Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
София, 15.10. 2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 19.09.2018 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 521 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. Д. срещу въззивно решение № 476 от 06.12.2017 г. по възз. гр. д. № 647 /2017 г. на Пазарджишки окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 148 от 27.06.2017 г., постановено по гр.д. № 379 /2016 год. по описа на Районен съд – Велинград, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Д. И. З. и С. И. З. установителен иск за признаване правото на собственост върху недвижим имот – УПИ в [населено място] и иск за нищожност на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот придаден към парцел по дворищнорегулационен план, издаден в полза на ответниците на 17.05.2004 г. за процесния УПИ.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване.
Насрещните страни Д. И. З. и С. И. З. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Молят да им бъдат присъдени направените в производството пред ВКС разноски.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, съединен с иск за нищожност на нотариален акт с цена на иска над 5000 лева, за които съгласно чл.280,ал.3 ГПК не съществува ограничение за касационно обжалване.
От правна страна въззивният съд е приел, че във въззивната жалба не се съдържат конкретни и относими към конкретния правен спор доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивният съд е извършил проверка и не е установил неправилно приложение на императивни материалноправни норми. Така въззивният съд е приел, че установителният иск е неоснователен поради това, че не е доказано твърдяното придобивно основание. Въззивният съд е намерил за неоснователен и иска за нищожност на нотариален акт за собственост, издаден в полза на ответниците на 17.05.2004 г. за процесния УПИ, поради липса на основание и липса на съгласие с мотиви, че по отношение на констативните нотариални актове не намират приложение правилата за нищожност на договорите, респ. на едностранните сделки, тъй като това са пороци във волеизявленията, а при констативните нотариални актове липсва удостоверяване на воля.
В изложението на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване не се съдържат основания за допускане на касационно обжалване, каквито са предвидени в чл.280,ал.1 ГПК и ТР 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС : не са изведени правни въпроси, за които да се твърди, че са обусловили изводите на въззивния съд по конкретното дело и за които да се твърди, че са разрешени от него при една от предпоставките, посочени в точки 1-ва, 2-ра или 3-та на ал.1 на чл.280 ГПК – в противоречие с тълкувателни решения и постановления на ВС и ВКС, с решения на ВКС по чл.290 ГПК, с решения на ВКС и ВС по ГПК от 1952 г. (отм.) или за които да е обосновано, съобразно предвиденото в т.4 на посоченото ТР 1 /2010 г., че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Вместо това са наведени доводи за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения на чл.7, чл.10 и чл.266,ал.3 ГПК, представляващи доводи за неправилност на обжалваното решение, предвидени в разпоредбата на чл.281,т.3 ГПК, които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл.280,ал.1 ГПК. Тези доводи не подлежат на разглеждане в производство по чл.288 ГПК, каквото е настоящото.
От изложеното следва извод, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Искането на насрещните страни за присъждане на разноски за процесуално представителство е основателно за сумата 700 (седемстотин) лева, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за правна защита и съдействие.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 476 от 06.12.2017 г. по възз. гр. д. № 647 /2017 г. на Пазарджишки окръжен съд, г. о.
Осъжда М. И. Д. да заплати на Д. И. З. и С. И. З. сумата 700 (седемстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.