О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 583
гр. София, 28.09.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№806 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу решение №2298 от 08.11.2017 г. по в.т.д.№2819/2017 г. на САС. С решението в обжалваната част, поправено с решение №2522 от 04.12.2017 г. по в.т.д.№2819/2017 г. на САС, след частична отмяна на решение №1667 от 13.03.2017 г. по гр.д.№12313/2015 г. на СГС, ТО, Столична община е осъдена да заплати на „Юнион Ивкони” ООД: на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, сумата от 82 028.07 лв., неизплатена част от индексирана цена за извършена през месеците септември, октомври, ноември и декември 2012 г., транспортна дейност по автобусна линия №74 от общинската транспортна схема на Столична община, дължима на основание чл.5 ал.3, т.1 от Договор №РД-56-1074/24.10.2007 г. за възлагане на обществен превоз на пътници по автобусна линия №74, ведно със законната лихва от 30.09.2015 г. до окончателното изплащане; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 5 477.98 лв., обезщетение за забава върху сумата от 21 971.22 лв. /част от индексираната цена за м.09.2012 г./, за периода 21.10.2012 г. – 29.09.2015 г.; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 6 464.50 лв., обезщетение за забава върху сумата от 26 708.89 лв. /част от индексираната цена за м.10.2012 г./, за периода 21.11.2012 г. – 29.09.2015 г.; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 6 001.82 лв., обезщетение за забава върху сумата от 25 541.89 лв. /част от индексираната цена за м.11.2012 г./, за периода 21.12.2012 г. – 29.09.2015 г.; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 5 514.21 лв., обезщетение за забава върху сумата от 24 211.70 лв. /част от индексираната цена за м.12.2012 г./, за периода 21.01.2013 г. – 29.09.2015 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за първия от които се твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, а за останалите, че са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. За приложението на чл.20 от ЗЗД в съответствие с изявената, а не предполагаема воля на страните. 2. Допустимо ли е след провеждане на конкурс, търг, обществена поръчка или друга процедура, определена с нормативен акт и гарантираща правилата на конкуренцията, договорите, сключени като резултат от тази процедура, да бъдат едностранно изменяни, без това да наруши принципа на чл.63, ал.1 от ЗЗД за добросъвестно изпълнение на поетите по договора задължения, в съответствие със закона. 3. Допускайки защитната клауза в договора да действа само в интерес на една от страните, не се ли достига до това, другата страна да дължи един прекомерен резултат в противоречие с чл.63 от ЗЗД и принципите на добросъвестността и справедливостта. 4. Допустимо ли е чрез задействане на една защитна клауза да се достига до съществена промяна в еквивалентността на престацията, без да се има предвид, че страните са договаряли в едни относително предвидими условия, в които може да се направи обосновано предположение на цената за целия срок на договора, а впоследствие с натрупване на инфлационните индекси и чрез промяна на волята на страните, да се достига до икономически прекомерни задължения за една от тях.
Ответникът по касация „Юнион Ивкони” ООД заявява становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е анализирал постигнатата уговорка в разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от процесния договор, с оглед противоречието в становищата на насрещните страни дали изброените хипотези в алинея трета на чл.5 от договора, са самостоятелни, напълно независими случаи, осъществяването на фактите в които поражда съответни, отделни основания за изменение на уговорената единична цена на дължимото за превоза възнаграждение. Вземайки предвид особеностите на оформянето на текста – формулирането на клаузата, използването на пунктуационен знак „точка и запетая” след всяко основание и изброяването на различни и независим икономически параметри, както и съобразявайки целта на договора, въззивният съд е приел, че страните са уредили три независими едни от други, алтернативни и самостоятелни като проявление основания, в които настъпва или е възможна промяна в цената на договора, като не е възприел доводите на ответната страна, че това тълкуване води до нарушение на чл.63, ал.1 от ЗЗД, регламентиращ задължение за точно и добросъвестно изпълнение на договора. Достигнал е до извод, че именно с договорения компенсаторен механизъм се запазва равностойността на престациите, като изменението на цената е резултат от обективно настъпило изменение в цената на парите или в стойността на услугата.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По приложението на разпоредбата на чл.20 от ГПК са постановени множество решение на ВКС по реда на чл.290 от ГПК,с които се приема, че на тълкуване подлежат неясните, непълни и неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение и спор между страните относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие и целените с договора правни последици, като тълкуването се извършва съобразно критериите на чл.20 от ЗЗД, за да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите, а прилагането на критериите на чл.20 от ЗЗД предполага отделните договорни уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, но без да се подменя формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на договарящите. В случая освен, че въззивният съд се е съобразил изцяло с посочената практика на ВКС, не се и твърди наличие на каквото и да е нарушение на правилата за тълкуване, а по същество противоречието се обосновава с неправилност на изведения от съда извод за значението на изразената от страните воля в разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от договора, което твърдение обаче не може да се отнесе към основанията за допускане на касационно обжалване.
От друга страна с останалите въпроси се предпоставя изразяване на становище /че е налице едностранно изменение на договора, в интерес само на едната страна, при което се е достигнало до съществена промяна в еквивалентността на престацията на касатора/, каквото не е възприемано от въззивния съд в мотивите на решението, поради което спрямо тези въпроси не се установява наличие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, още повече, че селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е формулирано бланкетно, без да е обосновано значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С оглед изхода на делото, касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 2 278.62 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №2298 от 08.11.2017 г. по в.т.д.№2819/2017 г. на САС, поправено с решение №2522 от 04.12.2017 г. по в.т.д.№2819/2017 г. на САС, в частта, с която след частична отмяна на решение №1667 от 13.03.2017 г. по гр.д.№12313/2015 г. на СГС, ТО, Столична община е осъдена да заплати на „Юнион Ивкони” ООД: на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, сумата от 82 028.07 лв., неизплатена част от индексирана цена за извършена през месеците септември, октомври, ноември и декември 2012 г., транспортна дейност по автобусна линия №74 от общинската транспортна схема на Столична община, дължима на основание чл.5 ал.3, т.1 от Договор №РД-56-1074/24.10.2007 г. за възлагане на обществен превоз на пътници по автобусна линия №74, ведно със законната лихва от 30.09.2015 г. до окончателното изплащане; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 5 477.98 лв., обезщетение за забава върху сумата от 21 971.22 лв. /част от индексираната цена за м.09.2012 г./, за периода 21.10.2012 г. – 29.09.2015 г.; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 6 464.50 лв., обезщетение за забава върху сумата от 26 708.89 лв. /част от индексираната цена за м.10.2012 г./, за периода 21.11.2012 г. – 29.09.2015 г.; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 6 001.82 лв., обезщетение за забава върху сумата от 25 541.89 лв. /част от индексираната цена за м.11.2012 г./, за периода 21.12.2012 г. – 29.09.2015 г.; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 5 514.21 лв., обезщетение за забава върху сумата от 24 211.70 лв. /част от индексираната цена за м.12.2012 г./, за периода 21.01.2013 г. – 29.09.2015 г.
ОСЪЖДА Столична община[ЕИК] да заплати на „Юнион Ивкони” ООД[ЕИК] сумата от 2 278.62 лв., разноски пред ВКС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.