ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 772
София, 11. октомври 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 2357 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 27/26.03.2018 на Силистренския окръжен съд по гр. д. № 32/2018, с което е отменено решение № 508/19.12.2017 на Силистренския районен съд по гр. д. № 743/2017, като е уважен предявеният иск за обезщетение на имуществени вреди, вследствие трудова злополука в размер на 10.000,00 лева на основание чл. 200 КТ.
Недоволна от решението е касаторката Д. П. Т., представлявана от адв. Тр. С. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за значението на влязлото в сила решение за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука и обхваща ли силата на пресъдено нещо извода за причинната връзка и по-специално допустимо ли е въпросът да бъде пререшаван при наличие на нови обстоятелства, които (въпроси) очевидно обуславят правилността на решението – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], представляван от адв. Е. Т. от САК, я оспорва като неоснователна и счита, че повдигнатият въпрос няма претендираното значение, а въззивното решение е правилно и не следва да се допуска до касационното обжалване. Претендира направените за касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника по трудов договор, считано от 16.05.2014 г. като „общ работник в промишлеността”, като на 06.07.2015 г. в 19,02 ч., в края на работния й ден, при напускане на работното място върху нея се е свлякъл пакет, пълен с празни чаши, при което тя е претърпяла злополука, призната за трудова по чл. 55, ал. 2 КСО. Вследствие инцидента ищцата е била хоспитализирана за три дни с диагноза „навяхване и разтягане на ставния апарат на гръдната част на гръбначния стълб и други уточнени травми на шията“. Страните по делото спорят относно причинната връзка между злополуката и уврежданията, предизвикали трайната неработоспособност на ищцата, като според ответника тя е последица и от други нейни минали заболявания. Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза е прието за установено, че поради персистиране на болката през м. септември 2015 г. ищцата е провела курс по физиологично лечение, след който тя е с леко подобрение, като си остават сковаността във врата, силно ограничени движения на главата и световъртеж. Видно от представени по делото амбулаторни листи от 2.11.2015 г. и 09.11.2015 г., ищцата е посетила ортопедичен кабинет на тези дати отново с оплаквания от болки в областта на гръбначния стълб и ограничени движения. На 27.01.2016 г. ищцата е била приета в Клиника по неврохирургия за диагностично уточняване и лечение поради травма преди няколко дни – падане, като вещото лице по съдебно-медицинската експертиза е заявило, че тази нова травма се налага и направа на Я., от който е установено, че ищцата вече има и прешлени с намалени тела, като за това снишаване на телата значение има и остеопорозата й. След новата травма през 2016 г. се явява на ТЕЛК и получава 54% нетрудоспособност (за срок от 2 години, като вещото лице е посочило, че след този срок ищцата би следвало да достигане до нормалната трудоспособност, но това е субективно и е възможно и да не й стигне този срок). В експертизата e посочено изрично, че още от 2012 г. ищцата има стеноза на междушийните прешлени, на отворите, през които минават централните за мозъка, а има и мениероподобен синдром, като вещото лице е посочило, че е възможно тези промени да се свържат с травмата, но в случая са регистрирани години преди нея и довеждат до определяне този процент нетрудоспособност с решението на ТЕЛК. Уточнява, че оплакванията на ищцата, свързани с невъзможността й да стои дълго права или седнала, защото я боли гърба, се свързват по-скоро с новата травма от 2016 г., която е след трудовата злополука, а не със самата трудова злополука. Процесуалният представител на ищцата е заявил, че тя няма нова травма след процесната злополука, а в епикризата от Клиника по неврохирургия към УБ „Св.М.“, В. погрешно е посочено в нея, че травмата е от няколко дни, вместо „от няколко месеца“, без обаче да са ангажирани доказателства по делото. Като краен извод въззивният съд е приел, че първоначално след травмата оплакванията на ищцата се изразявали в интензивни болки, продължили в период от около един месец, през който тя претърпяла неудобствата, свързани с болнично лечение, както и затруднения за битовото си обслужване, за което в голяма степен трябвало да разчита на своите близки, но по делото не е безспорно установено, че именно болките от трудовата злополука, макар с по-нисък интензитет, продължават да са част от ежедневието на ищцата до настоящия момент (за окончателното им преминаване не са дадени категорични прогнози). Не са възприети изводите на първоинстанционният съд, че именно травмата от трудовата злополука е довела до влошаване до такава степен здравето на ищцата, обосноваващо уважаване на иска в пълен размер, тъй като старите заболявания биха й причинили болки и дискомфорт в периоди на обостряне и възпаление, но те не биха имали интензитета и продължителността на болките, предизвикани от травмата (не са се изразявали в скованост на тялото и ограниченост на движенията, не са причинили продължителна неработоспособност на ищцата, нито лечението им е изисквало постоянни консултации, прегледи, изследвания и процедури), доколкото същите не кореспондират напълно със заключението на съдебно-медицинската експертиза и обясненията на вещото лице. Прието е, че следва да бъде отчетена посочената в последната епикриза нова травма на ищцата и връзката й с последващите оплаквания на същата, взети предвид и при издаване на експертното решение на ТЕЛК, както и пряката връзка на старите регистрирани заболявания на опорно-двигателния й апарат с болките и страданията, които продължава да търпи, поради което на ищцата следва да се присъди обезщетение в размер на 10.000 лв.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като макар повдигнатите материалноправни въпроси да обуславят изхода на делото, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС, че със сила на пресъдено нещо се ползва съдебното решение, с което се признава или отрича съществуването на едно материално субективно право. В обективните предели на силата на пресъдено нещо влиза съществуването на спорното материално право, което е предмет на делото. Преюдициалните правоотношения, които не са заявени с инцидентен установителен иск или с възражение за право на задържане или прихващане, не влизат в обективните предели на силата на пресъдено нещо и в този смисъл мотивите на съдебното решение, в които съдът се произнася по тях, не се ползват със сила на пресъдено нещо. Що се отнася до субективните предели на силата на пресъдено нещо, тя обхваща срещупоставените страни (главни и подпомагащи) по делото, както и техните правоприемници (частните – ако правоприемството е настъпило след предявяването на иска). По изключение силата на пресъдено нещо се разпростира и спрямо кредиторите на длъжника, доколкото правото им на удовлетворение е обусловено от принадлежността на обекта на изпълнението към неговото имущество, както и спрямо отговорните за чуждо задължение (поръчители, заложни и ипотекарни длъжници за обезпечение на чужд дълг, отговорни за чуждо поведение по чл. 49 ЗЗД, чл. 200 КТ, застрахователи и др.), когато съществуването на вземането е отречено по отношение на главния длъжник. Силата на пресъдено нещо се разпростира и спрямо неучаствалите в делото необходими другари. Когато по силата на закона силата на пресъдено нещо не важи за всички, обвързаните от нея могат да се освободят от обвързаност чрез отмяната по реда на чл. 304 ГПК (чл. 233, ал. 2 ГПК отм.). Решението по отмяната не се полза със сила на пресъдено нещо, тъй като няма за предмет съществуването на материално субективно право, още по малко с такава сила могат да се ползват неговите мотиви, но когато молба за отмяна по чл. 304 ГПК е отхвърлена поради необвързаността на молителя от съдебното решение, очевидно неговото право на иск не е отречено и той може да предяви същото материално право с иск в отделно производство (вж. решение № 123 от 31.03.2015 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 4298/2014 г.).
В случая не е налице основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като при служебната проверка за произнасянето на въззивния съд по правни въпроси, обуславящи валидността на въззивното решение и на неговата допустимост в обжалвана част, такива не може да бъдат изведени служебно нито от изложението, нито от оплакванията в касационната жалба, нито от съдържанието на въззивното решение. Не може да бъдат изведени служебно и правни въпроси, които очевидно обуславят правилността на решението, доколкото касационният съд съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК е обвързан от посочените основания в касационната жалба, с изключение на служебното му задължение да определи вярната правна квалификация на предявения иск, в който случай следва да бъде формулиран служебно материалноправният въпрос по приложението на съответната императивна правна норма; както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните (напр. при поставяне или отмяна на запрещение) или за интереса на ненавършили пълнолетие деца (напр. при лишаване от родителски права, по брачни искове, искове за произход, разрешаване на разногласие между родители и др.), в които случаи също следва да бъде формулиран служебно материалноправният или процесуалноправният въпрос, които очевидно обуславят правилността на решението.
При този изход на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените за касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 27/26.03.2018 на Силистренския окръжен съд по гр. д. № 32/2018.
ОСЪЖДА Д. П. Т. от [населено място], общ. С. да заплати на „С.“, [населено място] сумата 750,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.