– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 391
гр. София 10.09.2018 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 09.05.2018 (девети май две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 1625 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 38 543/19.03.2018 година, подадена от М. С. Г. и И. С. Ш., срещу въззивно определение № 3686/15.02.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-Б въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 1117/2018 година.
С обжалваното определение съставът на Софийски градски съд е потвърдил определение № 242 382/18.10.2017 година на Софийски районен съд, ІІІ-то гражданско отделение, 150-ти състав, постановено по гр. д. № 21 503/2017 година, с което производството по делото е прекратено, поради направено от ответника по делото [фирма] [населено място] възражение за местна неподсъдност, като е постановено изпращането му на местно компетентния съд, а именно Районен съд Пловдив.
В частната касационна жалба са изложени твърдения за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото и потвърденото с него първоинстанционно такова да бъдат отменени и делото да бъде върнато на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разрешаването на спора по същество. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, М. С. Г. и И. С. Ш. твърдят, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 52 283/16.04.2018 година, в който е изложил твърдения, че не са налице предпоставки за допускане на определение № 3686/19.03.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-Б въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 1117/2018 година до касационно обжалване и затова такова не трябва да бъде допускано. В случай, че такова бъде допуснато касационно жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано тя да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено.
М. С. Г. и И. С. Ш. са били уведомени за обжалваното определение на 09.03.2018 година, а подадената от тях срещу същото частна касационна жалба е с вх. № 38 543/19.03.2018 година, като е подадено по пощата на 16.03.2018 година. Предвид на това и предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК, жалбата е подадена в предвидения от чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови обжалваното определение съставът на Софийски градски съд е приел, че на 16.05.2017 година на служител на [фирма] [населено място] е било връчено съобщение за предявения от М. С. Г. и И. С. Ш. срещу дружеството иск по чл. 403 от ГПК. В това съобщение е било отбелязано, че са изплатени препис от исковата молба и приложенията към нея, като в едномесечен срок от получаването дружеството е можело да подаде отговор на исковата молба. За изпратените книжа съдебния деловодител бил удостоверил, на гърба на лист трети от първоинстанционното производство, че е изпратил едно съобщение и една искова молба. Липсвало отбелязване, че са били изпратени и приложенията към молбата. Във връзка с това въззивният съд е намерил, че има разлика в двете официални удостоверявания по отношение на това дали на [фирма] [населено място] са били връчени приложенията към исковата молба. Това създавало неяснота, която следвало да бъде тълкувана в полза на ответника, още повече че изпратеното на дружеството съобщение било по образец, в който поначало бил вписан текстът, че се изпраща исковата молба с приложенията към нея. В тази връзка въз основа на подадена от [фирма] [населено място] молба вх. № 5 071 170/25.05.2017 година, подадена по пощата на 23.05.2017 година, в която било посочено, че не са му били връчени преписи от исковата молба и приложенията към нея, първоинстанционният съд на 31.05.2017 година бил разпоредил да се изпрати отново препис от исковата молба и приложенията към нея като едномесечния срок за отговор да се счита от датата на редовното им връчване. Тези преписи били връчени на [фирма] [населено място] на 10.07.2017 година, а на 08.08.2017 година дружеството подало отговор на исковата молба, в който е направило възражение за местна неподсъдност на спора, което е било уважено от първоинстанционния съд с определение № 242 382/18.10.2017 година на Софийски районен съд, ІІІ-то гражданско отделение, 150-ти състав, постановено по гр. д. № 21 503/2017 година.
Във връзка с тези факти съставът на Софийски градски съд е приел, че за да започне да тече срокът по чл. 131 от ГПК, на ответника следвало да бъдат връчени редовно както исковата молба, така и приложенията към нея. Докато всички книжа не бъдели връчени едномесечния срок не можел да започне да тече, поради което не можело да се поставя въпроса за неговото продължаване или удължаване. Затова било неоснователно твърдението на М. С. Г. и И. С. Ш., че [фирма] [населено място] не било направило искане за удължаване на срока за отговор на исковата молба по смисъла на чл. 63 от ГПК, нито пък е представило доказателства за наличието на уважителни причини, налагащи такова удължаване. В случая нямало как да се приеме, че първоинстанционният съд недопустимо и служебно е удължил срока за отговор на исковата молба, тъй като такъв изобщо не бил започнал да тече. Началото на този срок било поставено с извършеното на 10.07.2017 година връчване, поради което подадения на 08.08.2017 година отговор на исковата молба бил в срок, поради което и направеното с него възражение за местна неподсъдност е било в предвидените по чл. 119, ал. 3 от ГПК срок.
Във връзка с горепосочените изводи на състава на Софийски градски съд, М. С. Г. и И. С. Ш. са поискали допускането на обжалваното определение до касационен контрол по поставените от тях в изложението им по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК процесуално правни въпроси за това ограничен ли е въззивният от нормата на чл. 269 от ГПК да действа в условията на пълен въззив при обжалване на първоинстанционни определения, какъвто характер, имат актовете по чл. 119 и чл. 121 от ГПК и длъжен ли е въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи, съдържащи не в частната жалба срещу прекратителното определение, но не като контролно-отменителна инстанция, а като такава по съществото на спора, т. е. чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи във въззивната жалба. Изложили са твърдения, че дадените с обжалваното определение отговори на тези въпроси са в противоречие с дадените такива в определение № 627/13.08.2014 година, постановено по ч. гр. д. № 3124/2014 година по описа на Н., ГК, ІV г. о. и решение № 123/28.05.2014 година, постановено по гр. д. № 7750/2013 година по описа на ВКС, ГК, І г. о.
Освен посочените два въпроса в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК М. С. Г. и И. С. Ш. поставят и процесуално правните въпроси за това чия е доказателствената тежест при оспорване от страна на адресата на редовността на връчването на съдебни книжа, надлежно оформени със съобщение, изготвено по Наредбата за одобряване на образците на книжата и с какви доказателствени средства може да се опровергава редовността на връчването; за това каква е доказателствената стойност на удостовереното връчване на съдебни книжа, извършено със съобщение, изготвено по реда на Наредбата за образците на съдебните книжа и съдържащо място и дата на връчване и адресат, с посочване на приложени към него документи и за това имат ли официално удостоверително значение отбелязванията на деловодителите върху гърба на страница от делото, относно приложените към съобщението съдебни книжа и противопоставимо ли е то на удостоверителното действие на връчените и надлежно оформени съобщения, както и на отбелязванията в книгата за движението на призовките и съобщенията, водена по реда на Правилника за администрацията в съдилищата, като твърдят, че по отношение на тях обжалваното определение е в противоречие с определение № 886/12.12.2012 година, постановено по ч. гр. д. № 4434/2012 година по описа на ВКС, ТК, І т. о. Посоченото М. С. Г. и И. С. Ш. определение на ВКС обаче не доказва наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по отношение на тази група въпроси. Наистина същото е постановено в производство по чл. 274, ал. 3 от ГПК, но с него не е допуснато касационно обжалване на определение № 1746/01.08.2013 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, осми състав, постановено по ч. гр. д. № 2635/2013 година, което пък е било постановено в производство по чл. 64, ал. 2 от ГПК. Затова касационното определение не е давало отговор на поставените в това производство правни въпроси. С него е прието, че въпросът, как се извършва призоваване и какви са задължителните реквизити, с които се удостоверява редовното връчване на съдебните книжа е неотносим към спора, тъй като молителят не бил оспорил че в съобщението за връчване не била вписана възможността да подаде отговор, а основавал искането си за възстановяване на срока за отговор на това, че не са му били връчени преписи от приложенията към исковата молба, което обаче не било особено непредвидено обстоятелство, което страната да не е могла да преодолее. С оглед на това определение № 886/12.12.2012 година, постановено по ч. гр. д. № 4434/2012 година по описа на ВКС, ТК, І т. о. е неотносимо към спора в настоящето производство и не обосновава допускането на обжалваното определение до касационен контрол. Освен това съставът на Софийски градски съд е приел, че доказателствената сила на съобщението за връчване е оборена изрично, а че с оглед на данните по делото има неяснота в редовността на връчването, която следвало да се тълкува в полза на ответника. Както е посочено в определение № 278/13.06.2013 година, постановено по ч. гр. д. № 1929/2013 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. при съмнение за редовността на призоваването или по изрично възражение на ответника (както е в настоящия случай), съдът е длъжен да събере допълнителни доказателства, от които да се убеди, че процедурата по връчването на исковата молба и приложенията към нея е спазена, защото за изпълнението на изискванията на Глава шеста от ГПК той следи служебно. Съставът на Софийски градски съд е приел, че съществуването на неяснота във връчването е достатъчно основание, за да бъде разпоредено ново връчване на исковата молба и приложенията към нея, както е направил първоинстанционния съд с разпореждането си от 31.05.2017 година, което е постановено по повод на подадената от [фирма] [населено място] молба с вх. № 5 079 170/25.05.2017 година, в която се съдържа твърдението за невръчените препис от исковата молба и приложенията към нея. Това е направено преди да изтече едномесечния срок от извършеното на 16.05.2017 година връчване (за което [фирма] [населено място] твърди, че не съдържа препис от исковата молба и приложенията към нея), като съобщението за разпореждането от 31.05.2017 година е връчено на 10.07.2017 година. Това последващо връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея поначало е възможно, ако те са се намирали по делото, а това ще е така, в случай че не са били изпратени с първоначалното съобщение, което е било връчено на 16.05.2017 година. В случай че това е така то изводът на състава на Софийски градски съд, че последното връчване не може да постави началото на срока по чл. 131 ог ГПК е съобразен с установената съдебна практика. Освен това дори и погрешка първоинстанционният съд да е изпратил повторно препис от исковата молба и приложенията към нея и с разпореждането си от 31.05.2017 година да е определил нов срок за отговор на исковата молба, то тъй като тези действия са извършени преди изтичането на срока за отговор, считано от датата на първоначалното връчване, извършените от [фирма] [населено място] в този нов срок действия са валидни с оглед на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ГПК, без значение дали доказателствената сила на първото връчване е оборена или не. Предвид на това така обособената група процесуално правни въпроси не обуславя допускането на обжалваното определение до касационен контрол.
Първите два от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на М. С. Г. и И. С. Ш. въпроси не обосновават допускане на обжалваното определение до касационен контрол, тъй като същите са свързани с наведените в частната касационна жалба доводи за това, че неправилно не е била зачетена материалната доказателствена сила на първото връчване,без същата да е оборена по надлежния ред, като вследствие на това е направен извода, че срокът по чл. 119, ал. 3 от ГПК не е бил пропуснат.
С оглед на горното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 3686/15.02.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-Б въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 1117/2018 година. по подадената срещу него от М. С. Г. и И. С. Ш., частна касационна жалба с вх. № 38 543/19.03.2018 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3686/15.02.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-Б въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 1117/2018 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.