– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 380
гр. София 07.08.2018 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 09.05.2018 (девети май две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 1515 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 4679/13.03.2018 година, подадена от М. А. Г., срещу определение № 590/19.02.2018 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 14-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 798/2018 година.
С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил разпореждане № 38 061/29.09.2017 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 21-ви състав, постановено по гр. д. № 14 078/2016 година, с което е върната подадената от М. А. Г. срещу К-, С. Д. и М. Д., искова молба с вх. № 146 037/15.11.2016 година, въз основа на която е образувано гр. д. №14 078/2016 година по описа на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 21-ви състав поради неотстраняването на нередовностите й, в определения от съда срок.
В частната си касационна жалба М. А. Г. излага твърдения, че обжалваното определение е поставено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на същото. Твърди се, че не са налице нередовности на подадената срещу К., С. Д. и М. Д., искова молба с вх. № 146 037/15.11.2016 година Поискано е обжалваното определение и потвърденото с него разпореждане № 38 061/29.09.2017 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 21-ви състав, постановено по гр. д. № 14 078/2016 година да бъдат отмени и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждането на спора по същество. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК частната жалбоподателка твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд.
М. А. Г. е уведомена за обжалваното определение на 06.03.2018 година, а частната й жалба срещу него е вх. № 4679/13.03.2018 година. Поради това е спазен предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване като жалбата на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
По делото е било установено, че с искова молба с вх. № 146 037/15.11.2016 година подадена от М. А. Г. срещу К., С. Д. и М. Д., по повод на която е било образувано гр. д. № 14 078/2016 година по описа на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 21-ви състав, се искало ответниците да бъдат осъдени на основание чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД, да заплатят солидарно на ищцата обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени вследствие изнесени в излъченото на 12.10.2011 година от 21.30 часа по телевизия К. предаване „Н.“, клеветнически твърдения за нея, в качеството и на частен съдебен изпълнител.
Поради констатиране недостатъци на искова молба и на основание чл. 127, т. 4 и т. 5 от ГПК, с разпореждане № 5844/08.02.2017 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 21-ви състав, постановено по гр. д. № 14 078/2016 година са били дадени указания до Г. за тяхното отстраняване, както следва: точно и ясно да конкретизира действията (с посочването на самите деяния), с които твърди, че именно ответникът М. Д.. в телевизионно предаване от 12.10.2011 година я е увредила; да изложи конкретни обстоятелства относно причинната връзка между действията по т. 1 и намаляване доходите й като частен съдебен изпълнител, включително да посочи периода, за който се претендира това обезщетение; да посочи какъв е бил очакваният доход за определения период и какъв е бил действителният, за който се твърди да е намален поради осъществен деликт; да конкретизира извършените разходи за медицински услуги и медикаменти в размер на 50 000.00 лева., като посочи: вида и размера на всяка отделна услуга, всеки отделен медикамент; момент на извършване на всеки отделен разход; полученото заболяване; обстоятелства, въз основа на които претендира месечно обезщетение в размер на по 750.00 лева месечно за бъдещ период от време, след подаването на исковата молба, да посочи обстоятелствата, поради които счита, че първият ответник-Канал 3 отговаря за действията на ответника М. Д., съответно-ако твърди, че последният отговаря по реда на чл. 49 от ЗЗД, в качеството му на възложител, да изложи обстоятелствата по възлагателното правоотношение. В случай, че твърди, че ответникът К. е възложител на работата, по повод на която са настъпили вредите, да посочи обстоятелствата, поради които счита, че ответникът С. Д. отговаря за действията на ответника М. Д.. В същия едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 122 030.00 лева, представляваща 4 % върху цената на обективно предявените искове.
С молбата на М. А. Г. от 06.03.2017 година горните указания не били изпълнени изцяло, поради което с разпореждане № 22 785/25.05.2017 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 21-ви състав, постановено по гр. д. №14 078/2016 година била предоставена последна възможност за изпълнение на указанията, посочени в т. 1, т. 3, т. 6 и т. 7 от разпореждането от 08-02.2017. Тези указания са били съобщени на Г. на 12.06.2017 година. С молба от 19.06.2017 година тя е поискала отвод на съдията-докладчик и освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса, въпреки че е частен съдебен изпълнител и именно в това си качество претендирала да е претърпяла вреди от излъченото предаване. Нямало последвало изпълнение на указанията, с оглед на което с обжалваното разпореждане № 38 061/29.09.2017 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 21-ви състав, постановено по гр. д. №14 078/2016 година исковата й молба била върната
Съставът на Софийския апелативен съд констатирал, че указанията действително не са били изпълнени в цялост-не е внесена дължимата държавна такса в срок, като искането за освобождаване от задължението за това било изцяло неоснователно и като такова правилно било оставено без уважение с оглед служебно изисканата справка за притежаваните недвижими имоти от М. А. Г., както и предвид качеството й на частен съдебен изпълнител към момента. От друга страна в частта досежно претендираното месечно обезщетение в размер на по 750.00 лева за бъдещ период от време, след подаване на исковата молба, производството било изцяло недопустимо. Същевременно не ставало ясно кой е възложител на работата и кой е пряк деликвент, тъй като в пространните молби-уточнения се навеждали твърдения за клевета, нанесена от адв. Г. С.., която обаче не била конституирана като ответник. Същевременно не се уточнявало кои точно реплики или коментари на М. А. Г. са причинили твърдените вреди. В подадена пред Софийския апелативен съд частна жалба указанията също не били изпълнени, макар и със закъснение. С изтичането на установените в закона преклузивни срокове се погасявало правото за извършване на дължимото процесуално действие, независимо от причината, поради която срокът е пропуснат и именно поради това в чл. 63 и чл. 65 от ГПК била предвидена възможност страната да поиска неговото продължаване и възстановяване. В случая такова искане не било направено, поради което би трябвало М. А. Г. да понесе неблагоприятните последици от връщане обратно на исковата молба. Само за прецизност следвало да се посочи, че процесното предаване било излъчено на 12.10.2011 година, а исковата молба била подадена на 15.11.2016 година след изтичане на предвидения петгодишен давностен срок, за наличието, на който съдът не следял служебно.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК М. А. Г. не е формулирала конкретен правен въпрос, който да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Същата е посочила, че иска допускането на обжалваното определение до касационен контрол поради очевидната му неправилност, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Не е формулиран конкретен правен въпрос, който да е бил решен от състава на въззивния съд и то така, че да обоснове това основание за допускане на касационно обжалване, нито пък са изложени конкретни фактически твърдения в тази насока. Всички направени от М. А. Г. оплаквания са срещу конкретните фактически и правни изводи на въззивния съд в обжалваното определение. Същите обаче са съобразени в установената съдебна практика, намерила израз в решение № 148/10.07.2015 година, постановено по гр. д. № 6318/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., съгласно която при спор за причинени вреди от изнесена от журналист информация съдът е длъжен да изиска от ищеца да посочи от кои конкретно изрази и действия на журналиста е засегнат. Съответно в мотивите към акта си, с който разрешава спора по същество, съдът е длъжен да посочи кои от тях представляват твърдения за факти и кои – оценка на фактите. Поради това само неизпълнението на задължението за посочване на тези обстоятелства (както е в настоящия случай) е достатъчно да бъде прието, че М. А. Г. не е отстранила нередовностите на подадената от нея искова молба с вх. № 146 037/15.11.2016 година, в определения за това срок и да бъде постановено връщането и по реда на чл. 129, ал. 3 от ГПК, дори са отстранени всички останали нередовности.
С оглед на горното не са налице предвидените в чл. 280 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 590/19.02.2018 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 14-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 798/2018 година, по подадената срещу него от М. А. Г., частна касационна жалба с вх. № 4679/13.03.2018 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 590/19.02.2018 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 14-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 798/2018 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.