4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 819
гр.София, 25.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2444/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по жалби на Д. З. Г. и на П. (П.) срещу въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 53 от 19.03.2018 г. по гр.д.№ 21/ 2018 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Старозагорски окръжен съд по гр.д.№ 14/ 2017 г. и като краен резултат П. е осъдена да заплати на Д. Г. 15 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, търпени от неоснователно обвинение за извършено престъпление по ДП № ЗМ-199/ 2009 г. на ОД МВР-С. З. по което наказателното производство е прекратено, със законната лихва върху тази сума от 06.07.2015 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 70 000 лв.
Ищецът Д. Г. обжалва въззивното решение в частта, отхвърляща предявения иск. Претендира допускане на касационен контрол по процесуалноправния въпрос за задължението на съда при определяне на размер на обезщетение от неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение, да извърши задължителна преценка на всички установени по делото релевантни обективно съществуващи конкретни обстоятелства и тяхното значение като критерии за точното прилагане на принципа на справедливост. Счита, че в обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (ППВС № 4/ 1968 г., Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2005 г. по тълк.д.№ 3/ 2004 г., ОСГК, ВКС). Като основание за допускане на касационен контрол сочи и очевидна неправилност на въззивното решение в отхвърлящата иска му част именно поради несъобразяване от страна на съда на задълженията му да анализира и обсъди всички относими за определяне на размера на обезщетението обстоятелства.
Ответникът П., без да взема становище по касационната жалба на ищеца, обжалва въззивното решение в частта, в която искът е уважен. Моли решението в тази част да бъде допуснато до касационен контрол като очевидно неправилно, поради липса на доказателства за приетите факти и поради липса на мотиви относно размера на присъденото обезщетение. Освен това поставя процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да изследва и установи наличие на пряка причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредите и да определи размера на обезщетението не абстрактно, а съобразно конкретния казус, при отчитане на всички конкретно съществуващи обстоятелства, включително продължителността на взетата мярка за неотклонение. Счита, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ищецът не взема становище по касационната жалба на ответника.
Съдът намира жалбите за допустими, но исканията и на двете страни за допускане на касационно обжалване са неоснователни.
За да уважи до размер 15 000 лв предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че на 22.07.2010 г. ищецът бил привлечен като обвиняем за извършено в съучастие престъпление по чл.321 ал.3 вр. чл.255 ал.1 и чл.212 ал.1 НК. Била му взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, чието изпълнение продължило около четири месеца, след което мярката била заменена с „домашен арест”, изпълняван около 3 месеца. От 11.02.2011 г. мярката била променена в „парична гаранция”, а от 08.11.2013 г. тази мярка била отменена. На 19.05.2014 г. наказателното производство срещу ищеца било частично прекратено – досежно обвинението по чл.321 ал.3 НК, а обвинението за извършено престъпление по чл.212 НК било оттеглено от прокуратурата на 30.05.2014 г. Ищецът бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл.316 НК и срещу него бил внесен обвинителен акт, но съдът върнал делото на П. за отстраняване на допуснати нарушения в досъдебното производство. На 26.06.2015 прокурорът окончателно прекратил наказателното производство срещу ищеца, като постановлението е влязло в сила от 06.07.2015 г. Като последица от наказателното преследване, на което бил подложен, както и на задържането му под стража, ищецът търпял сериозни негативни изживявания. Държането му се променило, бил потиснат, сериозно редуцирал телесната си маса, изгубил социалните си контакти. Съдът посочил, че взема предвид заключението на приетите по делото психологически експертизи, но не приел те да установяват твърденията на ищеца за психологически или психически увреждания, причинени от наказателното преследване срещу него. Установява се тревожно-депресивна симптоматика, обичайна за личности от типа на ищеца, но не се установяват твърденията в исковата молба за загуба на приятелски кръг, търпени физически болки и сриване на авторитета на ищеца. Съдът приел, че за неимуществените вреди, които са доказани като настъпили в пряка причинна връзка от неоснователно предприетото наказателно преследване срещу ищеца, държавата дължи обезщетение. По отношение на размера му посочил, че следва да се има предвид от една страна неразумната продължителност на наказателното производство (почти пет години), тежестта на повдигнатото обвинение, взетите най-тежки мерки за неотклонение за период от около 7 месеца. От друга страна съдът посочил, че по делото не е установено влошаване на психическото или физическото здраве на ищеца, нито наказателното производство да се е отразило сериозно на социалния, трудовия или семейния му живот. Ищецът е понесъл обичайни емоционални страдания, леко засилени от характера на неговата личност. При съвкупната преценка на тези обективно съществуващи обстоятелства съдът приел, че обезщетение от 15 000 лв е адекватно на търпените от ищеца неимуществени вреди.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният от касатора – ищец правен въпрос е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. При определяне на размера на обезщетението съдът е съобразил указанията, дадени с Постановление на Пленума на Върховния съд № 4 от 1968 г., а решението си е мотивирал съгласно изискванията на Тълкувателно решение № 1 от 2001 г. и Тълкувателно решение № 3 от 2005 г., ОСГК, ВКС. Взети са предвид конкретните установени по делото обстоятелства, които са релевантни за определяне на обезщетението в справедлив размер и същите са подложени на преценка в мотивите към съдебния акт. Съдът е изложил съображения по доводите и на двете страни във връзка с размера на дължимото обезщетение и е посочил кои обстоятелства са релевантни за определянето му. Даденото разрешение е в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, която изисква съдът да посочи в мотивите на решението си кои са конкретно установените по делото обстоятелства, които имат значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и дали те обуславят присъждането му в по-голям или в по-малък размер.
Неоснователно касаторът – ищец поддържа очевидна неправилност на въззивното решение в отхвърлящата иска му част поради необсъждане на релевантните обстоятелства. След като съдебното решение е съобразено с установената от ВКС практика по поставения правен въпрос, то не може да е очевидно неправилно. По аналогични съображения неоснователни са и доводите на касатора-ответник за очевидна неправилност на решението в осъдителната му част. Досежно наличието на мотиви за размера на обезщетението важи изложеното по доводите на другия касатор, а досежно доводите за липса на доказателства по приетите факти П. не е изложила конкретни съображения, които да могат да се квалифицират като такова нарушение.
Няма основание за допускане на касационния контрол и по поставения от ответника правен въпрос. Както при обсъждането на причинната връзка, така и при определяне на размера на обезщетението, съдът е съобразил установената задължителна съдебна практика, която изисква да се присъжда обезщетение единствено за вредите, които са пряка последица от незаконното обвинение, а размерът на обезщетението да се определи при съобразяване на особеностите на конкретния казус. В обжалваното решение не е посочено, че се присъжда обезщетение за вреди, които не са в причинна връзка с незаконното обвинение. Напротив, посочено е кои от твърденията на ищеца са останали недоказани, включително кои не могат да бъдат причинени от незаконното обвинение. Посочено е и какви са конкретните особености на казуса, които обуславят присъждане на обезщетение в размер 15 000 лв. Поради това и по поставения от П. правен въпрос даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с практиката на Върховния касационен съд.
Доколкото съдът приема, че исканията и на двете страни за допускане на въззивното решение до касационен контрол са неоснователни, разноските за това производство следва да останат в тяхна тежест така, както са направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 53 от 19.03.2018 г. по гр.д.№ 21/ 2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: