ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 503
гр. София, 11.09.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение в закрито заседание на 10 август две хиляди и осемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията ЧОРБАДЖИЕВА частно търговско дело № 1207/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.247 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на К. Г. Г. срещу определение № 811/8 март 2018 г. на Софийския апелативен съд, постановено по ч.гр.д.№766/2018 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено определение от 22.12.2017 г.по т.д.№ 2984/2017 г.на на СГС, на СГС, VІ-ТО, 19 състав прекратяване на производството в частта относно предявения по реда на чл.422 ГПК установителен иск срещу К. Г. Г.. С определение № 7729/22.12.2017 г. на първоинстанционния съд е постановено частично прекратяване на производството по т.д.№ 2984/2017 г.на СГС по предявените срещу жалбоподателката К. Г. Г. положителни установителни искове от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД София с искова молба вх. № 142411/26 октомври 2017 г. срещу нея и „”Рай Бау” ООД е постановено връщане на исковата молба в частта срещу К. Г. Г.. В частната жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно по съображения за нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. „Претендира се отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия за разглеждане на всички съединени искове.
В изложение по чл.284, ал.3 т.1 ГПК във вр.чл.274, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката е обосновала приложното поле на касационното обжалване с предпоставките на чл.28, ал.1 т.1 ГПК по отношение на определените от нея за значими за изхода на делото правни въпроси, както следва:
1/ Редът за връчване на съобщения по чл.45 и чл.46 ГПК важи ли за връчване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от съдебния изпълнител; 2/ Приравнено ли е процесуалното положение на длъжника по изпълнително дело, образувано па основание изпълнителен лист по заповед за изпълнение, издадена по чл.417 ГПК, на положението на ответника по образуваното срещу него гражданско дело и
З/ Какво е правното значение на липсата на задължение за лицето, получило уведомлението, да го съобщи на адресата.
В срока за отговор на частната жалба „Уникредит Булбанк” АД – София, изразява становище, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
След преценка на данните по делото и доводите на страните настоящият състав на Второ т.о. на ВКС намира следното;
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ТПК от надлежна страна срещу определение на Оофийския апелативен съд по чл.174, ал.З ГПК, подлежащо на непряк касационен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд за частично прекратяване на производството по предявените срещу жалбоподателката положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК въззивният съд е приел, че изводите на СГС за недопустимост на исковете срещу К. Г. поради липса на правен интерес са правилни, тъй като възражението й срещу заповедта за изпълнение е подадено след изтичането на преклузивния двуседмичен срок от връчването й по чл.414, ал.2 ГПК, поради което същата е влязла в сила.
При преценка на основанията за достъп до касация Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. съобрази следното:
Съгласно приложените заповедното производство възражения по чл.414 ГПК и доказателства за връчване на поканите за доброволно изпълнение с приложени към тях заповеди за изпълнение и изпълнителни листове – разписките за връчване на книжа от ЧСИ Н. М., рег№ 841, е прието, че подаденото на 31 март 2017 г. възражение по чл.414, ал.2 ГПК от К.на Г. е след изтичането на срока в цитираната разпоредба, който в случая е започнал да тече от връчването на поканата за доброволно изпълнение чрез служител на работодателя на длъжника, подписал протокол за предавана на връчените му документи на техния адресат.
От мотивите е видно, че обжалваното определение не сдържа отговори на формулираните от жалбоподателката правни въпроси в изложението на основанията за допускане на касация, а и разрешенията им биха били от значение за законосъобразността на формираните от въззивния съд изводи и за правилността на акта му, а не за изхода на процесуалноправния спор.
Не е налице и соченото допълнително основание за достъп до касация – чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Въпросът относно допустимостта на иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, е разрешен съобразно постановките на т.10А и т.13 на ТР №4/2013 г.от 18 юни 2014 г. по ТД №4/2013 г.на ОСГТК на ВКС, според които правен интерес от предявяването на положителния установителен иск по чл.422 ГПК е налице само по отношение на длъжник, оспорил в срок вземането чрез възражение, а съдът, сезиран с него, на общо основание дължи преценка на допустимостта му, включително спазването на срока за подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение и останалите абсолютни процесуални предпоставки, обуславящи съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.
По изложените съображения обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на второ
т.о., на основание чл.274,ал.З ТПК
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 811/8 март 2018 г. по в.ч.гр.д.№ 766/2018 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.