О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 686
гр. София, 16.10.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Бойка Стоилова
Членове: Симеон Чаначев
Александър Цонев
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2527/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу въззивно решение № 2623 от 14.12.2017 г. по в. гр. д. № 2527/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 526 от 25.01.2017 г. по гр. д. № 5667/2015 г. на Софийски градски съд, с което [фирма] е осъдено да заплати на Б. Н. Т. (отразен като Д. Т. в документ за самоличност, издаден от Република Ф.) на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 5000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от публикация във вестник „Уикенд“.
В касационната жалба се излагат доводи, че решението е неправилно тъй като присъденото обезщетение не е справедливо и съдът не бил обсъдил всички факти, имащи значение за справедливия размер на обезщетението (нарушение на чл.52 ЗЗД) и по- конкретно характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и интензитет, възраст на увредения, обществено положение. Във връзка с тези доводи(касационни основания за обжалване), в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно приложението на чл. 52 ЗЗД и също така се твърди, че размерът на присъденото обезщетение е очевидно неправилен като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК.
В срока за отговор ищецът Б. Н. възразява, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и за отмяна на въззивното решение.
Обжалваното въззивно решение е постановено по иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предявен от Б. Н. Т. срещу [фирма] на основание чл.49 ЗЗД заради използвани обидни думи и разпространени неверни позорящи обстоятелства за ищеца, съдържащи се в публикация на вестник „Уикенд“ (изданието за периода 15-21 ноември 2014 година).
Въззивният съд е приел, че е налице извършен деликт тъй като в процесната публикация се съдържат обидни думи и позорни обстоятелства за ищеца- „небезизвестен дребен мошеник”, „простоват тарикат …., който се навърта от години като кебапчийски котарак в краката на Ц. В., белким се облажи с някой подхвърлен залък … лидер на маргинална партия, чието име историята ни помни …“. За извършения деликт издателят ответник носи отговорност по чл.49 ЗЗД доколкото е възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на печатни материали, съдържащи обиди и клевети.
Въззивният съд е приел(включително и чрез препращане на основание чл.272 ГПК), че размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД чрез обсъждане на всички конкретни факти относно увреденото благо и социалното положение на увредения, кога, как и защо е извършено деянието, какви са емоционалните страдания и тяхната продължителност и интензитет, икономическото положение в страната и редица други обстоятелства. Въз основа на това тълкуване на закона, съдът е приел за установени следните факти, които според него имат значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди- накърнени са доброто име, честта и достойнството на ищеца, включително и в качеството му на един от създателите на асоциация за защита права на вложителите на цитираната в статията банка К. и в качеството му на председател на политическа партия. Обидите и клеветите били нанесени чрез печатна медия и станали достояние на множество хора. Емоционалните страдания се изразявали в притеснение и потиснатост, унижение и омерзение, нежелание за участие в публични прояви, ограничение на общуването, включително и за провеждане на срещи със свои близки, затворил се за общуване. С оглед на обществено- икономическите условия в страната въззивният съд е определил обезщетение в размер на 5000лв. като най- подходящо да компенсира болките и страданията чрез предоставяне на други блага.
При тези данни относно обхвата на правния спор, решаващите мотиви на въззивния съд и поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос, ВКС счита, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В случая поставеният въпрос в изложението не е обуславящ. Този въпрос относно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и по- конкретно затова дали съдът при прилагането на чл.52 ЗЗД преценява характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и интензитет, възраст на увредения, обществено положение(въпросът е конкретизиран съгласно мотивите в изложението и правомощията на ВКС (т.р.№1-2010-ОСГТК)) е въпрос по тълкуване на правна норма, по него въззивният съд се е произнесъл, но отговорът на въпроса няма значение за изхода на делото, тъй като въззивният съд е обсъдил всички тези обстоятелства и значението им за размера на обезщетението, а не както невярно твърди касаторът, че въззивният съд не е сторил това в решението си.
Не е налице общата предпоставка от хипотезата на чл. 280 ГПК, и също така не се установява допълнителната и кумулативно изискуема предпоставка, имаща значение за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, а именно- противоречие с практиката на ВКС. Трайно установена е практиката на ВКС по чл. 52 ЗЗД при определяне на критерия за справедливост на присъденото парично обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно тази практика обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД чрез обсъждане на всички конкретни факти относно увреденото благо и социалното положение на увредения, кога, как и защо е извършено деянието, какви са емоционалните страдания и тяхната продължителност и интензитет, икономическото положение в страната и редица други обстоятелства, установени по делото и имащи значение за размера на обезщетението. В случая въззивният съд е тълкувал закона изцяло в съответствие с практиката на ВКС по този въпрос и е обсъдил всички установени по делото факти, включени в понятието „справедливост“ по чл.52 ЗЗД.
Конкретният размер на обезщетението е въпрос извън приложното поле на производството по чл.288 ГПК и доколкото въззивният съд е тълкувал правната норма на чл.52 ЗЗД в съответствие с практиката на ВКС, то не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и основанието на очевидната неправилност по чл.280, ал.2 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2623 от 14.12.2017 г. по в. гр. д. № 2527/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: