О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
Гр.София, 14.09.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 63/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Т. – трето лице-помагач на ответното застрахователно дружество „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД срещу Решение № 2021/11.09.2017 г. по в.гр.д.№ 1400/2017 г. в потвърдително-осъдителната му част за сумата 15000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от П. Д. И. по чл.226 КЗ /отм./ причинени от ПТП на 27 март 2015 г., и законната лихва върху нея от 27 март 2015 г. до окончателното й плащане, както и по касационна жалба на ищеца П. Д. И. срещу потвърждаването на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата над 20 000 лв. и в частта, в която след отмяната на същото в осъдителната му част до размер на 5000 лв. искът по чл. 226 ал.1 КЗ /отм./ е отхвърлен до посочения размер – за разликата над 15000 лв. до 20000 лв. С решението на СГС от 3.10.2016 г. по гр.д.№ 5436/2015 г., постановено при участието на трето лице-помагач на ответното АД – В. Т., ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД София е осъдено да заплати на касатора П. Д. И. сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 27 март 2015 г. ведно със законната лихва от 27 март 2015 г. до окончателното плащане на сумата, искът е отхвърлен за разликата до 35 000 лв. В жалбите се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон и необоснованост в обжалваните части. В изложения по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл. 280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси, свързани с приложението на чл.52 ЗЗД.
ЗАД „Алианц България“ АД София и третото лице-помагач на ответното дружество изразяват становище в срока за отговор на касационната жалба на ищеца, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в отхвърлителната му част.
Настоящият съдебен състав като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Жалбите са подадени в срока по чл.283 ГПК от заинтересовани легитимирани страни срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на САС и нередовностите им са отстранени, поради което се явяват процесуално допустими.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесното ПТП е причинено по вина на водача на лек автомобил „Шкода Р.“ В. Д. Т. – трето лице-помагач на ответното застрахователно дружество, съобразно констатациите в акта за установяване на административно нарушение от 27 март 2015 г., в наказателно постановление от 27 май 2015 г. и в заключението на автотехническата експертиза относно механизма на произшествието. От медицинската документация по делото и заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява причинна връзка между контузията на ръката на ищеца в китковата област и ПТП. При повторна рентгенова снимка на ръката на 1 април 2015 г. е установено закрито счупване на долния кай на лявата лъчева кост, при което открит костен откъс попада в ставата на китката. Поради неправилно заснемане на ръката счупването не е констатирано при първия рентгенов преглед. Въззивният съд приема, че при рязка маневра на завой автомобилът е блъснал ищеца-пешеходец с предната лява част и от директния удар върху външната страна на лявата китка е причинено телесното увреждане, получено от разтягането на връзката между долната повърхност на лъчевата кост и костите от първия ред на китката. Образуването на кисти не е в причинна връзка с травматичното увреждане. Проведено е домашно амбулаторно лечение, продължило два месеца и половина и физиотерапия от 10 процедури след обездвижване на ръката с ортеза за 30 дни. Съгласно заключението на СМЕ не е препоръчително оперативно лечение. С оглед характера, степента и местоположението на увреждането може да се очаква пълно отзвучаване на болковия синдром след ново физиотерапевтично лечение и локално инжекционно лечение. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от претърпените болки и страдания са отчетени възрастта на пострадалия /58 г./, продължителността на периода, през който търпи болки, техния по-голям интензитет непосредствено след ПТП и след сваляне на обездвижващата отреза, вероятността за продължаването им периодично само при влажно и студено време и при по-голямо натоварване. Съдът е заключил, че искът за обезвреда е основателен до размер на 15 000 лв. Прието е за недоказано релевираното с отговора на исковата молба възражение на ответника за причиняване на вредоносния резултат при последващо падане, както и евентуалното възражение за съпричиняване на вредите от ищеца чрез внезапно навлизане в пътното платно на необозначено за целта място и без съобразяване с ограничената видимост на съответния участък от пътя.
Предвид изложеното в мотивите на въззивното решение следва да се приеме, че формулираният от касатора-ищец въпрос относно критериите при определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди при прилагане принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД е от значение за изхода на спора.
Въпросът е зададен в контекста на оплакванията за несъобразяване задължителната практика на ВКС и ВС по приложението на чл.52 ЗЗД и указанията относно критериите за определяне размера на обезвредата, съдържащи се в т.ІІ на ППВС № 4/68 г., както и неотчитане в достатъчна степен сериозността на получените травматични увреждания.
При определяне справедлив общ размер на обезщетението въззивният съд не се е отклонил от формулираната задължителна практика за критериите на чл.52 ЗЗД, съобразил е указанията на т.ІІ от ППВС № 4/68 г., като е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства – вид и тежест на телесното увреждане, възрастта на пострадалия, продължителността на възстановителния период, благоприятната прогноза за отзвучаване на болковия синдром и последиците от травмата, вида на лечението, поставянето на обездвижваща ортеза за 30 дни, доброто общо здравословно състояние на пострадалия, констатирано при прегледа от вещото лице Т. Д..
От значение за формиране решаващата воля на въззивния съд за размера на дължимото обезщетение са и въпросите по т.1 и т. 2 от изложението на третото лице-помагач към жалбата му, свързани с кръга на обективните критерии за определяне обезщетение за неимуществени вреди по справедливост и необходимостта от обсъждане на всички релевантни за размера му обстоятелства. Въпросите са обуславящи изхода на спора, но не е налице соченото основание за касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В съобразителната част на обжалваното решение са обсъдени констатациите на експертизите и събраните гласни доказателства относно обстоятелствата от значение за определяне паричния еквивалент на претърпените от пострадалия болки, страдания и неудобства, както изисква формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС /Решение № 151 от 12.11.2013 г. по т.д.№ 486/2012 г. на Второ т.о. на ВКС, Решение № 130/9 юли 2013 г. по т.д.№ 669/2012 г. на Второ т.о. на ВКС, Р.. № 171 от 18.11.2016 г. по т.д.№ 2811/2015 г. на Второ т.о. на ВКС и мн.др./. Същото не е постановено в отклонение на цитираната съдебна практика, според която следва да се вземат предвид възрастта на пострадалия, характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените болки и страдания и прогнозите на отзвучаването им. Следователно не е налице допълнителното селективно основание по чл.280 ал.1 т. 1 ГПК. Второто допълнително селективно основание – по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е бланкетно посочено от жалбоподателя В. Д. Т.. Тя не е развила съображения за неочно тълкуване на приложима правна норма, за необходимост от осъвременяване на значителна по обем съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, нито съображения за непълна, неясна или противоречива правна уредба.
Останалите три въпроса – по пункт 3, 4 и 5 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на жалбоподателката В. Т. са некоректно зададени – по делото липсват данни за предходни контузии на същия крайник и същото място. Не са налице противоречия между констатациите на експертните заключения и установеното чрез събиране гласни доказателства. Трите въпроса не са обсъждани от въззивния съд и решението му не съдържа отговор на същите.
По изложените съображения следва да се приеме, че жалбоподателите не установяват наличието на предпоставките за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, І състав на Второ т.о., на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 2021/11 септември 2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 въззивен състав, по гр.д.№ 1400/2017 г., в обжалваните му от П. Д. И. и от В. Д. Т. части.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: