– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 730
гр. София 18.09.2018 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 04.04.2018 (четвърти април две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 5023 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 141 949/25.10.2017 година подадена от П., срещу решение № 6602/29.09.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-В състав, постановено по гр. д. № 366/2017 година.
С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е изменил първоинстанционното решение № 12 435/05.0803.2016 година на Софийски районен съд, ІІІ-то гражданско отделение, 142-ри състав, постановено по гр. д. № 55 692/2015 година, при което като краен резултат П. е осъдена, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, да заплати на Г. А. С. сумата от 3000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на повдигнато и поддържано срещу него незаконно обвинение за престъпление по чл. 343в, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, за което е бил оправдан с влязло в сила на 16.05.2015 година, решение от 30.04.2015 година на Софийски районен съд, наказателно отделение, 96-ти състав, постановено по н. а. х. д. № 2325/2011 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 15.09.2015 година до окончателното изплащане
В касационната на жалба П. се излагат доводи за това, че решението на Софийски градски съд е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено, като се постанови ново такова, с което предявеният от Г. А. С. срещу П. иск, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, да бъде отхвърлен изцяло или евентуално да бъде присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди в по-нисък размер. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът е посочил, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК
Ответникът по касационната жалба Г. А. С. е подал отговор на същата с вх. № 147 435/06.11.2017 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 6602/29.09.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-В състав, постановено по гр. д. № 366/2017 година, поради което и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано тя да бъде оставена без уважение, а въззивното решение да се потвърди в атакуваната с нея част.
П. е била уведомена за обжалваното решение на 04.10.2017 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 141 949/25.10.2017 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е приел за безспорно, че с влязло в сила на 16.05.2015 година, решение от 30.04.2015 година на Софийски районен съд, наказателно отделение, 96-ти състав, постановено по н. а. х. д. № 2325/2011 година Г. А. С. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК. С. бил привлечен в качеството на обвиняем във връзка с посоченото обвинение с постановление от 19.05.2010 година по ДП № 850/2010 година по описа на 04 РУП-СДВР, пр. пр. № 17 414/10 по описа на Софийска районна прокуратура, като във връзка с това обвинение спрямо същия била взета мярка за неотклонение „подписка”. Постановлението било връчено на С. на 23.08.2010 година, на която дата бил проведен и разпит на същия в това качество, след което било извършено и предявяване на разследването. На 10.02.2011 година ДП № 850/2010 година по описа на 04 РУП-СДВР, пр. пр. № 17 414/10 по описа на Софийска районна прокуратура било внесено за разглеждане в Софийски районен съд с постановление от 04.02.2010 година, съдържащо предложение Г. А. С. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК, въз основа на което пред Софийски районен съд било образувано н. а. х. д № 2325/2011 година. По същото били проведени двадесет и шест открити съдебни заседания, на деветнадесет, от които С. присъствал лично, а на седем от тях не се е явил, било поради обективна невъзможност, било поради служебна ангажираност, било поради нередовна процедура по призоваване. С оглед данните от съдебните протоколи многократното отлагане на делото било обусловено от необходимостта да се гарантирала правото на защита на Г. А. С. във връзка със събиране на поискани от него доказателства, обезпечаване на възможността да присъства лично в съдебните заседания; подготовка на пледоария за следващо съдебно заседание, за назначаване на служебен защитник и други. Същевременно по делото било установено, че Г. А. С. е вписан в регистъра на адвокатите, воден от Софийски адвокатски съвет, на 26.05.1999 година и към 09.06.2016 година без прекъсване продължава да упражнява адвокатска професия.
С оглед на горното съставът на Софийски градски съд е приел, че спорът между сраните по делото е само относно размера на дължимото се обезщетение. В тази връзка е изложил мотиви за това, че съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ отговорността на Д. за дейността на правозащитните й органи обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане, като размерът на обезщетението за вредите с неимуществен характер се определя от съда съобразно действително претърпените от пострадалото лице болки и страдания, преценени в съответствие с общия критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Въз основа на преценката на събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че справедливото по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение, което ще допринесе за репарирането на неблагоприятните последици от процесното увреждане в патримониума на Г. А. С., е в размер на сумата 3000.00 лева. За да обоснове този си извод съставът на Софийски градски съд е посочил, че взема предвид съществуващите по делото данни: относно възрастта на С. в исковия период; момента, характера и интензитета на причиненото увреждане и неговото неблагоприятно отражение върху личността и психо-емоционално състояние на С.; вида, обема и времетраенето на настъпилите вреди, в т. ч. и с оглед продължителността на наказателния процес и на взетите мерки за процесуална принуда; факта, че наложената най-лека мярка за процесуална принуда „подписка” не се е отразила съществено върху обичайното ежедневие на ответника по касацията и неговата възможност за реализация в личен и обществен план; липсата на данни за трайни и невъзстановими последици от увреждането; липсата на данни за уронване на авторитета на С. в близки, роднини, познати, съседи и колеги (нито един от разпитаните по делото свидетели не бил депозирал показания, че знае за воденото наказателно производство срещу Г. А. С.), както и обстоятелството, че в производството не е установено в пряка последица от предприетото наказателно преследване да се е влошило телесното му здраве.
Освен това въззивният съд е посочил, че съобразява размера на определеното обезщетение и с тежестта на инкриминираното деяние, което не съставлявало тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, както и с обстоятелството, че досъдебното производство е внесено в Софийски районен съд с предложение за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, с оглед на което спрямо Г. А. С. не е била налице заплаха от налагане на по-тежка санкция от административно наказание „глоба”; факта, че съдебната фаза на наказателното производство е приключила на първа инстанция, като нейната продължителност била обусловена най-вече от необходимостта да се гарантира в пълна степен правото на защита на обвиняемия; обема на процесуалните действия, извършени в хода на наказателното производство с участието на това лице; социално-икономическата обстановка в страната към процесния период, определяща обществения критерий за справедливост на този етап от нейното развитие.
Отчетено било и че повдигнатото обвинение станало пречка за вписването на Г. А. С. като служебен защитник с оглед нормата на чл. 33, ал. 5, т. 2 от ЗПП (в ред. пред изменението. с ДВ бр. 13/07. 02.2017 година), обстоятелството, че част от твърдените вреди, свързани с отнемането на свидетелството за управление на МПС и породените от това последици в личен и професионален план, не били в причинна връзка с наказателното производство, тъй като същото било отнето на 15.08.2007 година, със заповед № К-578/16.08.2007 година на РУ-К. при ОДМВР-С. област, на основание чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП във връзка със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 155 879/09.10.2007 година по чл. 171, т. 4 от ЗДвП-повече от две години и шест месеца преди образуването на процесното наказателно производство, в хода на което спрямо Г. А. С. не са били налагани никакви мерки за процесуална принуда, имащи за предмет това свидетелство.
Съставът на Софийски градски съд е посочил, че трябва да се има предвид и че цялостното увреждане в процесния период било следствие на действия и на други административни органи, за които П. не носи отговорност, както и че за търпените в този период нематериални вреди във връзка с отнемането по административен ред на свидетелството за управление на МПС Г. А. С. е бил обезщетен по реда на чл. 1 от ЗОДОВ с влязлото в сила решение № 14581/04.12.2014 година. по адм. д. № 3595/2014 г. на ВАС-до 19.05.2012 година, като следвало да се съобразят и обстоятелствата относно интензитета на уврежданията на Г. А. С., от една страна: като човек, който имал досег с правосъдните органи във връзка с предишно осъждане, съгласно данните от свидетелство за съдимост от 20. 04.2011 година, а от друга: като човек и адвокат, ползващ се с авторитет пред неговите клиенти и в района, в който живеел, както и факта, че осъждането на П. само по себе си също имало ефекта на възмездяване
Във връзка с тези изводи на състава на Софийски градски съд с изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК П. иска допускането на касационен контрол на обжалваното решение по процесуално правния въпрос за това задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди, който бил разреше от състава на Софийски градски съд, в противоречие с т. ІІ от ППВС № 4/1968 година, решение № 302/04.10.2011 година, постановено по гр. д. № 78/2011 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. и решение № 321/26.11.2014 година, постановено по гр. д. № 2516/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Освен това е поискано обжалваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и по материално правния въпрос за това дали при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди трябва да се държи сметка за обществения критерий за справедливост-обща икономическа среда, жизнен стандарт и общоприетото разбиране за справедливост, който бил разрешен от въззивния съд в противоречие с ППВС № 4/1968 година, решение № 832/10.12.2010 година, постановено по гр. д. № 593/2010 година и решение № 480/23.04.2013 година, постановено по гр. д.№ 85/2012 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.
Във връзка с посоченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на П. трябва да се има предвид, че поставените два въпроса се свеждат до този за задължението на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта и за това да изложи собствени мотиви въз основа на установените по делото факти и обстоятелства, който е включен в предмета на делото, бил е разглеждани от въззивния съд и е обусловил решението му. Отразеното в т. ІІ от мотивите на ППВС № 4/1968 година становище на Пленума на ВС е намерило израз в т. 11 от диспозитива на същото ППВС. Съгласно даденото в т. 11 от ППВС № 4/1968 година указание при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди като в мотивите към решенията си съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Това указание е доразвито с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС, където е посочено, че обезщетение за неимуществени вреди се дължи и в случаите на частично оправдаване на лицето като същото се определя глобално по справедливост като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на тези, за които деецът е осъден, съпоставени с тези, за които е оправдан и като се вземат предвид особеностите на всеки конкретен случай. След съпоставката между посочената задължителна практика на Върховния касационен съд по посочените въпроси и възприетото от състава на Софийски градски съд разрешение на същите сегашния състав на ІV г. о. на ВКС намира, че при постановяване на решението си съставът на Софийски градски съд не се е отклонил от така установената практика. В случая са обсъдени и преценени всички, сочени от страните и реално установени по делото, обстоятелства имащи значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди като същите са посочени в мотивите на съдебния акт и е отразено значението им за определения размер на обезщетението.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 6602/29.09.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-В състав, постановено по гр. д. № 366/2017 година, по подадената срещу него от П. касационна жалба с вх. № 141 949/25.10.2017 година и такова не трябва да се допуска.
С оглед изхода на спора П. ще трябва да заплати на Г. А. С. сумата от 400.00 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6602/29.09.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-В състав, постановено по гр. д. № 366/2017 година, по подадената срещу него от П., касационна жалба с вх. № 141 949/25.10.2017 година.
ОСЪЖДА П. с адрес [населено място], [улица] да заплати на Г. А. С. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] сумата от 400.00 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.