2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 831
София, 29.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1807 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. Н. Н., с адрес в [населено място], представляван от адв. А. Ж., против решение № 121 от 5 януари 2018 г., постановено по в.гр.д. № 12467/2017 г. по описа на Софийския градски съд в частта му, с която се потвърждава решение № 157508 от 27 юни 2017 г., постановено по гр.д. № 57583/2016 г. по описа на районния съд в [населено място] за отхвърляне на иска на Н. по чл. 200, ал. 1 КТ за осъждане на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], да му заплати сумата над 20000 лева до предявения размер от 40000 лева обезщетение за неимуществени вреди, резултат от трудова злополука, претърпяна на 18.02.2015г., изразяващи се в претърпени болки и страдания от изкълчване на главичката на лъчевата кост „сублукацио капитий радий синистри, рупура парациалис муск. Бицепс брахий синистри, травма на мускулите и сухожилията на други части от двуглавия мускул. А. тендини мускули бицепсибрахий синистри, извършена операция с реинсерция на сухожилието с анкър 3,5мм.“; емоционален дискомфорт от останалия траен белег от операцията на лявата ръка; невъзможност и към днешна дата за пълноценно използване на лявата ръка, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.02.2015г. до окончателното й изплащане, и в тежест на касатора са определени разноски.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Поддържа се, че съдът не е взел предвид редица индивидуални увреждания и не е определено обезщетение за продължително лечение и рехабилитация, трайни белези, силен психоемоционален шок и увреда. Според касатора въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен, макар че формално се е позовал на тях, задължителните указания по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдържащи се в т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. – касаторът бил претърпял множество увреждания, подробно изброени в епикриза за извършена операция, не са отчетени силните болки в лявата ръка и оформилия се оток и хематом в областта на левия бицепс, което, наложило повторно приемане в болница, което допълнително е усложнило лечението, доказано с друга епикриза, и извършена операция. Подчертано е, че самата поредност, сложност и брой на операциите и установените множество увреждания, отстранени с оперативни действия, обосновават определянето на по-високо обезщетение към пълния размер на претендираното, при което определеното от въззивния съд обезщетение е несправедливо занижено за претърпените две сложни операции и продължилото една година лечение, като рехабилитация, психически и емоционални травми от белезите ще са за цял живот. Възстановяването е било болезнено и съпроводено със силни и интензивни болки по време на операцията и следоперационния период, а също и по време на домашното лечение, съпроводено с постоянен прием на обезболяващи. Касаторът продължава да изпитва смущение, неудобства и болка при движение, а останалият голям белег ще загрозява и смущава, което води до притеснение и неудобства в общуване с хора, което създава психически, психологически и емоционален дискомфорт. Касаторът се притеснява като хваща нещо по-тежко заради захващането на сухожилието с анкър. За несправедливо е посочено формално отчетената необходимост от рехабилитация и възстановително лечение за период не по-малък от три години, без да се съобразят болките, страданията и неудобството, свързани с възстановяването. В касационната жалба са включени и основанията за допускане на касационното обжалване, заявени като такива по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, и ал. 2 ГПК.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], не дава отговор на касационната жалба.
При постановяване на решението си въззивният съд взема предвид признатата за трудова злополука, станала на 18.02.2015 г. – при транспортиране на оси за транспортни куки за трансформатор ищецът усетил силна болка в левия бицепс, при което травмирал мускул, двукратното постъпване в болница, установената с болнични листове и експертни решения неработоспособност, констатирани при прегледи силна болезненост и затруднение на движения в лява лакетна, гривнена става и пръсти, констатираният при преглед на 01.03.2015 г. пълен обем на движения на лакътната става, класифициране на събитието от комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза като променящо живота събитие, останалият траен загрозяващ белег на лявата ръка, продължилото 1 година лечение, което следва да продължи с рехабилитация, установените със свидетелски показания затвореност, оплакване от болка, нежелание да излиза. Прието е, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 200 КТ за ангажиране на отговорността на работодателя. Съобразени са неработоспособност за период от около една година, проблемно възстановяване, многократни посещения на лекар с оплаквания, свързани с травмата, имобилизиране на ставата в продължение на близо четири месеца, прогнозата за бъдещи неудобства при натоварване в лявата ръка, необходимостта от рехабилитация поне още две до три години, фиксиране на сухожилието с анкер, довело до груб оперативен белег на предната част на лявата лакътна става, променени поведенческите стереотипи. При тези обстоятелства за справедливо е прието обезщетение от 20000 лева.
К. съд приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
На първо място се поставя въпросът за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди, разрешен според касатора в противоречие с т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. и решение № 49 по гр.д. № 5055/2013 г., ІІІ г.о. В соченото решение на ВКС се възприема неизменното разбиране на съдебната практика, установена в цитираното ППВС, че понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението, разбирани като всички обстоятелства, имащи отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди. Този въпрос касаторът обвързва с виждането си, че в конкретния случай не са отчетени редица индивидуални увреждания, установени по делото. Противно на посочените твърдения, въззивният съд е съобразил наложилото се оперативно интервениране върху ръката на касатора, включително и фиксирането на сухожилието, многократните му посещения при лекари, свързани с оплаквания от проблемното възстановяване на крайника, имобилизацията на ставата за продължителен период от време. Съобразено е още, че перспективата оплакванията на касатора да изчезнат напълно е свързана с няколкогодишен срок на рехабилитация, както и че занапред ще изпитва неудобство при натоварване на ръката. Съдът е взел предвиди и емоционалната травма и проявлението на емоционални и поведенчески промени. Взето е предвид и заключението на вещото лице, че ръката на касатора е напълно възстановена в обем на движенията на лявата лакътна става след продължилото едногодишно лечение. В противоречие с твърдението на касатора, че захващането на сухожилието с анкър му пречи да използва лявата си ръка и да я натоварва при вдигане на тежки предмети, същото заключение сочи, че болките при пълно натоварване на лявата ръка постепенно ще отшумяват и намаляват до 2-3 години. Невярно е твърдението, че съдът само формално е взел предвид необходимото възстановително и рехабилитационно лечение и болките, свързани с него. Именно съобразявайки сочените обстоятелства, съдът е приел, че определеното от първата инстанция обезщетение не е достатъчно, за да компенсира справедливо понесените неимуществени болки и страдания, и е завишил размера му.
Касаторът твърди, че обезщетението, определено с обжалваното решение, не съответства на съдебната практика, изразена в решение № 459 по гр.д. № 154/2011 г., ІV г.о., ВКС, относно определянето на обезщетение за продължително лечение и рехабилитация и трайни белези и силен психоемоционален шок и увреда. Казаното по първия въпрос относно преценката на комплекса от относими към увредата обстоятелства, важи и за поставения проблем. В цитираното решение на ВКС съдът е взел предвид конкретните обстоятелства, като продължителното лечение, рехабилитацията, трайните белези и емоционалния стрес, са част от съобразените факти. Същият извод се налага и при преценката разрешението на ВКС, изразено в решение № 200 по гр.д. № 7353/2013 г., ІV г.о.
Не е нарушено тълкуването, дадено от ВКС в решение № 93 по т.д. № 566/2010 г., ІІ т.о., и решение № 158 по т.д. № 157/2011 г., І т.о., ВКС, по задължението на съда да обсъди и анализира обстоятелствата в тяхната съвкупност. Размерът на обезщетението в случая е надлежно обоснован с установените по делото като търпени болки и страдания, поради което не може да се сподели твърдението на касатора, че съдът се е задоволил само с тяхното изброяване.
Накрая се поддържа, че в решение № 458 по в.гр.д. № 1424/2013 г. на окръжния съд в [населено място] (влязло в сила) е определено по-високо обезщетение при сходни и трайни травми. Съгласно действащото правило на чл. 280, ал. 1 ГПК, влезлите в сила решения на въззивни съдилища не съставляват практика, която може да бъде съобразявана в процедурата по селекция на касационните жалби за достъпа им до касационно обжалване. Дори и това да не е вярно обаче, тезата на касатора не може да се сподели – преценяваните от въззивния съд увреждания са напълно различни: при получен токов удар е сторено изгаряне на 21% от кожата на тялото при гръдния кош и крайници – причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на девето ребро вдясно, увреждане на мишничния сплит вдясно, останали след зарастването на некротизиралите участъци от кожата груби и обширни белези, които са постоянни и във времето няма да изчезнат, не подлежат на козметични въздействия и пластики, осъществен е медико-биологичният признак обезобразяване на други части на тялото, претърпени най-силни болки от изгарянето в острия стадий, болки до зарастване на реброто до двадесет и петия ден, увреждане на десния мишничен нервен сплит (установено в период от две години след инцидента, което показва, че няма изгледи за подобрение), довело до затруднено и бавно провеждане на импулсите до мускулите на ръката, намалена чувствителност, трудно командване на ръката, бърза умора, наложили пострадалият да направи доминираща лявата си ръка, необходимост до края на живота на пострадалия да се приемат лекарства и да се провежда физиотерапия и рехабилитация във връзка с електротравмата на периферната нервна система. Ето защо не може да се приеме, че соченият от касатора случай е сходен в търпените от конкретните травми болки и страдания.
Напълно без обосновка касаторът поддържа и наличието на основанията по ал. 2 на чл. 280 ГПК за допускане на касационното обжалване. К. съд не намира основание да приеме, че обжалваното решение е вероятно нищожно или недопустимо, а липсата на доводи за допусната от въззивния съд очевидна неправилност препятства осъществяването на дължимата от съда преценка.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 121 от 5 януари 2018 г., постановено по в.гр.д. № 12467/2017 г. по описа на Софийския градски съд в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: