ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 457
София, 04. октомври 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на трети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3376 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 1686/30.05.2018 на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 2541/2018, с което е потвърдено решение № 1782/21.03.2018 на Софийския градски съд по ч.гр. д. № 1548/2018 в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на А. Б. М. срещу постановление за възлагане на недвижим имот поради неговата несеквестируемост и е оставена без разглеждане частната жалба на А. Б. М. срещу същото решение в частта, в която е отхвърлена жалбата й срещу същото постановление за възлагане.
Недоволна от определението е жалбоподателката А. Б. М., която го обжалва в срок като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос подлежи ли на обжалване решението по жалба срещу постановление за възлагане, който е решен в противоречие с практика на ВКС и има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; както и че в тази част определението е очевидно неправилно и е незаконосъобразно в частта в която е прието, че постановлението за възлагане не подлежи на обжалване поради несеквестируемост на изнесения на продан недвижим имот.
Ответникът по жалбата В. А. В. я оспорва, като счита че постановлението за възлагане може да бъде обжалвано само поради ненадлежно наддаване и възлагане на имота не по най-високата предложена цена, на които основания жалбата срещу постановлението за възлагане е отхвърлена, но не и поради несеквестируемост на имота, на което основание жалбата е оставена без разглеждане. Ответникът изрично посочва, че по жалба срещу насочването на изпълнението върху имота съдът се е произнесъл с окончателно решение, че той е секвестируем.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение, в едната част, е въззивно, а в другата – първоинстанциенно и туря край на делото, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК в едната част и на въззивно обжалване съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК – в другата част. Частната жалба е подадена в срок и е редовна.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че производството по жалба срещу постановление за възлагане е едноинстанционно, както и че постановлението за връзлагане може да бъде обжалвано единствено поради ненадлежно наддаване и възлагане не по най-високата предложена цена. На други основания, включително поради несеквестируемост на имота постоновлението не може да бъде обжалвано.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставеният процесуалноправен въпрос да обуславя решението, но той няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че жалбите срещу актове на съдебния изпълнител се разглеждан едноинстанционно от съда. Това не се отнася за разпределението и определянето на равностойността на липсващата движима вещ, тъй като в тези случаи съдебният изпълнител по изключение правораздава.
Като разгледа жалбата в останалата част, съдът я намира неоснователна.
Правилно въззивният съд е приел, че съдът по жалбата срещу постановление за възагане не може да се произнася по секвестируемостта на имота, независимо от това дали секвестируемостта е била предмет на отделно обжалване, или не. С това обаче не е изключена възможността длъжникът, претърпял процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение да защити правото си поради несеквестируемост. Съгласно т. 1. ТР № 2/26.06.2015, ВКС, ОСГТК по тълк.д, № 2/2013 независимо от обжалването и независимо от съдържанието на решението по жалбата, длъжникът може да претендира от съдебния изпълнител, обезщетение за всички преки и непосредствени вреди от провеждането на изпълнение върху несеквестируемо имущество.
Като е съобразил изложеното въззивният съд е постановил законосъобразно определение , което следва да бъде оставено в сила в тази част.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 1686/30.05.2018 на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 2541/2018 в частта, в която е потвърдено решение № 1782/21.03.2018 на Софийския градски съд по ч.гр. д. № 1548/2018 в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на А. Б. М. срещу постановление за възлагане на недвижим имот поради неговата несеквестируемост.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1686/30.05.2018 на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 2541/2018 в частта, в която е оставена без разглеждане частната жалба на А. Б. М. срещу същото решение в частта, в която е отхвърлена жалбата й срещу същото постановление за възлагане.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.