2
определение по гр.д.№ 270 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
София,28.09. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т. Гроздева гр.д.№ 270 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр.86 от 2017 г./.
Образувано е по касационни жалби на Х. И. В., С. А. В., М. И. С., К. И. П., Й. Ж. Т. и [община] срещу решение № VI-71 от 04.09.2017 г. по в.гр.д.№ 603 от 2017 г. на Бургаския окръжен съд, шести въззивен граждански състав.
Х. И. В. и С. А. В. обжалват решението на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отменено частично решение № 91 от 01.07.2016 г. по гр.д.№ 218 от 2014 г. на Карнобатския районен съд и вместо него е постановено решение, с което е уважен предявения от С. Д. Г. срещу Х. И. В. и С. А. В. иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР /първоначална редакция/ за част с площ от 180 кв.м., която неправилно е заснета като част от парцел III-33 в кв.2 по ПУП на [населено място] от 2007 г., сега имот с идентификатор 83137.501.33 по кадастралния план на [населено място], одобрен със заповед № РД-02-14-2275 от 29.12.2000 г., собственост на В., вместо като част от имот с идентификатор 83137.501.32 по същия кадастралния план, собственост на С. Г.. Касаторите Х. В. и С. В. твърдят, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК /противоречие с т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС и решение № 113 от 18.05.2016 г. по гр.д.№ 5961 от 2015 г. на ВКС, ГК, III г.о/ по следния правен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, и да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други- за неосъществили се, съответно длъжен ли е въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решаването на делото ?
М. И. С., К. И. П. и Й. Ж. Т. обжалват решението на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отменено частично решение № 91 от 01.07.2016 г. по гр.д.№ 218 от 2014 г. на Карнобатския районен съд и вместо него е постановено решение, с което е уважен предявения от С. Д. Г. срещу М. И. С., К. И. П. и Й. Ж. Т. иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР /първоначална редакция/ за част с площ от 68 кв.м., която неправилно е заснета като част от парцел X-27 в кв.2 по ПУП на [населено място] от 2007 г., сега имот с идентификатор 83137.501.27 по кадастралния план на [населено място], одобрен със заповед № РД-02-14-2275 от 29.12.2000 г., собственост на С., П. и Т., вместо като част от имот с идентификатор 83137.501.32 по същия кадастрален план, собственост на С. Г.. Касаторите М. И. С., К. И. П. и Й. Ж. Т. твърдят, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК /противоречие с Тълкувателно решение № 3 от 1993 г. на ОСГК на ВС/ по следния правен въпрос: Как следва да се установят и отразят границите на урегулиран поземлен имот в кадастрален план /кадастралната карта/- по материализираните на място граници, установени в продължение на много години, или съгласно регулационни граници по стар регулационен план, който не е приложен ?
[община] обжалва решението на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отменено частично решение № 91 от 01.07.2016 г. по гр.д.№ 218 от 2014 г. на Карнобатския районен съд и вместо него е постановено решение, с което е уважен предявения от С. Д. Г. срещу [община] иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР /първоначална редакция/ за част с площ от 350 кв.м., която неправилно е заснета като общинска собственост, за улична регулация, вместо като част от имот с идентификатор 83137.501.32 по кадастралния план на [населено място], одобрен със заповед № РД-02-14-2275 от 29.12.2000 г., собственост на С. Г.. Пълномощникът на общината твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, касаещи начина на формиране на вътрешното убеждение на съда- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК /противоречие с т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС и решение № 113 от 18.05.2016 г. по гр.д.№ 5961 от 2015 г. на ВКС, ГК, III г.о/ по следния правен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, и да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други- за неосъществили се, съответно длъжен ли е въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решаването на делото ?
Ответницата С. Д. Г. не взема становище по жалбите.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за уважаване на предявения от С. Д. Г. срещу касаторите Х. В. и С. В. иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР /първоначална редакция/ за част от имот с площ от 180 кв.м., срещу касаторите М. С., К. П. и Й. Т. иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР /първоначална редакция/ за част от имот с площ от 68 кв.м. и срещу касатора [община] иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР /първоначална редакция/ за част от имот с площ от 350 кв.м., въззивният съд е приел, че ищцата С. Д. Г. е собственик на основание наследяване и давностно владение /констативен нотариален акт № 52 от 06.03.1978 г./ на парцел IV-99 от кв.6 по регулационния план на [населено място] от 1936 г., идентичен с УПИ V-32 от кв.2 по действащия и по настоящем ПУП на селото от 2007 г. Ответниците Х. В. и С. В. са собственици на основание покупко-продажба /с нотариален акт № 27 от 13.12.2005 г./ на парцел III-101 в кв.6 по регулационния план на [населено място] от 1936 г., идентичен с УПИ III-33 в кв.2 по действащия ПУП на селото от 2007 г. Ответниците М. С., К. П. и Й. Т. са били собственици към момента на завеждане на делото на основание наследяване и давностно владение /костативен нотариален акт № 5 от 02.06.1981 г./ на парцел II-103 в кв.6 по регулационния план на [населено място] от 1936 г., идентичен с УПИ X-27 в кв.2 по действащия ПУП на селото от 2007 г.
Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът е приел за установено, че за местността, в която се намират процесните имоти, има одобрени и са действали два регулационни плана- от 1936 г. и от 2007 г. По никой от тях не се предвиждало придаване по регулация към имота на ищцата от имотите на ответниците /предвиждало се е придаване по регулация от юг, докато имотите на ответниците граничат с имота на ищцата от север и изток/. Макар по новия кадастрален план на селото от 2000 г. част от имота на ищцата да е бил предвиден за улица, тъй като не е била осъществена процедурата по отчуждаване и обезщетяване на собственицата на имота и предвидената по този план улична регулация не е реализирана на място, то [община] не е станала собственик на тази част от имота на ищцата. Заснемането на части от имота на ищцата в границите на имотите на ответниците- физически лица в кадастралния план от 2000 г. също нямало вещно-прехвърлително действие за собствеността върху тези части от имота.
Съдът е приел още, че съгласно пар.5, ал.1 от ПЗР на ЗКИР в кадастралната карта /респективно кадастралния план/ като имотни граници следва да бъдат отразени границите на имотите по последния приложен регулационен план, а не материализираните на място граници. Тъй като в настоящия случай в кадастралния план на [населено място] от 2000 г. били отразени материализираните на място граници на имотите, а не границите по приложения регулационен план от 1936 г., а след този план не са настъпили обстоятелства, водещи до промяна на собствеността, съобразно приетото в Тълкувателно решение № 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е приел, че в този кадастрален план е налице грешка, която следва да бъде поправена.
Според съда, завземането на части от парцела на ищцата от страна на ответниците и владението на тези части не може да доведе до придобиването на собствеността върху тези части, предвид съдържащите в действащите благоустройствени закони забрани за придобиване по давност на реални части от парцели.
Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационното обжалване:
1. Няма противоречие между това решение и посочените от касаторите Х. В., С. В. и [община] решения на ВКС по поставения от тези касатори правен въпрос. Напротив, напълно в съответствие с тези решения въззивният съд се е произнесъл по всички относими към правния спор доказателства, доводи и възражения на страните.
2. Няма противоречие между обжалваното решение и посочените от касаторите М. С., К. П. и Й. Т. решения на ВКС по поставения от тези касатори правен въпрос: Как следва да се установят и отразят границите на урегулиран поземлен имот в кадастрален план /кадастралната карта/ – по материализираните на място граници, установени в продължение на много години, или съгласно регулационни граници по стар регулационен план, който не е приложен ? Напълно в съответствие със задължителната практика на ВКС по този въпрос /Тълкувателно решение № 3 15.07.1993 г. по гр.д.№ 2 от 1993 г. на ОСГК на ВС, Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по тълк.д.№ 3 от 2010 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС/ въззивният съд е приел, че в кадастралната карта /респ.кадастралния план/ границите на имотите следва да бъдат отразени и да съответстват на границите по последния приложен дворищно-регулационен план, освен ако след приемането на този регулационен план не са настъпили обстоятелства, които да водят до промяна на собствеността на имотите.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VI-71 от 04.09.2017 г. по в.гр.д.№ 603 от 2017 г. на Бургаския окръжен съд, шести въззивен граждански състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.