О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 647
гр. София, 01.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2019 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма] срещу решение № 409 от 25. 10. 2017г., постановено по в. гр. дело № 495/2015г. на Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 178 от 24. 03. 2017г. и определение № 145 от 03. 05. 2017г., постановени по гр. дело № 925/2016г. на Пещерски районен съд, с които е признато за незаконно и отменено дисциплинарното уволнение на ищеца И. Д. Д., постановено със заповед № 0000133 от 23. 08. 2016г. на Управителя на [фирма] и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 1 278. 15 лв., на основание чл. 128, ал. 1 КТ, съставляваща неплатено трудово възнаграждение за периода: м. май 2016г. – м. август 2016г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; сумата 21. 16 лв., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – мораторна лихва върху неплатените горепосочени трудови възнаграждения; сумата 140. 91 лв., на основание чл. 224 КТ – обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 7 дни за 2016г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, и е реализирана отговорността на страните за съдебни разноски.
Касаторът счита, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закони досежно изведените правни изводи за немотивираност на процесната заповед за дисциплинарно уволнение съобразно изискванията на чл. 195 КТ, за неспазена процедура по чл. 193 КТ и за неполучаване на дължимото трудово възнаграждение от ищеца за процесния период – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендира сторените съдебни разноски за всички инстанции.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба релевира основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Следва ли да се счита заповедта за дисциплинарно уволнение немотивирана в случай, че е посочено точно правното основание и е указано, че дисциплинарното уволнение се налага за неявяване на работа в два последователни работни дни?“ и 2. „Какви реквизити следва да съдържа разписката по чл. 270, ал. 3 КТ?“, които сочи че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без да излага конкретни обстоятелства за това.
Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/- И. Д. Д. подава писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване и за правилност на обжалваното решение. Моли за присъждане на направените в настоящото касационно производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт в частта й по исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, но не са налице релевираните общо и допълнително основания на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В останалата част касационната жалба е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт по искове с правни основания чл. 128, ал. 1 КТ, чл. 224 КТ и акцесорните спрямо тях искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, всеки един от които /главни и акцесорни/ с цена под 5 000 лв.. Поради това в последната част касационната жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане.
Въззивният съд е приел за установено по исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, че ищецът е заемал по процесното трудово правоотношение между страните длъжността „шофьор“ и че то е прекратено на 23. 08. 2016г., на основание чл. 190, ал. 1 КТ /дисциплинарно уволнение/, със заповед на работодателя, в която като единствена причина за уволнението е посочено „неявяване на работа в течение на два последователни работни дни“. Намерил е, че процесната заповед за дисциплинарно уволнение е издадена в нарушение на чл. 193 – чл. 195 КТ, като от ищеца не са поискани по надлежния ред и в рамките на конкретното дисциплинарно производство писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ /такива обяснения са искани за неявяване на работа на 22. и 23. 08. 2016г., при положение че трудовото правоотношение на 23. 08. 2016г. вече е било прекратено, а и искането на работодателя по чл. 193 КТ е без дата и оформянето на получаването му при отказ на ищеца, удостоверен от двама свидетели, също е без дата, при което не може да бъде съотнесено с процесното дисциплинарно производство/ и заповедта не е мотивирана съобразно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ /не е индивидуализирано конкретно нарушение на трудовата дисциплина по време, тъй като не са посочени двата последователни дни на неявяване на работа и не са изложени съображения за вземане на най – тежкото дисциплинарно наказание за неиндивидуализираното нарушение на трудовата дисциплина/. Според решаващият съд нарушенията на чл. 193 и чл. 195 КТ от работодателя са съществени и обуславят незаконосъобразност на процесната заповед за дисциплинарно уволнение, и основателност на исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Формулираният от ответника първи въпрос, който единствено е относим към исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ – предмет на настоящата касационна жалба в допустимата й част, освен че не удовлетворява общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е по правилността на правните изводи на въззивния съд, не осъществява и соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По въпроса за мотивираността на заповедта за дисциплинарно уволнение е формирана многобройна безпротиворечива практика на ВКС по чл. 290 ГПК / решение № 563 от 12. 02. 2013г. по гр. д. № 1747/2011г. на 4 г.о.; решение № 164 от 22. 06. 2015г. по гр. д. № 6474/2014г. на 3 г.о..; решение № 213 от 08. 10. 2015г. по гр. д. № 7372/2014г. на 3 г.о.; решение № 58 от 13. 03. 2012г. по гр. д. № 304/2011г. на 4 г.о. и др./, с която въззивното решение е изцяло съобразено. Според последната, за да е мотивирана заповедта за дисциплинарно нарушение е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин, вкл. чрез позоваване на известни за последния обстоятелства и документи, като изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са спазени, ако са изложени точно фактическите основания за дисциплинарното уволнение. Пазарджишки окръжен съд е приел именно, че липсва точно и конкретно посочване на фактите, послужили като основание за налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание – конкретните нарушения на трудовата дисциплина, които следва да бъдат индивидуализирани и по време на извършване, което не е направено от работодателя в процесната заповед за дисциплинарно уволнение, като не е ясно и в какво се изразява конкретното тежко нарушение на трудовата дисциплина, обусловило налагането на най – тежкото дисциплинарно наказание. Този решаващ извод напълно съответства на горецитираната практика на ВКС и изключва наличието и на соченото допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и по служебен почин на съда в хипотеза на вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение.
Частната касационна жалба на [фирма] по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК срещу определение № 61 от 25. 01. 2018г. по гр. дело № 4495/2017г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е оставена без уважение молба на касатора с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение по делото в частта досежно разноските, е основателна.
С молбата си с правно основание чл. 248 ГПК, депозирана пред въззивния съд, касаторът [фирма] е поискал допълване на въззивното решение чрез присъждане на сторените съдебни разноски по неоснователна частна жалба на насрещната страна срещу първоинстанционно определение по чл. 248 ГПК, с което е допълнено първоинстанционното решение по делото с присъждане на разноски в полза на касатора – ответник, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК – пропорционално на отхвърлената част от исковете, а именно с оглед изцяло отхвърления иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Въззивният съд е счел за неоснователна молбата с правно основание чл. 248 ГПК на касатора, посочвайки че разноски в производство по чл. 248 ГПК не се дължат, тъй като те се обхващат от разноските по спора по същество за съответната инстанция, съобразно с изхода на делото. Именно доколкото въззивната жалба на ответника срещу първоинстанционното решение е неоснователна, на същия не му се дължат съдебни разноски и по частната въззивна жалба на насрещната страна срещу първоистанционното определение по чл. 248 ГПК, независимо дали тази частна жалба е основателна или неоснователна.
Горепосоченото разрешение, дадено от въззивния съд не е съобразено с формираната практика на ВКС, обективирана в определение № 493 от 26. 10. 2016г. по ч. гр. д. № 4088/2016г. на ІV г.о.; определение № 139 от 20. 05. 2016г. по ч. гр. д. № 1341/2016г. на І г.о. и определение № 296 от 15. 08. 2017г. по ч. гр. д. № 1758/2017г. на ІІІ г.о., според която производството по чл. 248 ГПК е функционално свързано с основното производство – в случая исково, по трудов спор, поради което дължимите съдебни разноски са тези, които произтичат от и съобразно изхода на това основно производство. Като негово продължение, производството по чл. 248 ГПК не може самостоятелно да породи задължение за страната, неоснователно предизвикала спора по чл. 248 ГПК, да заплаща съдебни разноски щом крайния изход на основния спор е в полза на другата страна. Последното обаче не е осъществено по делото, тъй като присъдените в полза на ответника – касатор съдебни разноски за първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, са за отхвърления изцяло като неоснователен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, първоинстанционното решение по който иск е влязло в сила като необжалвано от ищеца с въззивна жалба. Следователно изхода на основния спор, по който са присъдени разноски в хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК /спор по иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ/, не е в полза на ищеца, а на касатора – ответник, който поради това има право на разноски и в производството по неоснователната частна въззивна жалба на насрещната страна срещу първоинстанционния съдебен акт, с който тези разноски са присъдени. Представено е доказателство /договор за правна помощ от 07. 06. 2017г./ за платен хонорар за един адвокат в размер на 150 лв. в частното въззивно производство по чл. 248 ГПК, който следва да бъде присъден на ответника съобразно изхода на спора по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 ГПК, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. В горепосочения смисъл следва да бъде допълнено на основание чл. 248 ГПК въззивното решение.
Атакуваното с частната касационна жалба въззивно определение, с което е отказано допълване на въззивното решение в частта му, съдържаща произнасяне по частната въззивна жалба на ищеца срещу първоинстанционното определение, с което на основание чл. 248 ГПК е допълнено първоинстанционното решение чрез присъждане на съдебните разноски в полза на ответника по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 ГПК, следва да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено ново, с което да бъде допълнено на основание чл. 248 ГПК въззивното решение в горепосочения смисъл.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 500 лв., съставляваща хонорар за един адвокат пред ВКС, платен съгласно договор за правна защита и съдействие, приложен към отговора на касационната жалба.
С оглед изхода на спора по частната касационна жалба и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 200 лв., съставляваща хонорар за един адвокат пред касационната инстанция, платен съгласно договор за правна помощ от 16. 02. 2018г..
На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационната жалба на [фирма] срещу решение № 409 от 25. 10. 2017г. по в. гр. дело № 495/2015г. на Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия, в частта му по исковете с правни основания чл. 128, ал. 1 КТ, чл. 224 КТ и акцесорните спрямо тях искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 409 от 25. 10. 2017г. по в. гр. дело № 495/2015г. на Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК:[ЕИК], да заплати на И. Д. Д., ЕГН: [ЕГН], сумата 500 лв. – съдебно – деловодни разноски пред ВКС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОТМЕНЯ определение № 61 от 25. 01. 2018г. по гр. дело № 4495/2017г. на Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК решение № 409 от 25. 10. 2017г. по в. гр. дело № 495/2015г. на Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия, в частта му по частна въззивна жалба с вх. № 2680 от 25.05.2017г. на ищеца И. Д. Д., както следва:
ОСЪЖДА И. Д. Д., ЕГН: [ЕГН], да заплати на [фирма], ЕИК:[ЕИК], сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/ – съдебно – деловодни разноски в частното въззивно производство по частна въззивна жалба с вх. № 2680 от 25.05.2017г., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА И. Д. Д., ЕГН: [ЕГН], да заплати на [фирма], ЕИК:[ЕИК], сумата 200 лв. /двеста лева/ – съдебно – деловодни разноски в частното касационно производство по частна жалба с вх. № 1673 от 21. 02. 2018г., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Определението в частта, в която е оставена без разглеждане касационната жалба в горепосочената й част, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на касатора. В останалата част, определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.