1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 807
гр.София, 24.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2388/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. Г. К. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 264 от 16.02.2018 г. по гр.д.№ 2159/ 2017 г., с което е потвърдено решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 6571/ 2016 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против Д. И. М. искове за заплащане на сумите 6 137,95 лв, 1 615,43 лв и 2 500 евро, които ответникът е получил като пълномощник на ищцата от нейни банкови сметки, както и на сумите 981,83 лв, 258,40 лв и 400,31 евро, представляващи обезщетение за забавено изпълнение в размер законната лихва върху главните задължения за период 12.11.2014 г. – 08.06.2016 г.
Жалбоподателката повдига като основание за допускане на касационното обжалване следните (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. ОСГТК, ВКС) правни въпроси: за съдържанието на задължението на довереник по мандатно правоотношение да предаде на доверителя полученото в изпълнение на поръчката; за погасителния ефект по отношение на задължението на довереника да предаде на доверителя полученото при изпълнение на поръчката на обстоятелството, че полученото е предадено на трето лице, а не на доверителя; съставлява ли отчетен документ, установяващ изпълнението на това задължение на довереника, подписана от трето лице (нямащо представителна власт по отношение на доверителя) декларация, че му е предадено това, което довереникът е получил при изпълнението на поръчката и това обстоятелство освобождава ли от отговорност довереника пред доверителя. Счита, че първият от тези въпроси е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решение по гр.д.№ 689/ 2014 г., ІV г.о.), а за останалите поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това излага доводи за очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като в нарушение на правилата на логиката въззивният съд приел като погасяващи задължението такива факти, които са възникнали преди възникване на самото задължение.
Ответната страна оспорва жалбата като недопустима, тъй като се претендира реално изпълнение на отделни задължения, всяко от които е в размер под 5 000 лв. Евентуално поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, тъй като по първия поставен въпрос обжалваното решение е съобразено с установената от Върховния касационен съд практика, а останалите са неотносими към решаващите изводи на инстанцията по същество. Счита, че решението не е очевидно неправилно, тъй като житейската логика позволява извод за авансово извършване на плащания, които да бъдат прихванати в хода на последващите отношения между страните.
Съдът намира жалбата за допустима. Не могат да бъдат възприети доводите на ответната страна Д. М., че въззивното решение не подлежи на обжалване с оглед размера на цената на предявените искове. Главният иск е за реално изпълнение на задължение на довереник да предаде на доверителя това, което е получил при изпълнението на поръчката. Този иск е един, независимо че ищецът е посочил в петитума на исковата молба отделни суми като изтеглени от различни банкови сметки. Размерът на неговата цена е над 5 000 лв и въззивното решение, с което такъв иск е отхвърлен, не е изключено от обхвата на касационния контрол. Претенцията за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение е обусловена от главния иск и щом решението по обуславящия иск подлежи на касационно обжалване, то подлежи на такова обжалване и по обусловения.
Искането за допускане на касационно обжалване на това решение обаче е неоснователно.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел за установено, че ищцата е наследник по закон на Г. и А. К., починали съответно на 07.03.2014 г. и 20.12.2015 г. Приживе, на 22.05.2014 г., А. К. сключила с ответника Д. М. договор за правна услуга, като му възложила да извърши всички необходими фактически и правни действия по обявяване на завещанието на съпруга й, както и (в качеството му на адвокат) да осъществява процесуално представителство по дела, по които възложителят е страна, срещу възнаграждение. На 15.10.2014 г. А. К. упълномощила ответника Д. М. да я представлява пред банковите институции, срещу които починалият й съпруг имал вземания, включително да изтегли сумите и да закрие сметките. Ответникът извършил разходи по обявяване на завещанието и за административни услуги в общ 590,56 лв, които по-късно му били възстановени от възложителя. На 11.11.2014 г., действайки като пълномощник на А. К., ответникът изтеглил от сметките на съпруга й суми в общ размер 7 753,38 лв, а на 24.11.2014 г. – 5 175 евро. На 01.11.2014 г. той предал на А. К. 150 лв, а на 05.12.2014 г. – още 200 лв. На 01.12.2014 г. Д. М. получил от А. К. 2 600 лв адвокатски хонорари и 750 лв за заплащане на такси. На 19.12.2014 г. по нареждане на А. К. Д. М. предал 2 000 лв, изтеглени от сметките на Г. К., на Б. Т., за посрещане на задължения на А. К.. На 20.01.2015 г. той предал на А. К. 2 300 лв и 4 500 евро – изтеглени от сметките на починалия й съпруг Г. К., за което обстоятелство получателката подписала декларация. На 09.03.2015 г. Д. М., като пълномощник на А. К., предал на ищцата Ю. К. 200 лв за плащане на скица. На 02.07.2015 г. Д. М. предал 2 000 лв, изтеглени от сметките на Г. К., на Б. Т., за посрещане на задължения на А. К. за заплащане на разходи по извършена й операция. При тези фактически установявания съдът приел от правна страна, че като довереник на наследодателката на ищцата ответникът М. е имал задължение да й даде сметка и да й предаде всичко, което е получил при изпълнението на поръчката. При доказателствата по делото обаче това задължение е било изпълнено, тъй като теглените от сметки на Г. К. суми са общо 7 753,38 лв и 5 175 евро, а отчетените пред доверителя (включително платените на ответника адвокатски хонорари, възстановяване на авансово направени от същия разходи в изпълнение на поръчката и предадените от него на Б. Т. суми) – 10 739 лв и 4 500 евро. След като задължението е погасено чрез изпълнение, исковете за реалното му изпълнение и за заплащане на обезщетение за забава са неоснователни.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, първият поставен от жалбоподателката материалноправен въпрос обуславя обжалваното решение, но не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Според тълкуването, дадено в решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 689/ 2014 г., довереникът следва да предаде на доверителя всичко, което е получил в изпълнение на поръчката – полученото от трети лица и това, което е получил от доверителя си във връзка с изпълнението и, а при неизпълнение на това задължение доверителят разполага с възможността по чл.284 ал.2 ЗЗД да иска прехвърляне на резултатите от изпълнителната сделка и връщане на всичко получено и неизразходвано при изпълнение на поръчката. Нищо различно от това не е постановил въззивния съд в обжалваното решение, поради което не е налице твърдяното от ищцата допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Останалите поставени правни въпроси не обуславят обжалваното решение. Питането има ли погасителен ефект по отношение на задължението на довереника да предаде на доверителя полученото при изпълнение на поръчката предаването на полученото на трето лице, не е относимо към правните разрешения на въззивния съд, защото не отчита фактическите му установявания. Съдът е приел за доказано по делото, че ответникът М. е изпълнил частично задължението си, предавайки полученото по поръчката на третото лице Б. Т., но той също така е приел, че това е станало по нареждане на доверителката А. К.. Затова релевантен би бил въпросът има ли погасителен ефект по отношение на задължението на довереника предаването на полученото в изпълнение на поръчката на трето лице по нареждане на доверителя, но такъв въпрос жалбоподателката не повдига. По аналогични съображения необуславящ е и правният въпрос за значението на отчетен документ, подписан от трето лице, а не от доверителя. Той би имал значение за решаващите изводи на инстанцията по същество, ако тя не бе приела за установено, че предаването на суми на Б. Т. е станало по нареждане на А. К. и за погасяване на нейни задължения.
Няма основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол и като очевидно неправилно. Във фазата по допускане на жалбата Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК и изхождайки от мотивите на самото решение. В случая жалбоподателката формулира в изложението си единствено твърдение за необоснованост. Според нея в противоречие с логическите правила съдът е приел, че разходи, направени от ответника преди да възникне задължението му за предаване на полученото по поръчката, могат да се третират като изпълнение на това задължение. В обжалвания акт обаче е посочено, че при изпълнението на задължението на довереника тези авансово направени разходи са прихванати от доверителя, за което той е съставил декларация. Този извод не е очевидно неправилен, поради което не е налице и допълнителното основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 264 от 16.02.2018 г. по гр.д.№ 2159/ 2017 г.
ОСЪЖДА Ю. Г. К., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на Д. И. М., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], 800 лв (осемстотин лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: