О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 381
гр. София, 16.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на …………., две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 3271 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Софийска апелативна прокуратура срещу определение № 2288 от 20. 07. 2018г., постановено по ч. т. дело № 2807/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 11040 от 26. 03. 2018г. по гр. дело № 14391/2016г. на Софийски градски съд, с което е върната подадената от Прокуратурата на Република България въззивна жалба срещу решение № 8795 от 29. 12. 2017г. по същото дело на Софийски градски съд.
Ответникът по частната касационна жалба – С. П. С. не подава отговор.
Частната касационна жалба е допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, срещу определение на въззивен съд по частна жалба срещу преграждащ съдебен акт на първоинстанционния съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към частната касационна жалба касаторът навежда доводи за наличие на основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос, свързан с прилагането на разпоредбата на чл. 263, ал. 2 ГПК. Според касатора изводът на САС, че подадената от Прокуратурата на Република България въззивна жалба няма белезите на насрещна е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 356 от 02. 07. 2015г. по ч.т.д.№753/2015г. на ВКС, ІІ т.о., според която волята на ответника да подаде насрещна въззивна жалба може да се изведе от срока, в който жалбата е подадена, както и от твърденията в частната жалба срещу разпореждането за връщане.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел за правилен извода на СГС, че въззивната жалба на Прокуратурата на Република България е подадена след изтичане на срока за въззивно обжалване на решение № 8795 от 29. 12. 2017г. по гр. дело № 14391/2016г. на Софийски градски съд. САС е намерил за неоснователни твърденията на Прокуратурата, че жалбата е насрещна и е подадена в законоустановения срок по чл. 263, ал. 2 ГПК. Посочил е, че за да се определи една въззивна жалба като насрещна не е достатъчно тя да е подадена в срока за отговор по чл. 263, ал. 2 ГПК, а волята на жалбоподателя да подаде такава жалба трябва да е изразена недвусмислено поради нейния несамостоятелен характер и зависимост от съдбата на подадената от другата страна жалба. САС е счел, че въззивната жалба на Прокуратурата не притежава тези специфичните белези, тъй като не само в титулната ? част липсва означението, че жалбата е насрещна, но и от текста ? не може да се направи подобен извод. Заключил е, че СГС правилно е постановил нейното връщане като просрочена с обжалваното разпореждане № 11040 от 26. 03. 2018г.
Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, вр.чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационния съд.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице горепосочените основания за допускане на касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. В изложението към частната касационна жалба не са формулирани правни въпроси, такива не могат и да бъдат изведени съобразно правомощията на касационната инстанция, очертани в т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, вкл. касателно вероятната валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт. Наведените от касатора твърдения за приложението на чл. 263, ал. 2 ГПК и за спецификите на насрещната въззивна жалба е прекалено абстрактен и неговият отговор не би могъл да бъде съотнесен към решаващата воля на въззивния съд в обжалваното определение. Той е свързан с правилността на атакувания съдебен акт и би могъл да бъде разрешен само ако бъде допуснато касационно обжалване. От друга страна не е осъществено и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото цитираното от касатора определение № 356 от 02. 07. 2015г. по ч.т.д. № 753/2015г. на ВКС, приложено към касационната жалба, дава разрешение на аналогичен с настоящия случай, с което атакуваното въззивно определение е изцяло съобразено.
Поради отсъствието на общото и допълнителното основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК не следва да бъде допуснато касационно обжалване на обжалвания съдебен акт.
На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2288 от 20. 07. 2018г., постановено по ч. т. дело № 2807/2018г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.