– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 739
гр. София 20.09.2018 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 18.04.2018 (осемнадесети април две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 455 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 6880/24.11.2017 година подадена от К. Г. Т., срещу решение № 137/19.10.2017 година на Апелативен съд Варна, постановено по гр. д. № 316/2017 година.
С обжалваното решение съставът на Апелативен съд Варна е изменил първоинстанционното решение от 05.05.2017 година на Окръжен съд Разград, постановено по гр. д. № 8/2017 година, вследствие на което като краен резултат П., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, е осъдена за заплати на К. Г. Т. сумата от 7000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него, вследствие на незаконно повдигнато обвинение за извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила на 06.04.2015 година присъда по н. о. х. д. № 191/2012 година по описа на Окръжен съд Разград, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 06.04.2015 година до окончателното плащане, като за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 50 000.00 лева искът е отхвърлен.
С касационната си жалба К. Г. Т. обжалва въззивното решение в частта му, с която първоинстанционното такова е потвърдено в частта за отхвърлянето на иска му за разликата над уважения размер от 7000.00 лева до сумата от 30 000.00 лева. Излагат се доводи за това, че решението на Апелативен съд Варна е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано Направено е искане решението да бъде отменено, в обжалваната му част, като се постанови ново такова, с което предявеният от К. Г. Т. срещу П. иск, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да бъде уважен до размер от 30 000.00 лева. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Т. е посочил, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба П. не е подал отговор на същата, както и не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
К. Г. Т. е бил уведомен за обжалваното решение на 30.10.2017 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. вх. № 6880/24.11.2017 година, като е подадена по пощата на 22.11.2017 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Апелативен съд Варна е приел за установено, че на 22.11.2010 година К. Г. Т. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 330 ал. 3, във връзка с ал.1 от НК за това, че на 12.07.2010 година в [населено място] запалил лек автомобил „М. ***“ собственост на М. П. Я. В хода на разследването деянието било квалифицирано в по-тежко такова по чл. 330 ал. 3 във връзка с ал. 2 т. 2, във връзка с ал. 1 от НК. По отношение на Т. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража” и същият е бил фактически задържан от 22.10.2010 година до 16.12.2011 година, когато мярката за неотклонение е била изменена в парична гаранция. С присъда по н. о. х. д. № 191/2012 година по описа на Окръжен съд Разград, което влязла в сила на 06.04.2015 година К. Г. Т. е бил оправдан по повдигнатото му обвинение.
Освен това въззивният съд е посочил, че наказателното производство е продължило малко повече от четири години, включително и в съдебната си фаза на две инстанции, което не излизало извън границите на разумния срок за неговото приключване. Трябвало да се отчетат трудностите при разкриване на деянието-палеж, при което по-голямата част от доказателствата се унищожавали по време на пожара. Немарливото отношение на органа на дознанието при първоначалния оглед на местопрестъплението, неправилното изземване и съхранение на важни веществени доказателства, както и пропуски при изготвянето на обвинителния акт от прокуратурата били наложили връщане на делото от съда за доразследване. Налице било причинна връзка между поведението на ответника и настъпването на вредите.
Изслушаната по делото съдебнопсихиатрична експертиза не била категорична в заключението си за действителното психично състояние на лицето, изрично подчертавайки, че поради липсата на каквато и да е медицинска документация, е работила по анамнестични данни от самия Т. В настоящия момент това състояние можело да се определи като леко изразено депресивно състояние, което било с кратковременен и преходен характер. От това е направен извода, че психичният стрес, който неминуемо съпътствал всеки един случай, когато дадено лице е подложено на наказателно преследване, е със слаб интензитет и не е оставил трайни следи в съзнанието на Т.. Все пак, обстоятелството, че досега не е бил криминално проявен следвало да се вземе предвид в негова полза.
Случаят предизвикал медийно отразяване най-вече заради личността на пострадалия, който е бизнесмен с регионална известност. Това по никакъв начин не било накърнило репутацията на ищеца в обществото. Както се установявало от показанията на баща му, той дълги години нито е учил, нито е работил, а напоследък се препитавал като разнасял дърва по домовете, но скоро се отказал и от тази работа. За кратки периоди от време е бил барман в дискотека, строителен работник, работил е в селското стопанство. Трудовата му дейност е била епизодична, никъде не се е задържал за дълго. Следователно, социалният статус на ищеца не бил висок, той не се ползвал с популярност извън близкия си семеен и приятелски кръг. Воденото срещу него наказателно производство не било накърнило тези отношения, видно от показанията на разпитания по делото свидетел Х. Д.. Не можело да се намери причинна връзка между незаконното обвинение и раздялата на К. Г. Т. с неговата фактическа съпруга. Двамата живели заедно както преди задържането му, така и след като бил освободен от ареста, тя му е ходила на свиждания в затвора. Без значение бил начинът, по който той е узнал за нейната изневяра. Незаконното обвинение не било пречка и за създаване на нова интимна връзка. Според показанията на баща му, в момента Т. е заживял с нова приятелка. Това още веднъж подчертавало, че негативните последици от воденото срещу ищеца наказателно производство са напълно преодолени към настоящия момент.
Във връзка с тези изводи на състава на Апелативен съд Варна с изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК К. Г. Т. иска допускането на касационен контрол на обжалваното решение по процесуално правния въпрос за задължението на въззивният съд да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществените вреди, като в мотивите към решението си посочи конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на тези вреди, а също така и по материално правния въпрос за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и за това как се прилага общественият критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, които били разрешение от състава на Апелативен съд Варна, в противоречие с т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 година, решение № 63/18.05.2015 година, постановено по гр. д. № 5124/2015 година, решение № 165/16.06.2015 година, постановено по гр. д. № 288/2015 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 621/22.10.2010 година, постановено по гр. д. № 1927/2009 година и решение № 327/07.10.2015 година, постановено по гр. д. № 1022/2013 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.
Във връзка с поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на С. К. К. правни въпроси трябва да се има предвид, че въпросите за задължението на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта, за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и за това как се прилага общественият критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД са включени в предмета на делото, били са разглеждани от въззивния съд и са обусловили решението му. Отразеното в т. ІІ от мотивите на ППВС № 4/23.12.1968 година становище на Пленума на ВС по този въпрос е намерило израз в т. 11 от диспозитива на същото ППВС. Съгласно даденото в т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 година указание при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди като в мотивите към решенията си съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Това указание е доразвито с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС, където е посочено, че обезщетение за неимуществени вреди се дължи и в случаите на частично оправдаване на лицето като същото се определя глобално по справедливост като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на тези, за които деецът е осъден, съпоставени с тези, за които е оправдан и като се вземат предвид особеностите на всеки конкретен случай. След съпоставката между посочената практика на Върховния касационен съд по посочените въпроси и възприетото от състава на Апелативен съд Варна разрешение на същите сегашния състав на ІV г. о. на ВКС намира, че при постановяване на решението си съставът на Софийския апелативен съд не се е отклонил от така установената практика. В случая са обсъдени и преценени всички, сочени от страните и реално установени по делото, обстоятелства имащи значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди като същите са посочени в мотивите на съдебния акт и е отразено значението им за определения размер на обезщетението. С оглед на това не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, предпоставки за допускане на обжалваното решение на Софийски градски съд до касационен контрол.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 856/12.04.2017 година на Апелативен съд Варна, постановено по гр. д. № 316/2017 година, по подадената срещу него от К. Г. Т., касационна жалба с вх. вх. № 6880/24.11.2017 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 137/19.10.2017 година на Апелативен съд Варна, постановено по гр. д. № 316/2017 година, по подадената срещу него от К. Г. Т. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] с Е. [ЕГН], касационна жалба с вх. № 3096/18.04.2017 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.