1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
гр.София, 25.09.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2969/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на И. Й. Г. срещу определение на Плевенски окръжен съд № 429 от 16.04.2018 г. по ч.гр.д.№ 240/ 2018 г., с което е потвърдено определение на Плевенски районен съд от 27.02.2018 г. по гр.д.№ 1315/ 2018 г. и по този начин е прекратено производството по осъдителните искове, предявен от частния жалбоподател против Районен съд – Троян за заплащане на сумите 6 000 лв и 1 161,26 лв – обезщетение за вреди от неправилно съдебно решение.
Жалбоподателят поддържа незаконосъобразност на обжалваното определение, тъй като е постановено въз основа на неправилното разбиране, че не са допустими искове срещу съдилища за незаконосъобразна правораздавателна дейност извън хипотезите на ЗОДОВ. Счита, че на основание чл.7 КРБ съдът е легитимиран да отговаря по всеки иск, основан на твърдения за незаконосъобразни съдебни актове. Освен това поддържа, че преценката за допустимост на иска не следва да бъде правена само въз основа на исковата молба, а след като се дадат указания на ищеца и бъде взето допълнителното му становище. Моли въззивното определение да бъде отменено, а като основание за допускането на същото до касационен контрол повдига процесуалноправните въпроси допустим ли е предявен иск за обезщетяване на вреди срещу държавен орган, който не е изрично посочен в ЗОДОВ и в правомощието на съда ли е да прекрати производството по иска като недопустим без преди това да даде указания на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба. Счита, че тези въпроси са разрешени от въззивната инстанция съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
Въззивният съд е установил, че производството по делото е образувано по искова молба на И. Й. Г. против Районен съд – Троян, твърденията на ищеца са, че този съд постановил неправилно решение по гр.д.№ 1429/ 2013 г., като отхвърлил предявения от него иск против Г. Н. М. и това му причинило неимуществени вреди. Вредите следвало да бъдат обезщетени от съда, постановил необоснован акт в разрез с доказателствата по делото, а същият ответник му дължал сумата 1 161,26 лв, принудително събрана от него и съставляващи присъдени разноски на ответника по делото. Въззивният съд приел, че така предявените искове са недопустими, тъй като съгласно установената практика, съдилищата са легитимирани да представляват държавата като нейни субституенти по искове за обезщетяване на вреди от незаконни действия на държавни органи само в хипотезите на задължително настаняване и лечение или прилагане на принудителни медицински мерки, когато съдебните актове са отменени. По отношение на претенцията за обезщетяване на имуществени вреди съдът посочил, че са налице и предпоставките по чл.126 ал.1 ГПК, тъй като в същия съд има висящо друго дело между същите страни, на същото основание и на същото искане.
С оглед мотивите на въззивния съд, поставените въпроси обуславят обжалвания акт, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Сочените от касатора съдебни актове, които съставляват незадължителна съдебна практика, нямат отношение към решаващите изводи на въззивния съд, тъй като не са постановени по дела, по които като ответник да е бил посочен съд (като субституент на държавата). По същество обжалваното определение е съобразено с установената практика, според която правилността на съдебните актове може да бъде проверявана само по реда на инстанционния контрол, но след влизането им в сила не е допустимо същите да бъдат контролирани инцидентно за тяхната законосъобразност. Указания за отстраняване на нередовности на исковата молба съдът дава тогава, когато същата не отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 ГПК (чл.129 ал.1 ГПК), но когато исковата молба е редовна, а съдът намери предявения иск за недопустим, той прекратява производството, без да дължи отправяне на указания към ищеца (чл.130 ГПК).
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Плевенски окръжен съд № 429 от 16.04.2018 г. по ч.гр.д.№ 240/ 2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: