2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 685
София,25.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1164 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. Г. Д., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Г. М., против решение № 112 от 27 ноември 2017 г., постановено по в.гр.д. № 316/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което е потвърдено решение № 39 от 30 юни 2017 г., постановено по гр.д. № 507/2016 г. по описа на окръжния съд в [населено място] за отхвърляне исковете на Д. за осъждане на М. И. И., П. Д. П. и К. С. К. – тримата с адрес в [населено място], да му заплатят солидарно 50000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане – нанесен побой на 12.08.2011 г. в [населено място], ведно с лихва от датата на увреждането до завеждането на иска в размер на 25452,63 лева, и в тежест на касатора са определени разноски.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът счита, че в мотивите съдът не е обсъдил доказателствата за всички правно релевантни факти и не посочва кои факти намира за установени и кои за недоказани; не са обсъдени показанията на бащата на касатора, който е най-добре запознат с фактическата обстановка около инцидента; не е изследвана причината за настъпването на вредите и при каква обстановка те са настъпили, за да може да се установи дали вредите са в резултат на противоправно виновно поведение на дадено лице. Оспорва се становището на съда, че касаторът е дал основания за използване спрямо него на физическа сила и помощни средства по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР /отм./, тъй като в случая е била употребена сила, която е далече над рамките на необходимото, като е имало опасност да му бъде извадена или дори счупена ръката от рамото. Подчертава се, че след като касаторът е задържан, ответниците не са открили у него електрошокова палка, такива данни няма и в акта за установяване на административно нарушение. Ответниците, вместо да съдействат на касатора, който има функция на еколог към общината, употребяват прекомерна сила, а и общественият ред е нарушен и от другите участници в събитието, но към тях няма предприети същите мерки, и дори самоличността им не е установена. Не е била установена нито една от хипотезите на чл. 62 ЗМВР /отм./. Съдът при извършване на собствената си преценка е извел неправилно своите фактически и правни изводи, като е приложил норма, несъществуваща в правния мир към момента на инцидента. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставя правен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците К. С. К., П. Д. П. и М. И. И. – тримата с адрес в [населено място], представлявани от адв. Е. П., в отговор на касационната жалба сочат доводи както за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, така и за неоснователността на жалбата.
Въззивният съд приема, че не са установени фактическите твърдения на ищеца за нанесен му от ответниците побой, а категорично е установено, че се касае за употребена от ответниците сила чрез натиск на ръцете и гърба на ищеца, приложена за поставяне на белезници. При тълкуване на разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР /отм./ е счетено, че е изпълнен фактическият й състав, което сочело на правомерност на извършените спрямо ищеца действия – ответниците са действали при и по повод изпълнение на свои служебни задължения, включващи действия по опазване на обществения ред, когато са се намесили при възникналия на обществено място конфликт между група младежи и ищеца, при който са се разменяли обвинения на висок глас и е била задействана електрошокова палка, полицаите са предприели извършване на проверка за установяване на самоличността на лицата, участващи в конфликта, и са изискали представяне на документ за самоличност, но служебната карта, представена от ищеца, не е съставлявала такъв документ и при съмнения за идентификация на лицето полицаите правилно са го поканили за отвеждане в управлението за извършване на действия по идентификация. При осъщественото от ищеца противодействие на поканата и на отказ да се подчини на разпореждането да преустанови съответните действия, ищецът е дал основание за използване спрямо него на физическа сила и помощни средства, които действия полицаите са извършили след няколкократни предупреждения, действията са били съобразени с конкретната обстановка, както и с мястото на конфликта. Прието е, че прилагането на сила е било адекватно и пропорционално на съпротивата, тъй като не се установяват причинени наранявания при осъществения натиск върху ръцете и гърба на въззивника. Заключено е, че установените по делото действия на ответниците не са противоправни и виновни, поради което не могат да бъдат квалифицирани като водещи до деликтна отговорност за вреди от непозволено увреждане.
К. съд приема, че поставеният от касатора правен въпрос не обосновава допускането на касационното обжалване.
Пита се липсата на веществено доказателство (в случая електрошокова палка) основание ли е да се приеме, че е нарушен общественият ред и е необходимо да се използва сила и помощни средства спрямо проверяваното лице. Касаторът им предвид възприетото от въззивния съд, че конкретната обстановка, която полицаите е следвало да съобразят, включвала и наличието на електрошокова палка у ищеца, която той задействал пред непълнолетни лица в обществена градинка в междублоково пространство. От делото е видно, че в изявление на ищеца в публичното съдебно заседание от 20.01.2017 г. пред първоинстанционния съд изрично се сочи, че при инцидента той имал в джоба си електрошок за защита, който задействал предупредително срещу участник в пререканието с него. Наличието на електрошокова палка в чантата на ищеца се твърди от ответниците в отговора на допълнителната искова молба. Използването на електрошокова палка се потвърждава от свидетелските показания на св. С. Г. и П. Д.. Оспорване наличието на подобен уред у ищеца по време на инцидента е сторено само във въззивната му жалба, като се сочи, че по делото не се доказало, а и ответниците не сочели, че след като са задържали ищеца, у него е намерена електрошокова палка, и че в акта за установяване на административно нарушение също нямало данни да е носил подобен уред. Противно на това становище, наличието на електрошокова палка в момента на инцидента е установено, както се посочи по-горе, и е потвърдено от самия ищец. Въпросът за необходимостта съответният уред да е бил събран като веществено доказателство не е повдиган по делото, поради което изрично поставеното питане следва да се счете за необуславящо изхода на спора.
Освен този единствен правен въпрос, касаторът изтъква, че обжалваното решение си противоречи с практиката на ВКС, изразена в решение № 177 по гр.д. № 1263/2016 г., ІІІ г.о., решение № 441 по гр.д. № 1459/2009 г., ІІІ г.о., решение № 137 по гр.д. № 1562/1962 г., І г.о., решение № 122 по гр.д. № 1203/2010 г., ІІІ г.о., и решение № 108 по гр.д. № 3557/2016 г., ІV г.о. Сочените решения поддържат неизменното тълкуване относно елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, как те се установяват и че е необходимо да се изясни при каква обстановка е възникнала вредата, за да се установи дали тя е резултат от противоправното виновно поведение на дадено лице. Правен въпрос по критериите, обвързващо дадени от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, обаче не се поставя, което е пречка за допускане на касационното обжалване. Подробно изложените от касатора съображения както в касационната жалба, така и в изложението към нея, имат характера на оплаквания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Правомощието на касационната инстанция да уточни или да конкретизира правния въпрос е дадено само в случай, че въпрос е поставен, но се нуждае от съответното уточняване, какъвто случай настоящият не е.
При този изход на спора е основателно искането на ответниците за присъждане на сторените от тях разноски по 1000 лева по договори за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 112 от 27 ноември 2017 г., постановено по в.гр.д. № 316/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място].
ОСЪЖДА Р. Г. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати на М. И. И., П. Д. П. и К. С. К. – тримата със съдебен адрес в [населено място], [улица], адв. Е. П., сумата от по 1000,00 (хиляда) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: