ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 760
София, 04.10.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1274 по описа за 2018г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат С.Х. като процесуален представител на И. К. М. и Е. С. М., и двамата от София, срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд /ВТОС/ от 27.Х.2017г. по гр.д. № 513/2017г.
Ответникът по жалбата Е. В. П. от София в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат К.К. е заел становище, че не са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ взе предвид:
С атакуваното решение ВТОС е отменил решението на РС Свищов от 13.03.2017г. по гр.д. № 961/2015г., с което е прогласена нищожността на договор, предмет на нот.акт № 186/2006г., като сключен при липса на съгласие от страна на продавачката, и вместо него е постановил друго, с което е прието за установено по отношение на касаторите, че на основание чл.42 ал.2 ЗЗД не съществува правоотношение по посочения договор между В. Е..М. /починала по време на процеса и заместена от ответника по касационната жалба/ от една страна и Е. Св.М. от друга страна за продажба на два недвижими имота, съответно индивидуализирани, тъй като при сключването му Й. К.Г. е действала при липса на представителна власт и действията й не са потвърдени от мнимо представляваната В. М..
Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение /постановено след отмяна на основание чл.304 ГПК с решение на ВКС ІІІ ГО от 11.V.2015г. по гр.д. № 6549/2014г. на решение по гр.д. №310/2012г. на ВТОС, връщане на ВТОС за ново разглеждане от друг състав и обезсилване от ВТОС на решение на РС Свищов по гр.д. № 687/2010г. и връщане на същия съд за ново разглеждане/ е валидно и допустимо, с него няма произнасяне по непредявен иск, а е дадена неправилна правна квалификация на иска с подвеждането на твърденията и претенцията на ищеца под нормата на чл.26 ал.2 ЗЗД, вместо по чл.124 ал.1 ГПК във вр. с чл.42 ал.2 ЗЗД, тъй като се иска отричане съществуването на правоотношение между страните по договора за покупко-продажба като сключен без представителна власт, обоснована с това, че пълномощното е неистински документ, защото не е подписано от соченото в него за упълномощител лице, и че не е налице предписаната от закона форма поради липса на надлежно нотариално удостоверяване от сочения да е заверил пълномощното нотариус. Прието е в този смисъл да са твърденията в исковата молба – че В.М. не познава и никога не е виждала упълномощеното лице Г., не му е давала какъвто и да било мандат да я представлява, никога не е посещавала кантората на нотариус № 404; че е водено наказателно производство срещу Г., в което било установено, че пълномощното е неистинско и не е удостоверено от посочения в него нотариус, като във връзка с тези твърдения ищецът е посочил, че сделката, като сключена от лице без представителна власт, е недействителна на основание чл.42 ал.2 ЗЗД и не е породила действие спрямо него. Квалификацията не е променена с последващите конкретизации и допълнения, направени от процесуалния представител на ищеца във връзка с възраженията на ответниците за нередовност на исковата молба поради неяснота за основанието за претендираната нищожност на договора – с исковата молба нищожност не е претендирана, включително когато твърди липса на съгласие, ищецът го извежда от липсата на надлежно учредена представителна власт, като прави смешение на нищожността поради липса на съгласие и недействителността на сделката поради сключването й без представителна власт. Първоинстанционният съд не е излязъл извън предмета на спора, а се е произнесъл изцяло по наведените в исковата молба факти.
Прието е, че по делото е доказана неавтентичността на пълномощното. Заключението на вещото лице – графолог не е основание да се приеме, че то е подписано от В.М., защото експертът е посочил, че предвид липсата на оригинал не може да се обоснове извод дали подписът е положен от М. или е бил копиран от друг документ. По делото няма доказателства оригиналът да е предаден в нейно държане. Показанията на св.Г. в тази насока не може да бъдат кредитирани – тя е осъдена за извършване на документно престъпление във връзка с пълномощното /за съставянето на неистински официален документ – нотариална заверка в пълномощното с цел да бъде използвано и тя съзнателно го е използвала при сключването на процесния договор с цел да докаже, че е надлежно упълномощена от М./. Но дори да бе доказано, че М. е упълномощила Г., е категорично установено, че пълномощното е неистински документ, използван за процесната сделка, който не отговаря на изискването на чл.37 ЗЗД за форма – нотариална заверка на подписа и съдържанието му. С оглед на това упълномощителната сделка е нищожна и Г. не е имала надлежно учредена представителна власт за сключването на атакувания договор. При липсата и на потвърждение на сделката тя е породила действие само между лицата, които са изявили воля за сключването й, обосноваващо основателност на претенцията по чл.42 ал.2 ЗЗД.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите сочат произнасяне от въззивния съд по седем въпроса в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Твърди се и нищожност на решението, защото съдилищата не уточнили материалноправния въпрос, по който следвало да се произнесат, изхождайки от наведените основания в обстоятелствената част, както и недопустимост на решението, защото съдът се произнесъл по непредявен иск.
К. съд намира, че не следва да се допуска касационно обжалване във връзка с твърдението за нищожност на въззивното решение. Непротиворечива е съдебната практика, според която решението на съда е нищожно, когато е постановено от незаконен състав, устно, извън пределите на правораздавателната власт на българския съд, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост на мотивите. Няма отношение към нито една от тези хипотези обосновката на твърдяната в случая от касаторите нищожност, а и съдът не открива такава при извършената служебна проверка.
Поставените под номера от 1 до 6 въпроси: 1. „допустимо ли е изменение на иска в частта на петитума или основанието в първоинстанционното или въззивното производство след отмяна по реда на чл.304 ГПК”; 2. „съставлява ли приложение на императивна правна норма изменение на петитума по почин на въззивна инстанция, която въпреки изричното уточнение и изменение на петитума от процесуалния представител на ищеца, че „претендира нищожност на сделката поради липса на съгласие, а липсата на съгласие се изразява в липсата на воля в упълномощителната сделка” и определението на съда, че „допуска уточнение в петитума, който да се счита за прогласяване нищожност на договора поради липса на съгласие предвид липсата на правно изразена валидна воля в упълномощителната сделка”; 3. „отказът от потвърждаване на сделка чрез позоваване чрез иск за установяване на недействителността й, извършена без представителна власт, припокрива ли се като фактически състав с нищожност на сделката поради липса на съгласие и в този смисъл липсата на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 ЗЗД съставлява ли част от състава на недействителност на сделката поради липса на представителна власт”; 4. „допустимо ли е съвместяването на абсолютна нищожност по чл.26 ал.2 ЗЗД с висяща недействителност на сделката поради липса на представителна власт по чл.42 ал.2 ЗЗД”; 5. „предявен ли е отрицателен установителен иск „да се признае несъществуването на правоотношение между страните по сделката, когато се иска да се признае недействителност на договора /както е посочено в исковата молба/, тези промени в петитума запазват ли първоначално предявения иск и могат ли да бъдат допуснати пред въззивната инстанция, която се произнася с решението по тях, без да са заявени от страната, с това нарушава ли се редът за разглеждане на спора в две инстанции по същество”; 6. „ако не е поискано прогласяване на нищожност на упълномощителната сделка, съдът постановил ли е свръх петитум, ако е постановил решение, че между страните не съществува договорно правоотношение поради липса на представителна власт” са относими към твърдението на касаторите за недопустимост на въззивното решение поради произнасяне по непредявен иск. Тези въпроси не са от значение за изхода на делото. Съдът се е произнесъл въз основа на твърденията на ищеца в исковата молба и заявения петитум. Направеното от процесуалния представител на ищеца в с.з. на 07.Х.2016г. непрецизно уточнение „твърдим нищожност на сделката поради липса на съгласие на база на пороците на упълномощителната сделка, петитумът е нищожност поради липса на съгласие, а липсата на съгласие се изразява в липсата на воля, дадена в упълномощителната сделка”, респективно допуснатото от съда в същото с.з. „уточнение в петитума, като се счита прогласяване на нищожност на договора поради липса на съгласие предвид липсата на правно изразена валидна воля в упълномощителнвата сделка”, не внасят изменение нито на основанието /обстоятелствата, на които е основана претенцията/, нито на петитума, смисълът на който /по уточнението/ с оглед обосноваването на „нищожността” с „липсата на воля в упълномощителната сделка” е искане за прогласяване на недействителност поради сключването на договора без представителна власт, както е прието в атакуваното решение. С оглед на това не е налице изменение на иска, в т.ч. на петитума, и въззивният съд не е следвало да се произнася и не се е произнесъл относно нищожност на договора поради липса на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 ЗЗД. Следва да се посочи и че с ТР № 5/2014г. на ОСГТК бе преодоляна същестуващата до тогава противоречива практика относно вида недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, като е прието по задължителен за съдилищата начин, че такъв договор е в състояние на висяща недействителност /а не нищожен/ и не поражда целените с него правни последици, вкл. вещно-транслативен ефект, че тези последици настъпват, ако лицето, от името на което договорът е сключен, го потвърди. Произнасянето от въззивния съд в атакуваното решение не е в противоречие, а в съответствие с тази практика. Това обосновава неотносимост към резултата по спора на поставените от касаторите въпроси.
Относно петия въпрос следва да се допълни и че тъй като недействителният при условията на чл.42 ал.2 ЗЗД договор не поражда насрещни права и задължения за страните по него, ако той не е потвърден от мнимо представлявания и ако последният се позове на недействителността, приетото за установено, че на основание чл.42 ал.2 ЗЗД не съществува правоотношение между страните по договора поради сключването му при липса на представителна власт относно продавача и действията на представителя не са потвърдени от мнимо представлявания, не е произнасяне по друг иск, различен от предявения такъв за установяване недействителност на договора /такъв иск е установителен – виж мотивите по т.ІІ.6 от ТР № 5/2014г. на ОСГТК – съобразно чл.124 ал.1 предл.3 ГПК/.
Във връзка с шестия въпрос със сочената практика /ТР № 5/2014г. на ОСГТК и ТР № 1/2004г. на ОСГК/ не се обосновава твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като в тях такъв въпрос /в смисъл задължително ли е предявяване на преюдициален иск за нищожност на упълномощителната сделка, когато се претендира недействителност поради липса на представителна власт/ не е разрешаван. Допускане на касационно обжалване по този въпрос не се обосновава и с решението на ВКС ІV ГО по гр.д. № 3598/2014г., тъй като разрешението с него касае задължението на съда за произнасяне по предявен иск за нищожност на упълномощителната сделка, след което и по обективно съединения с него иск за недействителност на сключения от пълномощника при условията на чл.42 ал.2 ЗЗД договор.
Последният поставен в изложението въпрос „носи ли ответната страна доказателствена тежест да представи оригинал на пълномощното от В.М. при предявен иск за нищожност на договора за продажба поради липса на съгласие, материализирано в пълномощното с нотариална заверка на оригинала с преписа и то е представено от ищцовата страна със заверка на пълномощника й „вярно с оригинала” не е от значение за изхода на спора по делото. Въпросът е поставен във връзка с единия решаващ извод на съда, че е доказана неавтентичността на пълномощното, основавайки се на заключението на съдебно-графологичната експертиза, липсата на оригинала на този документ и невъзможността ищецът да бъде обвинен в препятстване на доказването и създаване на пречки за изследване на оригинала. Произнасяне по въпрос във връзка с втория решаващ извод на въззивния съд, оценен като сам по себе си обосноваващ недействителността на атакувания договор за продажба, че нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието на пълномощното е неистински официален документ, при което упълномощителната сделка е нищожна поради несключването й в предписаната от закона форма и в полза на представителя няма надлежно учредена представителна власт, не е заявен от касаторите нито като основание за допускане на касационно обжалване, нито като основание за касационно обжалване. С оглед на това и на диспозитивното начало в гражданския процес той не може да бъде съобразен и проверен служебно от касационния съд. Ето защо дори да бъде допуснато касационно обжалване по последния въпрос и му бъде дадено друго в сравнение с това на въззивния съд разрешение, това не би могло да се отрази на крайния резултат по спора.
По изложените съображения се налага извод, че не са налице предвидените в закона /чл.280 ГПК/ предпоставки, поради което касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 1200лв. разноски за настоящата инстанция – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 21.ІІ.2018г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд, ГК, № 409 от 27.Х.2017г. по гр.д № 513/2017г.
ОСЪЖДА Е. С. М. и И. К. М., и двамата със съдебен адрес София, [улица] ет.3 кантора № 3, адвокат С.Х., да заплатят на Е. В. П. със съдебен адрес София [улица] ет.4 кантора № 2, адвокат К.К., 1200лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: