1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 777
гр.София, 12.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
десети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1922/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. С. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 68 от 23.02.2018 г. по гр.д.№ 1529/ 2017 г., с което е потвърдено решение на Радневски районен съд по гр.д.№ 505/ 2017 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя против [фирма], клон „Р. Т. – с.”, искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 2 от 19.05.2017 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „машинен оператор товаръчни машини” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 7 992,27 лв.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол правните въпроси „Изпълнил ли е работодателят императивната разпоредба на чл. 193, ал. 1 от КТ, ако е поискал писмени обяснения от работника или служителя, чрез поставяне на общи въпроси и посочване само на основанието на искането, без да е конкретизирал нарушението (нарушенията), което смята, че последният е извършил?”; „Допустимо ли е съдът да основава решението си върху неизяснена в пълнота фактическа обстановка, очертана от неясни и противоречиви свидетелски показания, приети от съда като безпротиворечиви и еднопосочни, чрез които се установява извършеното дисциплинарно нарушение?”; и „Допустимо ли е постановяване на решение, без съдът да прецени всички правнорелевантни факти , от които произтича спорното право, които са установени по надлежния процесуален ред в производството по делото?”. Счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна оспорва жалбата като поддържа, че не са налице основания за допускане на касационния контрол. Според нея въпросите не са правни, а са такива по съществото на делото. Евентуално поддържа, че тези въпроси не могат да имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по тях има обемна, безпротиворечива и категорична съдебна практика, формирана с решения на Върховния касационен съд, с която обжалваният акт е съобразен. Алтернативно взема становище по основателността на жалбата като поддържа, че въззивното решение е правилно и законосъобразно.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд приел за установено, че ищецът е работил по трудов договор от 26.12.1990 г. в ответното дружество, към 2017 г. е заемал длъжността „машинен оператор на товаръчни машини”. На 14.04.2017 г. прекият ръководител на ищеца му наредил, заедно с други работници, да се придвижи до участък РТНК – 3 на рудник „Т. – с.” и да отстранят възникнал проблем при работата на челен товарач. Вместо да изпълнят нареждането, със служебен автомобил управляван от ищеца, той и други трима работници отишли в участък РТНК – 2, където от неработеща машина източили в 3 десетлитрови туби дизелово гориво и го качили в служебния автомобил. Действията им били забелязани от охранител на обекта (свидетелят Д. Ж.), който сигнализирал на началника на смяната му (свидетеля В. К.). Последният предупредил охранителя на КПП да не пропуска автомобила без лично той да го провери, след което се отправил към КПП. Там застигнал служебния автомобил, управляван от ищеца и му разпоредил да спре за проверка, но ищецът не се подчинил, а обърнал посоката на движение на автомобила и потеглил. Със своя автомобил свидетелят К. последвал предполагаемите нарушители и видял как те изхвърлят от автомобила три туби с течност. Две от тубите се пръснали, но една останала здрава и впоследствие физикохимична експертиза установила, че нейното съдържание е редовно дизелово гориво. На 20.04.2017 г. управителят на рудник „Т. – с.” изискал от ищеца да даде обяснения за случая, като формулирал конкретни въпроси на които да бъде даден отговор. Такива обяснения са дадени на 24.04.2014 г. и в тях ищецът не е възразил, че не му е ясно за какви нарушения му се търси обяснения. На 19.05.2017 г. управителят издал и връчил на работника (при отказ, удостоверен с подписа на двама свидетели) заповед, с която го уволнил дисциплинарно за извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина. При тези фактически установявания, от правна страна съдът извел, че уволнението е законно, като отхвърлил исканията на ищеца за прилагане на разпоредбата на чл.193 ал.2 КТ. Посочил, че искането на обяснения от работника е направено по разбираем за него начин и той не е възразил относно яснотата му, а е дал исканите обяснения. Заповедта за уволнение съдът приел за надлежно мотивирана, като отхвърлил възраженията на ищеца, че в нея нарушенията са неправилно и неясно квалифицирани. По доводите на ищеца, че не е доказано извършването на деянието, в което е обвинен, съдът посочил, че въз основа на детайлен анализ на свидетелските показания намира фактите по делото за безспорно установени, че няма основание да не даде вярна на свидетелските показания, които не страдат от противоречия. Съдът посочил какво точно съобщава всеки от свидетелите и обсъдил показанията им в съвкупност с останалите доказателства по делото. Въз основа на този анализ приел, че фактите, посочени в уволнителната заповед, са установени по несъмнен начин, а те съставляват тежко нарушение на трудовата дисциплина, за което наложеното наказание е адекватно.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, първият поставен от жалбоподателя материалноправен въпрос е обуславящ, но той няма претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС такова значение биха имали въпроси, по които няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Случаят не е такъв, тъй като по поставения въпрос има трайно установена от Върховния касационен съд по реда на чл.290 ГПК съдебна практика. Искането и вземането на устни или писмени обяснения от работника не е подчинено на никакви формални изисквания. Единственото съдържателно изискване е работникът да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата В искането на обяснения е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи (решение № 177 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 193/2011 г., IV г.о. и цитираните в него). Изискванията на чл.193 КТ са изпълнени, когато според обстоятелства за всеки конкретен случай несъмнено е установено, че уволненият работник/служител е разбрал за какво нарушаване на трудовата дисциплина се искат обясненията. Предоставянето на писмени обяснения, в които конкретно се възпроизвеждат факти от констатираните нарушения, свидетелства, че работникът е разбрал за какво е наложено дисциплинарното наказание (решение № 74/ 22.04.2016 г. по гр.д.№ 4792/ 2015 г., ІІІ г.о. и цитираните в него). Обжалваното решение е съобразено с така установената практика, а наличието на такава изключва възможността въпросът да има значението по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Останалите въпроси не могат да бъдат общо основание за достъп до касационен контрол по смисъла на чл.280 ГПК. Те съдържат в себе си твърдения на касатора за неизяснена от съда фактическа обстановка, за неясни и противоречиви свидетелски показания, приети от съда като безпротиворечиви и еднопосочни, за неизвършена преценка от съда на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Отговор на тези въпроси не може да бъде даден, без да бъдат предпоставени за верни твърденията на жалбоподателя за допуснати от въззивния съд нарушения, а наличието на такива нарушения не може да бъде проверявано в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 68 от 23.02.2018 г. по гр.д.№ 1529/ 2017 г.
ОСЪЖДА И. С. С., Е. [ЕГН], [населено място], [община], [улица], да заплати на [фирма], к. „Р. Т. – С.”, [населено място], общ.Р., Е., 200 лв (двеста лева) юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: