О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 530
гр. София, 04.10.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1797 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. М. и Д. О. М., граждани на И. срещу определение №295 от 27.04.2018 г. по ч.т.д.№165/2018 г. на АС Варна. С обжалваното определение е потвърдено определение №3578 от 09.11.2017 г. по т.д.№569/2017 г. на ОС Варна, с което е прекратено производството по делото, като след отмяна на определение №4034 от 15.12.2017 г. по т.д.№569/2017 г. на ОС Варна, на основание чл.248 от ГПК определение №3578 от 09.11.2017 г. по т.д.№569/2017 г. на ОС Варна е допълнено и Н. М. и Д. О. М. са осъдени да заплатят на „Бляк сий шелс” ООД сумата от 1 600 лв. разноски за адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Когато е налице взето решение на Общото събрание на съдружниците за допълнителни парични вноски и Общото събрание с друго свое решение удължи срока за внасяне на допълнителните парични вноски и след невнасяне на вноските, съдружникът е изключен, неизпълнението на кое от двете решения е обуславящо и в пряка и непосредствена зависимост, за да послужи като основание за изключване на съдружника. 2. Опосредено ли е решението на Общото събрание за изключване на съдружник поради невнасяне на допълнителни парични вноски от решението на Общото събрание за продължаване на срока за внасянето им или решението за изключване е в пряка и непосредствена зависимост от първоначалното решение за внасяне на допълнителни парични вноски. 3. Налице ли е правен интерес от водене на иск по чл.29 от ЗТР, относно установяване нищожност на решение на Общо събрание за допълнителни парични вноски, което макар и да не е обжалвано по реда на чл.74 от ТЗ и да е влязло в сила, е правно нетърпимо и не може да произведе правни последици, но това решение е послужило като основание на друго решение за изключване на съдружник. 4. Необходимо ли е завеждане на иск по чл.124 от ГПК, за установяване на нищожност на решение на Общото събрание, с което е удължен срок за допълнителни парични вноски на съдружници, при положение че вече е заведен такъв иск, относно установяване нищожност на първоначалното решение на Общото събрание за допълнителни парични вноски. Поддържа се, че обжалваното определение е и очевидно неправилно.
Ответникът по частната касационна жалба – „Бляк сий шелс” ООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение, с което е прието, че за ищците не съществува правен интерес от водене на исковете по чл.29 от ЗТР и чл.124, ал.1 от ГПК, съставът на АС Варна е приел, че искът по чл.29 от ЗТР е с предмет установяване, че с вписване от 08.07.2016 г., по партидата на ответното дружество в Търговския регистър са вписани несъществуващи обстоятелства, а именно-вписване изключването като съдружници на ищците и поемане на дружествените им дялове от други съдружници. Посочил е, че с атакуваното вписване, в ТР са вписани решения на О., проведено на 30.01.2016 г. – за изключване на ищците като съдружници, поради констатирано неизпълнение на задълженията им за оказване на съдействие за осъществяване на дейността на дружеството, поради неизпълнение на решенията на О. и поради невнасяне на допълнителни парични вноски, като не са упражнили и правото си на напускане по чл.134 ал.2 от ТЗ. Изложил е съображения, че тези решения не са оспорени от ищците с иск по чл.74 от ТЗ в рамките на преклузивния срок, като е видно от предмета на иска по чл.124 ал.1 от ГПК, че с него не се цели установяване на недействителност на взетите решения на 30.01.2016 г., поради което евентуалното разглеждане и уважаване на иска по чл.124 ал.1 от ГПК за установяване на порочност на взетите от О., проведено на 06.12.2013 г., решения, не би имало за последица по иска по чл.29 ЗТР установяване, че с извършеното вписване в търговския регистър са вписани несъществуващи обстоятелства.
Настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, формулираните от частните касатори въпроси, не са обусловили правната воля на съда – както бе посочено решаващите изводи на съда относно правния интерес на ищците от водене на исковете по чл.29 от ЗТР и чл.124, ал.1 от ГПК, са свързани с констатираната от съда липса на оспорване на законосъобразността на решенията на О. от 30.01.2016 г. и с липсата на фактически твърдения от ищците за нищожност на тези решения, поради което по тези въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато. Нещо повече, дори и въпросите да се приемат за обуславящи, в случая позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК е бланкетно, като не са изложени доводи относно значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото /липсата на съдебна практика не съставлява основание даден въпрос да се квалифицира като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото/.
Предвид изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното определение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №295 от 27.04.2018 г. по ч.т.д.№165/2018 г. на АС Варна.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.