О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 610
гр. София, 24.10.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1016 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Белвю Варна” АД срещу решение №2261 от 03.11.2017 г. по т.д.№3876/2017 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение от 22.05.2017 г. по т.д.№5993/2016 г. на СГС, с което е признато за установено спрямо „Белвю Варна” АД, че Д. А. Н. притежава 15 броя налични поименни акции от капитала на „Белвю Варна” АД и са отменени решенията, приети на общото събрание на акционерите в ответното дружество, проведено на 24.06.2016 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: Налице ли е идентичност на употребените термини в разпоредбата на чл.189, ал.2 от ТЗ, а именно „писмено предизвестие” за плащане на дължимата вноска и „предупреждение” за изключване.
Ответникът по касация Д. А. Н. не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че основното спорно обстоятелство в процеса е изключена ли е ищцата като акционер в ответното дружество по реда на чл.189, ал.1 от ТЗ поради неизпълнение на задължението за внасяне на пълната стойност на записаните акции от капитала на дружеството след отправяне на писмено предупреждение, което е обосновало и правото на ответното дружество да не допусне същата до участие в проведено общо събрание на акционерите. Посочил е, че граматическото и систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.189, ал.2 от ТЗ обосновава извод, че единственият предвиден от закона начин за отправяне на писменото предупреждение до акционера е обявяването на същото в търговския регистър, като за дружеството не съществува задължение за връчване на писменото предупреждение на всеки изключван акционер поотделно на неговия адрес, което следва и от естеството и целта на разпоредбата – да внесе яснота и предвидимост в отношенията между акционерите и дружеството, както и да уведоми действителния акционер за съдържанието на предупреждението в случай, че е налице прехвърляне на акциите, но техният приобретател все още не е заявил пред дружеството акционерното си качество и не е поскал вписване в книгата на акционерите. В този смисъл е намерил за неоснователно възражението на дружеството ответник, че едномесечният срок по чл.189 от ТЗ започва да тече не от датата на обвяване на предупреждението в търговския регистър, а от датата на неговото връчване на изключвания акционер и е приел, че задължението за внасяне на дължимата част от капитала на дружеството е изпълнено в срока по чл.189, ал.2 от ТЗ. Предвид изложеното е достигнал до извод, че ищцата се легитимира като титуляр на 15 боря обикновен поименни акции с право на глас от капитала на ответното дружество, които не са обезсилени и които я легитимират като акционер, като с недопускането ищцата на общото събрание на акционерите е нарушено правото й на участие, което обосновава основателността и на иска по чл.74 от ТЗ за отмяна на всички решения, приети на общото събрание на акционерите, проведено на 24.06.2016 г.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване.
Освен, че селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е въведено бланкетно /касаторът не е развил каквито и да е било съображения за значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото/, то не се установяват и предпоставките, с които съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свързва наличие на визираното основание – разпоредбата на чл.189, ал.2 от ТЗ е ясна, пълна и непротиворечива, като не съществува съмнение относно началния момент на срока /обявяване на предупреждението в ТР/, след изтичането на който акционерите в забава, които не са внесли дължимите вноски се считат изключени по силата на закона, още повече, че по приложението на посочената разпоредба е формирана практика на ВКС /решение №75 от 31.05.2010 г. по т.д.№538/2009 г. на ВК, ТК, Второ отделение, решение №141 от 20.12.2013 г. по т.д.№1057/2012 г. на ВКС, ТК, Първо отделение/, с която въззивният съд се е съобразил изцяло.
В този смисъл и тъй като касаторът не е формулирал друг материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд, а съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да е посочено общото основание за селектиране на касационните жалби – правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №2261 от 03.11.2017 г. по т.д.№3876/2017 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.