава вместо нея продажната цена. Не е доказано наличието на споразумение между пълномощника и купувача да сключат договора във вреда на представляваната, а недобросъвестността на купувача не се предполага. Ищцата не е навела твърдения за недобросъвестност на С. и такава не се установява. С. не е познавал ищцата и единствената причина да закупи имота е свързана с това, че по друг повод /по сключен между С. и управляваното от Д. [фирма] предварителен договор за покупко-продажба на студио, обещанието по който не било изпълнено/ бил дал на Д. значителна сума, който вместо това му предложил да придобие спорния имот; не е оспорено твърдението на С., че е договарял с Д. като със собственик, като му превел крупна сума по банков път и в брой срещу разписка; С. е представил документи за извършени от него през 2008г. и 2009г. плащания по предварителни договори, сключени с търговското дружество с управител Д., за обща сума, възлизаща на 67000 евро /освен за студиото и за друг апартамент/; изявленията на С. пред окръжния съд не са оспорени от ищцата, те кореспондират с представените писмени доказателства и налагат извод, че той не е закупил имота при условията на споразумяване с Д. да увредят ищцата. Дори тези действия да не са в интерес, а във вреда на упълномощителя, те запазват валидността си по отношение на добросъвестния съдоговорител, като в такъв случай упълномощителят разполага с право да претендира вреди от представителя. Тъй като ищцата основава претенцията си на твърдението, че договорената цена е по-ниска от данъчната оценка /която е 59820.80лв./, увреждане несъмнено е налице, но то не може да обоснове недействителност на договора, доколкото не са установени останалите предвидени в закона условия.
С. е придобил правото на собственост върху продадения му имот, поради което ревандикационният иск срещу него е неоснователен.
Неоснователен е и искът срещу С. за присъждане на ппродажната цена. Той е заплатил цената на пълномощника и дори пълномощникът да не е предал сумата на упълномощителката, тя няма право да търси цената от купувача.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката сочи произнасяне от въззивния съд по три въпроса.
Въпросът „наличието на трайни икономически отношения и зависимост /задълженост/ на пълномощника към купувача по сделката сочи ли наличието на споразумение между тях да сключат договора за продажба във вреда на продавача и обосновава ли недобросъвестност на купувача” е обоснован с твърдения за преиначаване на събраните по делото доказателства, довело до неправилни изводи по фактите: от изявленията на С., че имал уговорка с Д. да закупи негов личен имот, и след като установил, че с такъв имот той не разполага, приел предложението му да закупи процесния, въпреки че не го бил виждал, като доплати за него, за да не му изгорят дадените вече 22000 евро, се установявало, че С. бил наясно, че имотът не е на Д., че плащанията на Д. касаели други имоти, а не процесния, че е бил заинтересован да не загуби платените преди това суми и се е съгласил да доплати и да получи чужд имот с ясното съзнание, че не е заплатил нищо на собственика; невярно било приетото, че не са наведени твърдения за недобросъвестност на С. – в обясненията си той изложил неизгодни факти, които съдът следвало да цени като доказателство, че с процесния имот се погасява задължението на Д. и че продавачът не получава престация. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с практиката на ВКС по гр.д. № 3530/2008г., по гр.д. № 853/2009г. и по ТР № 5/2014г.
Поставеният въпрос е неотносим към произнасяне от въззивния съд от значение за изхода на спора. Във въззивното решение не е формиран извод за наличието или не на трайни икономически отношения между ответниците и на зависимост /задълженост/ на Д. към С., респективно за значението на такива обстоятелства относно субективния елемент от фактическия състав на чл.40 ЗЗД. С оглед на това със сочената практика на ВКС /решение по гр.д. № 3530/2008г. ІV ГО, по гр.д. № 853/2009г. ІV ГО и ТР № 5/2014г. на ОСГТК/ не се обосновава твърдението за наличие на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК /в редакцията преди изменението през 2017г., ДВ бр.86/2017г./. Не са изложени и съображения от касаторката за наведеното /бланкетно/ основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК /преди изменението/ за допускане на касационно обжалване. Сочените в изложението във връзка с първия въпрос обстоятелства и доводи са такива за необоснованост, а те представляват основание за касационно обжалване, по което съдът се произнася, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство по допускането.
И вторият поставен в изложението въпрос „договорената от страните по сделката занижена продажна цена установява ли намерението за увреждане по чл.40 ЗЗД, при наличието на доказателства за трайни икономически отношения между купувача и пълномощника и липсата на заплащане на цената, а извършване на прихващане със задължение на пълномощника прави ли същата безполезна за продавача и при явно неизгодни условия” не е съобразен с изискванията на чл.280 ал.1 ГПК /преди изменението през 2017г./. Условията във въпроса в първата му част са неотносими към извод на въззивния съд, обусловил изхода на спора, с оглед съображенията във връзка с първия въпрос, а тъй като съдът е приел, че е налице заплащане на цената от купувача, и няма изводи заплащането да е с прихващане със задължение на пълномощника и дали е безполезна и неизгодна поради това атакуваната сделка, няма произнасяне от въззивния съд и по въпроса във втората му част. Следва да се посочи в тази връзка и приетото от съда установено наличие на увреждащ характер на сделката, но което само по себе си не я прави недействителна по смисъла на чл.40 ЗЗД. Освен това в сочената практика на ВКС /решения по гр.д. № 3530/2008г. ІV ГО, по гр.д. № 4702/2007г. V ГО и по гр.д. № 108/2000г. V ГО – определението по гр.д. № 1024/2011г. ІІ ГО е по чл.288 ГПК и не е сред актовете, формиращи съдебната практика/ така поставения въпрос /обоснован с твърдение за съдебна практика, според която когато договорената продажна цена е много под средната пазарна и значително по-ниска от данъчната оценка и купувачът се е съгласил да закупи имота на такава цена, следва да се приеме, че има сговаряне във вреда на представлявания/ не е разрешаван. С решението по гр.д. № 3530/2008г. /също и по гр.д. № 108/2000г. на ВКС/ е прието, че преценката за намерение за увреждане се прави въз основа на всички доказателства за обстоятелствата, при които е сключен договорът с третото лице, това може да бъде установено с косвени доказателства, съвкупността на които да обуславя сигурно убеждение за сговаряне; поредица от такива косвени доказателства могат да бъдат близки родствени отношения между пълномощника и третото лице, при които законът презюмира знание за увреждането /по смисъла на чл.135 ал.2 ЗЗД или заинтересованост /по смисъла на чл.172 ГПК/, даваща право и на отказ от свидетелствуване /чл.166 ал.1 т.2 ГПК/, или трайни търговски отношения, предполагащи осведоменост за делата на пълномощника, последващи разпоредителни действия с предмета на сделката, сочещи на знание на третото лице и за възползването му от конкретната икономическа ситуация, или обратно прехвърляне на собствеността от третото лице на пълномощника и др. В разглеждания по посоченото дело случай е прието, че продажбата от пълномощника на недвижим имот за цена 1/2 от данъчната оценка на роднина по сватовство от първа степен и последващото му прехвърляне от приобретателката в полза на пълномощника и на низходящ от първа степен срещу задължение за издръжка и гледане, с което е заобиколена забраната за договаряне сам със себе си, обосновават извод за осъществяване на състава на чл.40 ЗЗД. С решението по гр.д. № 4702/2007г. ВКС V ГО е прието, че е налице особено тежка форма на увреждане на упълномощителя, защото представителят вместо сключването на възмезден договор съобразно правата му по пълномощното е извършил безвъзмездно разпореждане с имота на упълномощителя в полза на сина си, твърдението на приобретателя, че не бил информиран за облигационните отношения между упълномощителя и упълномощения, с оглед родствените му отношения с последния предполага недобросъвестност, а за приложението на чл.40 ЗЗД е достатъчно третото лице да е знаело или да не е могло да не знае за увреждането на упълномощителя.
И третият въпрос „допустимо ли е да се приеме редовно разплащане на продажната цена със задължения на упълномощеното лице и трети, свързани с него лица към купувача, възникнали преди упълномощаването от продавача” не обуславя допускането на касационно обжалване. Въпросът е поставен във връзка с извода на въззивния съд /по претенцията срещу С. за присъждане на 40000лв./, че след като купувачът е заплатил цената на представителя на продавача, дори последният да не е предал сумата на упълномощителя, последният няма право да търси продажната цена от купувача, и е обоснован с твърдения, че в нотариалния акт е вписано изявление на пълномощника, че продавача е получил цената от купувача преди подписване на договора, че ответникът С. в обясненията си по реда на чл.176 ГПК заявил, че не било осъществявано от него заплащане на цената на продавача, а че заплащал суми в полза на пълномощника, и че представените писмени доказателства не установявали плащане за процесния имот. По поставения въпрос със сочената практика по гр.д. № 3955/2013г. на ВКС ІІІ ГО не се обосновава твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като приетото с него, че от функционалната зависимост и взаимността на престациите по договор за покупко-продажба произтича изискването престациите на двете страни да станат едновременно, поради което купувачът трябва да заплати цената на купената /на лизинг/ стока в същия ден, когато вещта му е предадена, като в деня на предаването на вещта купувачът изпада в забава, без да е нужна покана, е неотносимо към решаващ извод в разглеждания случай. Не са налице и предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускането на касационно обжалване. Съгласно т.4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай касаторката не твърди и не обосновава нито една от посочените в това тълкувателно решение хипотези за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Апелативен съд Б., ГО, № 16 от 22.ІІІ.2017г. по в.гр.д № 540/2016г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: