2_269/02.03.2011г.
ЗДДФЛ – чл.24
– §1, т. 26, буква „з”
КСО – чл.4, ал.1, т.7
– чл.4, ал.3, т.1
В писмото е изложена следната фактическа обстановка:
Лицето Х е адвокат. Няма регистрация в ТД на НАП, че осъществява дейност като самоосигуряващо се лице. Същевременно е член на съвета на директорите на АД. Лицето декларира доходи за 2010г. в таблица 6 на Приложение 3 на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.
Къмпреписката са приложени копия на декларацията по чл.50 от ЗДДФЛ за 2010г. в едно с 12бр. копия на сметки за изплатени суми и 13бр. копия на служебни бележки; заявление от лицето; споразумителен протокол, справки от Търговски регистър, регистър БУЛСТАТ и справка за история на осигуряване като самоосигуряващо се лице.
Въпросите Ви са:
?Правилно ли лицето третира получените от него доходи през 2010г. като доходи от упражняване на свободна професия – адвокат?
?Как следва да се декларират получените от лицето доходи и кой следва да удържа и внася дължимите данъци и осигурителни вноски?
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и при сега действащата нормативна база, изразявам следното становище:
От приложените към ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2010г копия на сметки за изплатени суми и на служебни бележки е видно, че през 2010г. лицето е получило два вида доходи – тантиеми за 2009г. в качеството му на член на съвета на директорите на АД и суми по договор за правно обслужване за 2010г. като адвокат.
По отношение на получените от лицето тантиеми:
Тантиемите по своя характер са възнаграждения, изплащани на физически лица във връзка с осъществяваната от тях управленска и/или контролна дейност в предприятия. Ето защо в случаите на извънтрудови правоотношения тантиемите, получени от местни физически лица, подлежат на облагане по реда, предвиден в Закона за данъците върху доходите на физическите лица за доходи от управление и контрол.
Съгласно §1, т. 26, буква „з” от ДР на ЗДДФЛ, считано от 01.01.2008 г. правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия са трудови правоотношения. Годишната данъчна основа за тези доходи, като доходи от трудови правоотношения се определя по реда на чл.24 и следващите от ЗДДФЛ.
Работодателят е задължен да определя авансовият данък за тези доходи по реда на чл.42 от ЗДДФЛ.
Тантиемите, подлежат на деклариране от лицето в Приложение 1 на ГДД по чл.50 за 2010г.
Върху изплатените тантиеми се дължат осигурителни вноски за фондовете на ДОО, за здравно осигуряване и за ДЗПО, определени по реда за осигуряване на работещите по договор за управление и контрол – чл.4, ал.1, т.7 от КСО. На основание чл.6, ал.3 от с.з. осигурителните вноски се внасят от осигурителя при спазване на сроковете на чл.7 от КСО.
Тантиемите се включват в осигурителния доход на лицата за периода, за който се отнасят.
По отношение на получените от лицето суми по договор за правно обслужване:
Предвид разпоредбата на т.29 от ДР на ЗДДФЛ адвокатите се считат за лица упражняващи свободна професия. По своя характер сумите, получени от лицето като адвокат по договор за правно обслужване представляват доходи от стопанска дейност. Облагаемият доход в този случай се определя по реда на чл.29, т.3 от ЗДДФЛ.
На основание чл.43, ал.1 от ЗДДФЛ лицата, придобили доход от стопанска дейност по чл.29, дължат авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.
Когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие данък не се удържа от платеца на дохода при изплащането му, когато самоосигуряващото се лице декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода /чл.43, ал.5 от КСО/.
Доходите от упражняване на свободна професия подлежат на деклариране в приложение 3, таблица 6 на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.
Лицата, упражняващи свободна професия на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт, каквито са адвокатите, подлежат наосигуряване като самоосигуряващи се лица /чл.1, ал.5, т.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица/. Осигуряването им е по реда на чл.4, ал.3, т.1 от КСО. Задължението за осигуряване на тези лица, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване /чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ /.
На основание чл.6, ал.7 от КСО осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година. Окончателният размер на осигурителния доход за тези лица се определя по реда на чл.6, ал.8 от КСО – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Когато на лицата упражняващи свободна професия е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание за фондовете на ДОО /чл.4, ал.6 от КСО/.
В Закона за здравното осигуряване липсва разпоредба аналогична на чл.4, ал.6 от КСО, която да дававъзможност за изключване на пенсионерите от кръга на задължително осигурените лица предвид което, като самоосигуряващи се лица – пенсионерите са задължени да внасят здравноосигурителни вноски за периодите, през които упражняват трудова дейност.
За лицата по чл.4, ал.3, т.1 от КСО при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението /чл.11, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ/.
От представените ни копия на документи, може да се направи единствено извода, че е налице несъответствие между декларираните в ГДД от лицето и посочените от дружеството характер и вид на получените доходите.
От приложените ни копия на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, ведно с копия на сметки за изплатени суми и на служебни бележки, и заявление и споразумителен протокол могат да бъдат направени предположения за редица несъответствия на данъчното и осигурителното законодателство както по отношение на авансовото удържане на данъци и осигурителни вноски от работодателя/осигурителя, така и относно авансовото внасяне на данък от лицето и задължението му за внасяне на авансови осигурителни вноски, задължение за определяне на осигурителен доход в годишен размер и задължение за подаване на осигурителни декларации.
Считаме, че е необходимо да се установи действителният характер на получените от лицето доходи. В хода на производство по проверка или ревизия следва да се съберат редица доказателства, които безспорно да констатират на какво основание са изплатени сумите; каква част от сумите са възнаграждение на лицето, в качеството му на член на съвета на директорите на АД и подлежат на облагане по чл.24 от ЗДДФЛ и по чл.4, ал.1, т.7 от КСО; дали част от получените суми действително са получени по извършени от лицето адвокатски услуги; упражнява ли лицето трудова дейност в качеството му на свободна професия и за какъв период, и др.
‘