ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 724
София, 16.08.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 719 по описа за 2018г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Н.Б. като процесуален представител на Г. К. Р. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд от 24.Х.2017г. по гр.д. № 395/2017г.
Ответникът по жалбата МБАЛ [фирма] П. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Ем.Л. е заел становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния сорк, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ взе предвид:
С атакуваното решение П. по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на ОС Пазарджик от 10.V.2017г. по гр.д. № 826/2016г. в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на касаторката 10000лв. обезщетение на основание чл.50 ЗЗД, и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил тази претенция и е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата над 10000лв. до пълния предявен размер 80000лв.
Въззивният съд е приел за безспорно установени твърденията на ищцата в исковата й молба: на 25.ХІ.2013г. при ответника й е извършена планова операция „Лапароскопска холецистектомия“ с използването на апарат за електрохирургия за многократна употреба – електронож или електрокоагулатор, собствен на ответника, състоящ се от захранващ модул, генератор, модул за управление и неутрален електрод, представляващ метална плочка с размери 200 Х 120 мм, служещ както за рязане, така и за предотвратяване на кървене при операции; с апарата работел лекарят-оператор; след операцията плочата била отстранена и се установило, че тя е по-топла от обикновено и че кожата на дясната подбедрица на ищцата била силно зачервена; след излизане от упойка ищцата усетила силни болки в областта на дясната подбедрица и установила, че има превръзка на мястото; на 14.12.2013г. й е направена пластика в клиника по изгаряне, пластична и реконструктивна хирургия към УМБАЛ „Св.Г.“ с окончателна диагноза „Комбусцио крурис декстра градус Ш-1-1%“ и „изгаряне на дясна подбедрица ІІІ степен – 1%“.
Съдът е приел, че претенцията е основана на причинена вреда от вещ и правната й квалификация е по чл.50 ЗЗД. Отговорността на това основание е безвиновна, но не е безусловна, а следва да произтича от обективно присъщи /вътрешни/ свойства, качества или дефекти на вещта. Прието е и че в случая не са ангажирани доказателства, въпреки изрично дадените на ищцата в доклада на първоинстанционния съд указания, че изгарянето е в резултат на такива свойства или на дефекти на вещта.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като основания за допускане на касационно обжалване в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК /в редакцията след последното изменение през 2017г. – ДВ бр.86/2017г./ се сочат необсъждане от въззивния съд на всички събрани по делото доказателства, липса на мотиви, както и дължимите от съда процесуални действия в случай, че служебно прецени, че експертните заключения не са изяснили съществени въпроси по предмета на делото и констатира служебно непълнота, неяснота или необоснованост на представените заключения.
ВКС намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Действително мотивите в атакуваното решение са кратки, но те изразяват фактическите и правните изводи на въззивния съд по спора по делото. Първите два поставени в тази връзка въпроси са обосновани с непреценка на съдебно-психологичната и съдебно-медицинската експертизи, на показанията на разпитаните свидетели, на епикризи, на две медицински удостоверения от 2014г., на НОХД № 16/2016г. на РС Пазарджик и на ВНОХД № 587/2016г. на ОС Пазарджик. Всички те имат отношение само към част от елементите от фактическия състав на отговорността по чл.50 ЗЗД – наличието на увреждане, степента му, респективно и на болките и страданията, че то е причинено при използването на апарат за електрохирургия, собственост на ответника, който е бил в изправност и годен по предназначение, както и признаването с влязла в сила присъда за невиновен на лекаря, ръководител на операционния екип, осъществил операцията на ищцата, да й е причинил средна телесна повреда – изгаряне на дясната подбедрица – поради немарливо изпълнение на правно регламентирана лекарска дейност, представляваща източник на повишена опасност, каквито обстоятелства въззивният съд не е отрекъл, а е приел за установени по делото. В нито едно от тези сочени доказателствени средства не се съдържат данни увреждането да не е в пряка връзка с поведението /действие, бездействие/ на човек, освен на ръководителя на лекарския екип, т.е. да не се дължи на допуснато нарушение на предписани и/или общоприети правила при или във връзка с използването на вещта, а да се дължи единствено на присъщите й свойства, качества или на дефекти като задължителна предпоставка за отговорността по чл.50 ЗЗД /виж ППВС № 7/1959г., ППВС № 17/1963г., ППВС № 4/1975г./, каквато се търси с предявения иск. С оглед на това и липсата на твърдение да не са взети предвид от въззивния съд други доказателства в тази насока поставените въпроси не са от значение за изхода на спора по делото.
Третият поставен в изложението въпрос е неотносим към резултата по делото, до който е достигнал въззивният съд, тъй като той не се е произнесъл по него. Това е така, защото липсва формиран извод съдът да е констатирал заключенията на вещите лица да не са изяснили съществени въпроси по поставените им задачи във връзка с предмета на делото, или неяснота, или необоснованост, и да не е извършил съответните процесуални действия. Освен това, във въззивните жалби на страните и в отговорите по тях оплаквания в тази насока не се съдържат, поради което и с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд не е следвало служебно да ги подлага на преценка и да се произнася в тази насока /виж в този смисъл и ТР № 1/20013г. на ОСГТК/. От друга страна, твърдяното произнасяне в противоречие с практиката на ВКС не се обосновава със сочената такава / обективирана в решения по гр.д. № по гр.д. № 5936/2015г. І ГО, по гр.д. № 7298/2014г. ІІІ ГО и по гр.д. № 1083/2010г. ІV ГО/, дадените с която разрешения са относими към дължимите процесуални действия на съда при непълнота или неяснота на представени експертизи, препятстващи възможността за изясняване на релевантни за спора обстоятелства. Това е така, тъй като в случая ищцата /страните/ не е искала експертиза на вещо лице за това на какво се дължи изгарянето /какъв е механизма му/, причинено при използването на апарата за електрохирургия /представени са съдебно-психиатрична експертиза и съдебно-медицинска експертиза, последната със задача установяване на увреждането и от какво е причинено в резултат на оперативната интервенция/, при което преценка за неяснота, непълнота или необоснованост не е била възможна с оглед и диспозитивното начало в гражданския процес.
Позоваването на касаторката на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК е бланкетно, без обосноваване наличието на някоя от съдържащите се в него хипотези за допускане на касационно обжалване, каквито съгласно задължителната практика на ВКС по т.4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК са разглеждането на правния въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд от значение за изхода на делото, да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена поради настъпили промени в законодателството или обществените условия.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени 2250лв. направени за настоящата инстанция разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, ІІ граждански състав, № 197 от 24.Х.2017г. по гр.д № 395/2017г.
ОСЪЖДА Г. К. Р. от [населено място] да заплати на МБАЛ [фирма] П. 2250лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: