2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 768
гр. София, 10.10.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2611 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на Ю. А. А. против решение № 154/25.04.2018 г., постановено по гр.д.№ 116/2018 г. от състав на Окръжен съд – Смолян.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е счел предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.225 КТ за неоснователни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районния съд.
Съдът е приел, че съобразно чл.68,ал.1 КСО към редакцията му от 01.01.2016 г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. Съдът е приел, че макар и да не е отразено изрично правното основание за прекратяване на трудовия договор,установено е от доказателствата по делото,че трудовия договор е прекратен поради придобиване от негова страна на право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст съгласно чл.68,ал.1 КСО. Прието е, че не се спори по въпроса, а това е видно и от писмените доказателства по делото,че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът е бил придобил право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст и че трудовият договор е прекратен именно на това основание – придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст –горното обстоятелство се установява от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, където е посочено словесно фактическото основание. Посочено е, че прекратяване на трудовия договор на това основание-придобиване право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст може да стане както по инициатива на работника/служителя/ без предизвестие –чл.327 ,ал.1т.12 КТ, така и по инициатива на работодателя с предизвестие –чл.328,ал.1т.10 КТ , както е в конкретният случай. Съдът е приел, че словесното посочване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е напълно достатъчно и ясно и обстоятелството ,че е изписано цифрово изражение -чл.327,ал.1т.12 КТ вместо чл.328,ал.1т.10 КТ, не прави заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение незаконосъобразна. Предвид изложеното, съдът е приел, че предявените искове са неоснователни, тъй като главният иск – за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е неоснователен.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и които са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поставени са правни въпроси, свързани с приложението на разпоредбата на чл.327, ал.1, т.12 КТ и необходимостта от предизвестие от страна на работника, за да е налице това основание за прекратяването на трудовото правоотношение, както и дали липсата на предизвестие се отразява на законосъобразността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Тези въпроси са неотносими към спора, доколкото в случая съдът е приел, че трудовото правоотношение не е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.12 КТ, а основанието за прекратяването е по чл.328, ал.1, т.10 КТ. Съдът е приел, че прекратяването на правоотношението по чл.327, ал.1, т.12 КТ следва да е по инициатива на работника, като разглеждания случай не е относим към тази разпоредба, тъй като прекратяването е на друго правно основание. Липсата на произнасяне по правния въпрос относно приложимостта посочената правна разпоредба на чл.327, ал.1, т.12 КТ води и до неотносимост на поставените в тази насока правни въпроси.
По въпроса относно липсата на предизвестие и неговото отражение върху законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение е налице трайна практика на ВКС, която е съобразена от решаващия въззивен съд, в т.ч. и с представената от касатора практика на ВКС. Съгласно трайната практика на ВКС, работодателят не е длъжен да отправи писмено предизвестие, при прекратяване на трудовото правоотношение на основанията по чл.328, ал. 1 КТ, след като е издал заповед на някое от тези основания, връчена на работника или служителя по надлежния ред. Заповедта може да съдържа и волеизявлението на работодателя за заплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието по чл. 220, ал. 1 КТ. Невръчването на писмено предизвестие не води до незаконосъобразност на уволнението, извършено на основанията по чл. 328, ал. 1 КТ и като процедурно условие писменото предизвестие няма значение за законосъобразността на уволненията по чл. 328, ал. 1 КТ, но има значение за евентуална отговорност на работодателя за обезщетение по чл.220, ал. 1 КТ. В този смисъл са решение № 303 от 27.06.2012 г. по гр. дело № 1218/2011 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр. дело № 475/2011 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 873 от 18.01.2011 г. по гр. дело № 1757/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и др.
Съобразяването от страна на въззивния съд с тази съдебна практика, води до липсата на касационното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване.
Поставя се правен въпрос относно дали словесното изписване на текста на основанието в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е приоритетно при противоречие с цифровото основание на текста от закона. По този въпрос също е налице трайна практика на ВКС, съобразно която се приема за правно значима при преценката на законосъобразността на уволнението обосновката на работодателя за прекратяване на правоотношението в текстовата част на заповедта, като при противоречие между тази обосновка и нейното цифрово изражение в заповедта, от значение за правната квалификация на уволнението е съдържателната част от заповедта. В този смисъл са решения № 313 по гр.д. № 201/2009 г., ІV г.о. и решение № 746 по гр.д. № 119/2010 г., ІІІ г.о., решение по гр.д.№ 2917/2013 г. на ІV гр.отд. и др., като този отговор на правния въпрос е съобразен от въззивния съд и отново не е налице както основанието по чл.280, ал.1, т.1, така и по т.3 ГПК, предвид наличието на съдебна практика на ВКС.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 154/25.04.2018 г., постановено по гр.д.№ 116/2018 г. от състав на Окръжен съд – Смолян.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.