– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 379
гр. София 07.08.2018 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 21.02.2018 (двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 576 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 6839/22.05.2015 година, подадена от Р. И. С., срещу определение № 1239/11.05.2015 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 5-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 1420/2015 година.
С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил определение № 785/02.02.2015 година на Окръжен съд София, гражданско отделение, втори граждански състав, постановено по гр. д. №724/2014 година, с което е върната подадената от Р. И. С. срещу Е. В. А., искова молба с вх. № 1989/25.09.2014 година, поради неотстраняването на нередовностите й, в определения от съда срок, като е прекратено образуваното въз основа на нея гр. д. №724/2014 година.
В частната си касационна жалба Р. И. С. излага твърдения, че обжалваното определение е поставено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на същото. Твърди се, че не са налице нередовности на подадената срещу Е. В. А., искова молба с вх. № 1989/25.09.2014 година Поискано е обжалваното определение и потвърденото с него определение № 785/02.02.2015 година на Окръжен съд София, гражданско отделение, втори граждански състав, постановено по гр. д. №724/2014 година да бъдат отмени и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждането на спора по същество. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК частната жалбоподателка твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд.
Р. И. С. е уведомена за обжалваното определение на 20.05.2015 година, а частната й жалба срещу него е вх. № 6839/22.05.2015 година. Поради това е спазен предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване като жалбата на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови определението си съставът на Софийския апелативен съд е приел, че производството по гр. д. №724/2014 година по описа на Окръжен съд София, гражданско отделение, втори граждански състав, е било образувано по искова молба подадена от Р. И. С., против Е. В. А., в качеството му на прокурор от Военно окръжна прокуратура. В исковата молба били изложени твърдения за извършени от ответника противоправни действия в рамките на наказателно производство по пр. пр. .№ 1755/2013 година по описа на Р., което било прекратено с постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.08.2014 година. В подадените от С. молби по гр. д. №724/2014 година по описа на Окръжен съд София, гражданско отделение, втори граждански състав, се поддържало, че тези противоправни действия на А. се изразяват в: неправомерно задържане за разпит, което осуетило изпълнението на трудовите задължения на С.; непредоставяне на протокола за разпит за запознаване със съдържанието му; неправомерно използвани специални разузнавателни средства; по доклад от 24.02.2011 година на А. ищцата била дисциплинарно наказана; преднамерено поведение на Е. В. А., по време на съдебен разпит; по предложение на същия било повдигнато обвинение на С. с постановление от 29.05.2014 година за привличане на обвиняем Според Р. И. С., в следствие на описаните действия тя претърпяла множество имуществени и неимуществени вреди. Претендирала обезщетение в размер на 50 000.00 лева-за имуществените вреди, и 100 000.00 лева-за неимуществени вреди.
С разпореждане от 15.01.2015 година на Окръжен съд София, гражданско отделение, втори граждански състав, постановено по гр. д. №724/2014 година исковата молба била оставена без движение на основание чл. 129 ал. 1 ГПК, като на Р. И. С. била указана възможността в едноседмичен срок от съобщаването да се отстранят констатираните нередовности, а именно: да се посочат кои са извършените от Е. В. А. незаконосъобразни действия, да се опишат неимуществените вреди, да се конкретизират по пера имуществените вреди. В указания срок С. депозирала уточняваща молба, в която били преповторени твърденията й от предходните изявления до съда. С обжалваното определение № 785/02.02.2015 година на Окръжен съд София, гражданско отделение, втори граждански състав, постановено по гр. д. №724/2014 година. съдът приел, че не са изпълнени указанията и исковата молба е нередовна, а също така и недопустима доколкото била насочена срещу Е. В. А., с твърдение за вреди, извършени от него в качеството му на прокурор. Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от ЗОДОВ пасивно легитимиран да отговаря в случая била П. на Р. Б., като държавен орган, поради което исковата молба против Е. В. А., в качеството му на прокурор е недопустима. Като краен извод съставът на Окръжен съд София приел, че поради неотстраняването на констатираните нередовности в исковата молба, същата следва да бъде върната, а производството по делото-прекратено, поради което е постановил определение по реда на чл.129 ал.3 ГПК в този смисъл.
Във връзка с това съставът на Софийски апелативен съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 127 ал. 1 т. 4 и т. 5 от ГПК исковата молба трябвало да съдържа индивидуализация на спорния предмет чрез посочване на основанието на иска (фактите, от които се твърди, че произтича претендираното с исковата молба право), петитума на иска (в какво се състои претендираното право и вида търсената защита). В разглеждания случай първоинстанционното производство било образувано по искова молба, в която се претендирало присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, вследствие на противоправни действия от страна на Е. В. А.,, без да било конкретизирано в какво се изразяват тези действия и съответно какви вреди се твърди да е нанесло всяко едно от тях на Р. И. С., респективно. не е посочен размера на обезщетението по отделните искове. Въпреки предоставената с разпореждане от 15.01.2015 година на Окръжен съд София, гражданско отделение, втори граждански състав, постановено по гр. д. №724/2014 година възможност да бъдат отстранени констатираните нередовности Р. И. С. била възпроизвела отново съдържанието на изявлението си в исковата молба, без да отстрани нито една от недостатъците й. В частната си жалба до въззивния съд същата била посочила, че не е необходимо да посочва кои са противните на закона действия на Е. В. А., в случая, тъй като била приложила документи по делото, от които се установявали претърпените вреди. С. била възпроизвела и в частната жалба фактическите си твърдения от исковата молба, без да отстрани нередовностите й. Ето защо, след като Р. И. С. не е изпълнила задължението си и не е отстранила в указания й срок нередовностите на исковата си молба, законосъобразно и обосновано производството по делото било прекратено от първоинстанционният съд на основание чл. 129 ал. 3от ГПК, поради което обжалваното определение на последния трябвало да бъде потвърдено.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Р. И. С. е поискала обжалваното определение да бъде допуснато до касационен контрол по правните въпроси за това в кой момент се взема предвид наличието на имунитет на ответника по чл. 132 от КРБ-дали при извършването на предварителната проверка за допустимост на иска, където служебно се проверява наличието на всички положителни и отсъствието на всички отрицателни процесуални предпоставки за това или в състезателната фаза на исковия процес, където всяка страна представя изчерпателно доказателствата си и оспорва доказателствата на другата страна, както и изиска от третите лица доказателства, както и за това функционалния имунитет прилага ли се, в случай че преписката/делото не е била възложена на магистрата или въобще няма образувана такава и по кой закон се носи тази отговорност и кой е гражданско отговорен, както и дали това се установява при проверката по чл. 130 от ГПК или в разгънатия състезателен процес.
Така формулираните от Р. И. С. правни въпроси не обосновават допускането на обжалваното решение до касационен контрол. Предмет на касационен контрол е въззивното определение на Софийски апелативен съд, поради което правните въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК следва да бъдат относими към изводите на съда в това определение, а не към изводите на първоинстанционния съд в определението, което е било предмет на въззивен контрол. В случая именно първоинстанционният съд в мотивите на определение № 785/02.02.2015 година на Окръжен съд София, гражданско отделение, втори граждански състав, постановено по гр. д. №724/2014 година е излагал съображения относно недопустимостта на предявения от Р. И. С. срещу Е. В. А. иск, с оглед функционалния имунитет на ответника. С обжалваното определение № 1235/11.05.2015 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 5-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 1420/2015 година, първоинстанционното определение е потвърдено, но въззивният състав не е обсъждал въпроса за допустимостта на предявения иск, с оглед функционалния имунитет на Е. В. А. и не е излагал мотиви в тази насока. Съдебния състав на Софийския апелативен съд е обсъждал само въпросите свързани с нередовността на исковата молба с оглед на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК и последиците от неотстраняването на същите в определения от съда срок. Затова така формулираните от Р. И. С. правни въпроси не са били включени в предмета на въззивното производство, не са били обсъждани от въззивния състав и не са обусловили правните му изводи при постановяване на обжалваното определение. Това и доколкото не са формулирани други правни въпроси, които да са включени в предмета на въззивното производството и да са обусловили правните изводи на състава на Софийския апелативен съд, а също така и доколкото не са изложени съображения относно твърдението за очевидна неправилност на обжалваното определение е пречка да бъде допуснат искания от С. касационен контрол на обжалваното определение.
С оглед на горното не са налице предвидените в чл. 280 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 1235/11.05.2015 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 5-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 1420/2015 година. по подадената срещу него от Р. И. С., частна касационна жалба с вх. № 6839/22.05.2015 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1239/11.05.2015 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 5-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 1420/2015 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.