1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
София,16.10. 2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1022/2018 година по описа на І г.о.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Ж. И. Г. чрез пълномощника си адв. С. М. е обжалвал въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд № 305 от 13.12.2017 г. по гр. д. № 240/2017 г.
Ответниците Д. Й. П., Л. Д. П. и Й. В. П. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че жалбата на Ж. И. Г. е недопустима предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК. По същество поддържат, че формулираните от касатора въпроси са неотносими, поради което не се обосновава наличие на основание за допускане на касационното обжалване. Считат въззивното решение за правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и е процесуално допустима. Чл. 280, ал. 3 ГПК изрично изключва от касационен контрол въззивните решения по определени категории дела според техния вид и цената на иска. По отношение на оценяемите искове, каквито са исковете за собственост, е предвидено, че не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с цена до 5000 лв. с изключение на тези за недвижимите имоти. В случая е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС с предмет недвижим имот и постановеното по него въззивно решение подлежи на касационен контрол независимо от цената на иска.
С обжалваното решение Кюстендилският окръжен съд е потвърдил решението на Кюстендилския районен съд № 185 от 30.03.2017 г. по гр. дело № 2384/2016 г., с което се отхвърля иска на Ж. И. Г. против Д. Й. П., Л. Д. П. и Й. В. П. с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху реална част с площ 10 кв. м. от УПИ № VIII, имот с пл. № 90 в кв. 4 по плана на [населено място] чифлик, общ. К., утвърден със Заповед № 3030/3031 от 11.04.1945 г., неправомерно завзета от ответниците.
Спорният въпрос по делото е бил дали чрез поставената ограда от бетонни колове и оградна мрежа между двата съседни имота – на ищеца Ж. И. Г. /УПИ VIII, с пл. № 90/ и на ответника Д. Й. П. /УПИ VII, с пл. № 92/, върху който ответниците Л. Д. П. и Й. В. П. имат право на ползване, се нарушава правото на собственост на ищеца.
Въззивният съд е споделил извода на районния съд, че изградената от ответниците ограда не преминава регулационната линия между двата имота. Мотивирал се е чрез позоваване на констатациите на вещите лица, съдържащи се в изготвените пред двете съдебни инстанции съдебно- технически експертизи. От тях е установено, че съобразно границите на двата съседни имота по одобрения през 1945 г. регулационен план оградата навлизане в имота на ответниците с 19 кв. м., а не обратното, каквито са твърденията в исковата молба.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят въпросите:
1. Допустимо ли въззивният съд да не уважи аргументирано искане за допълнително заключение когато заключението не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Следва ли отказът на съда да не бъде мотивиран. Следи ли въззивният съд служебно дали представено по делото заключение на вещо лице е пълно, ясно и обосновано.
2. Може ли съдът да обоснове решението си на избрани от него доказателства без да обсъди останалите доказателства, както и доводите и възраженията на страните?
Въпросите не обуславят основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, което се поддържа от касатора, тъй като посочената от него съдебна практика е съобразена от въззивния съд.
Решение № 267 от 04.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г. на ВКС, І г.о. разграничава предпоставките за възлагане на допълнително и повторно заключение и правомощията на съда по проверка на заключението относно неговата пълнота и обоснованост. Допускането на разширена съдебно-техническа експертиза пред въззивната инстанция по настоящото дело е било обусловено от оплакването в жалбата за непълнота на заключението на изслушаната в първата инстанция съдебна експертиза. Повторната експертиза е направила констатации, идентични с тези на първоначалната – от заключението и обясненията на вещите лица в съдебното заседание на 14.11.2017г. е изяснено местоположението на границата между двата имота, собственост на ищеца и на ответника Д. Й. П. , както и навлизането на оградата в имота на ответниците, което е мотивирало въззивния съд да достигне до крайния извод, направен и от първата инстанция за неоснователност на предявения ревандикационен иск. Изслушаното пред въззивния съд заключение не е било необосновано и неясно или непълно и не е пораждало съмнение за неправилност, поради което с отказа да възложи допълнителни задачи , въззивният съд не се е отклонил от цитираната от касатора съдебна практика. Въззивният съд е обсъдил всички относими за решаването на спора доказателства и е отговорил на доводите на страните, основавайки се и на заключенията на вещите лица, които са от решаващо значение за основателността на предявения иск, поради което няма основание да се приеме, че не е съобразено посоченото от касатора решение № 24 по гр.д.№ 4744/2008г. на ВКС, І г.о..
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Разноски на ответниците не следва да се присъждат , макар да са поискани, защото не са представени доказателства да са направени.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд № 305 от 13.12.2017 г. по гр. д. № 240/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: