Определение №568 от 18.9.2018 по тър. дело №91/91 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568
Гр.София, 18.09.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 91/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по касационна жалба на „Милмекс“ ООД срещу Решение № 1577/5 юли 2017 г. по т.д.№ 1675/2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е потвърдено решение № 2211/19.12.2016 г. по т.д.№ 6945/2015 г. на СГС, VІ ТО, 9 състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора „Милмекс“ ООД София против „ЦБА България“ ООД София иск за прекратяване на ответното дружество на основание чл.517 ал.3 ГПК. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и прекратяване на ответното дружество. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1, т.1,2 и 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
Ответното ООД „ЦБА БЪЛГАРИЯ“ София не взело становище по касационната жалба в срока за отговор.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК по пощата от надлежна страна и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че за основателността на иска по чл.517 ал.3 ГПК следва да се докаже, че длъжникът на ищеца е съдружник, притежаващ дружествени дялове в ответното О., върху които е насочено принудително изпълнение, спорът между страните е бил съсредоточен върху факта бил ли е длъжникът „Инспирация“ ЕООД съдружник в ответното дружество към датата на запориране на дружествените дялове на длъжника по искане на ищеца – 13 март 2015 г., респективно притежавал ли е процесните дружествени дялове, върху които е насочено принудително изпълнение по реда на чл.517 ал.3 ГПК. Въззивният съд е заключил, че членственото правоотношение на „Инспирация“ ЕООД, с предишно наименование „ЦБА ТЪРГОВИЯ“ ЕООД е прекратено на 24.07.2013 г. с връчване на отправеното от взискателя по и.д.№ 14030/2013 г. на ДСИ при Р., VІІ район“, [фирма] изявление по чл.517 ал.3 ГПК. Приел е, че изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството аналогично на предизвестието поражда своето действие с получаването му от адресата. Прекратяването настъпва по силата на закона и не е необходимо решение на Общото събрание, подлежащо на вписване, поради което е неприложима нормата на чл.140 ал.4 ТЗ, което регламентира вписването на решения на ОС. Участието на длъжника в дружеството е прекратено чрез упражняване потастативното право на неговия кредитор по чл.517 ал.3 ГПК. Прекратяването настъпва ex leg e с получаването на изявлението на взискателя, отправено след наложен запор на дружествените дялове, вписан в ТР.
Предвид съдържанието на мотивите на въззивното решение следва да се приеме, че формулираните от касатора правни въпроси в изложението но чл.284 ал. 3 т. 1 ГПК не са обусловили решаващата воля на съда за изхода на спора. Въпросът „Предвиденото в чл.517 ал.3 ГПК служебно вписване на прекратяването на ЧЛЕНСТВЕНОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ задължителен елемент ли е от фактическия състав на прекратяването“ е некоректно зададен. Регламентираното в чл.517, ал.3 изр.5 ГПК служебно вписване в търговския регистър се отнася до прекратяването на дружеството, а не до прекратяване участието на длъжника в него. Служебното вписване и ликвидацията са последица от евентуално прекратяване на дружеството по исков ред. Ефектът на разпореденото от закона служебно вписване в търговския регистър не е обсъждан от обжалваното решене.
Не покрива общия критерий за допускане на касационно обжалване съгласно т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК и въпросът „Може ли да има валидно прекратяване на членствено правоотношение с изявление на взискател за прекратяване участието на длъжника-ограничено отговорен съдружник в дружеството при прилагане на изпълнителния способ по чл. 517 ал.3 ГПК без вписване на този факт в търговския регистър“. У. отговор на въпроса, съдържащ се в обжалваното решение, е от значение за правилността и законосъобразността му, а не за формиране решаващата воля на съда за неоснователност на иска. За да отхвърли претенцията, въззивният съд е приел за основателно възражението на ответното дружество относно липсата на членствени права на длъжника, чието участие е прекратено преди налагане на запора на дружествените му дялове на 13 март 2015 г. с изявление на друг взискател, връчено от ДСИ на 24.7.2013 г. по и.д.№ 14030/2013 г. на ДСИ при Р., по силата на закона. Вписването на промяна е условие за настъпването й и елемент от правопораждащия фактически състав само в изчерпателно предвидени от законодателя случаи.
В изложението на касатора не е обоснован и допълнителният селективен критерий по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК, който е бланкетно посочен.
Предвид горното следва да се приеме, че жалбоподателят не установява сочените основания за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, І състав на Второ т.о. на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1577/5.07.2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, постановено по т.д.№ 1675/2017 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top