О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 550
гр. София, 03.08.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на дванадесети юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№799 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ес Пи Ай-95” АД срещу решение №2383 от 20.11.2017 г. по т.д.№895/2016 г. на САС. С решението в обжалваната част, след частична отмяна на решение №1031 от 24.06.2015 г. по т.д.№8748/2012 г. на СГС, „Ес Пи Ай-95” АД е осъдено да заплати на „Оптима-гарант инвест” ЕООД на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД сумата от 6 120 евро, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, чрез издаденото от П. разрешение за строеж №61/11.05.2009 г. въз основа на изработен от ищеца идеен инвестиционен проект на обект „Търговски Център” в УПИ – 1972, кв.225 по плана на [населено място], ведно със законната лихва от 03.12.2012 г. до окончателното изплащане, а на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 3 726.38 лв., лихва за забава върху главницата от 11 971.31 лв., представляваща левовата равностойност на 6 120 евро, за периода от 01.12.2009 г. до 03.12.2012 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се преповтарят доводите наведени в касационната жалба и се твърди очевидна неправилност на съдебното решение.
Ответникът по касация „Оптима-гарант инвест” ЕООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, предвид липсата на наведени конкретни основания, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски. Обжалва решението на въззивния съд в частта, с която решение №1031 от 24.06.2015 г. по т.д.№8748/2012 г. на СГС е потвърдено в частта, с която предявените от „Оптима-гарант инвест” ЕООД искове по чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД са отхвърлени за разликата до пълните предявени размери съответно от 21 360 евро и 12 968.63 лв.
В жалбата се излагат съображения, че решението в посочената част е неправилно поради противоречие с материалния закон, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа, че е решен в противоречие с ППВС №1/79 г. и с множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК, както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: Какво представлява обедняването, респективно по какви критерии се определя то, когато проектанска фирма изработи цялостен проект на сграда и друго юридическо лице ползва този проект без основание – дали само разходите по изработка на проекта или пазарната стойност на този проект.
„Ес Пи Ай-95” АД не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните не съществуват договорни правоотношения имащи за предмет възлагане изработването на идеен инвестиционен проект за обект „Търговски център” в УПИ VIII – 1972, кв. 225, по плана на [населено място], с оглед което, съобразявайки поддържаните от ищеца факти, изключващи облигационна връзка между страните, предявения иск следва да бъде квалифициран с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД. Посочил е, че според новелата на закона, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, следователно, правилото на чл.59 от ЗЗД изисква, да е налице обогатяване, да е налице обедняване и да има връзка между тях, като обедняването предпоставя намаление на имуществото на обеднилия се, а обогатяването, увеличаване на актива, намаляване на пасива или спестяване на разходи на обогатилия се.
Изложил е съображения, че въз основа на сочения от ищеца проект е издадено от П. на „Ес Пи Ай-95” АД, разрешение за строеж № 61/11.05.2009 г. при инициирана от посоченото дружество процедура. Въззивният съд е възприел заключението на вещото лице, според което сторените от ищеца разходи, свързани със заплащане на възнаграждение на лицата, автори на проектите, са резултат от заплатени възнаграждение по трудови договори и осигуровки за сметка на работодателя за периода от 02.07.2007 г. до м. 12.2007 г. в размер общо на сумата от 11 971.31 лв., което е и размерът на обедняването на ищеца от изготвянето на процесния ИИП, а обогатяването на ответника е резултат от спестените от същия разходи за изработването на проекта, а те съобразно приетата по делото СТЕ, изчислени по методиката за определяне на минималните цени в инвестиционното проектиране, възлизат на сумата от 66 727 лв. за изработването на част „Архитектура” и на сумата от 12 353 лв. за изработването на част „Конструктивна”. С оглед изложеното въззивният съд е достигнал до извод, че на връщане подлежи по – малката от двете суми на обогатяването и обедняването, при което искът с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен до сумата в размер на 11 971.31 лв. или 6 120 евро, а искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД е основателен за сумата от 3 726.38 лв. и за периода 01.12.2009 г. до 03.12.2012 г.
Настоящият състав намира, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
В случая в изложението на основанията за допускане на касационнно обжалване, касаторът „Ес Пи Ай-95” АД не е формулиран материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /съдържащите се в изложението съображения за неправилност на изводите на въззивния съд, изцяло възпроизвеждащи доводите, свързани с правилността на решението, не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право/, а съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да е посочено общото основание за селектиране на касационните жалби – правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства. С оглед изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение.
От друга страна, поставеният от касатора „Оптима-гарант инвест” ЕООД въпрос, макар и обусловил решаващата воля на въззивния съд, не е решени в противоречие с константната задължителна практика на ВКС, включително и с тази, цитирана от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК – изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.59 от ЗЗД и практиката по приложението й /наличието на която изключва бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/ е изводът на въззивния съд, че при изработен от изпълнителя продукт, имащ веществен резултат, но без сключен договор по предвиден в закона ред, възложителят отговаря по правилата на неоснователното обогатяване за чужда сметка, като обогатяването представлява спестяване на разходи и включва стойността на материалите и труда, както и на всички други разходи и ползи, включително печалба, които биха се дължали като възнаграждение на изпълнителя, ако бе сключен действителен договор, а обедняването представлява реалното намаление на имуществото на изпълнителя и включва стойността на вложените материали и труд и други обичайни разходи, но без формиране на печалба за изпълнителя.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №2383 от 20.11.2017 г. по т.д.№895/2016 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.