ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 847
София, 01.11.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1512 по описа за 2018г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Ж. Ч. като процесуален представител на Р. К. Д. от [населено място] срещу въззивното решение на Разградския окръжен съд от 01.ХІІ.2017г. по гр.д. № 240/2017г. в потвърдителната му част.
Ответникът по жалбата Е. на[жк]Г.С.Р.” 36” Р.” не е отстранил нередовността на отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез приподписването му от адвокат, указание за което му е връчено на 22.ІІ.2018г., поради което и на основание чл.101 ал.3 ГПК процесуалното действие следва да се счита за неизвършено.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ взе предвид:
С атакуваното решение Р. е потвърдил решението на РС Разград от 07.VІІ.2017г. по гр.д. № 54/2017г. в частта, с която е установено задължението на Р. Д. да изпълни решението на общото събрание на етажната собственост на[жк]от 12.VІІІ.2014г., като премахне катинар от вратата на общото таванско помещение умивалник, находящо се на таванския етаж, и да осигури ползването му от останалите живущи в блока.
За да постанови решението, въззивният съд е приел за установено взето на 12.VІІІ.2014г. от общото събрание на е… /Е./ на[жк]решение касаторът до 13.VІІІ.2014г. да премахне катинарите от общото помещение на таванския етаж, пригодено и ползвано като тоалетна и санитарно помещение от живущите в таванските стаи и собствениците на още 4 тавански стаи с общ коридор, което задължение не е било изпълнено, констатирано от общо събрание на 21.V.2015г., както и при извършен от първоинстанционния съд оглед – вратата, служеща за вход на общото санитарно помещение, е заключена, като до нея е поставена друга, заключвана от ответника и служеща за достъп до таванското му помещение, единственият достъп до общото помещение е от таванското помещение на последния, в едната част на санитарното помещение има умивалник, а в другата – тоалетна, като тоалетната чиния е монтирана по начин да може да се ползва при подход от тавана на Д.. Като неоснователно е оценено възражението на ответника, че санитарното помещение е част от неговото таванско помещение – вещо лице е установило, че квадратурата му не е участвала в площообразуването на неговото помещение, в какъвто смисъл са и писмените и гласни доказателства по делото, установяващи, че преди съществуващото положение достъпът до санитарното помещение и на другите собственици на тавански помещения е осъществяван през обща врата от коридора.
Като неоснователно е оценено възражението на ответника за недопустимост на иска като предявен от У.. „П.”, който се различава от У…, както и за несъществуване на етажна собственост поради невписване в регистъра по чл.44 ал.1 ЗУЕС – в заявлението по чл.410 ГПК непрецизно за заявител е посочен УС на[жк], но в петитума е направено искане за предаване на общото помещение и осигуряване на достъп до него на всички собственици, при което следва, че заявлението е подадено от етажната собственост, представлявана от управителя, а не от жилищната кооперация; дори да има съмнения, явилият се пред въззивния съд управител изрично е уточнил, че действа от името на етажната собственост; освен това според практиката на ВКС по искове от или срещу собствениците в Е.. управителят е законен представител на собствениците и е достатъчно в исковата молба да бъдат посочени имената и адресите на председателя на У.., а конституирането на всички етажни собственици не е изискване за редовност на исковата молба; етажната собственост възниква от момента на преминаването на етажи или части от такива в притежание на различни правни субекти, което в случая е налице, регистрацията по чл.44 ЗУЕС касае възникване на сдружение на собствениците, което законът свързва с друга цел, а по отношение на ЕС с чл.46б ЗУЕС е предвиден уведомителен режим относно избора на управител или на председател на У.., което в случая е спазено. Не е споделено и възражението за нередовност на заявлението и на исковата молба поради непълно описание на общото помещение – в протокола от 12.VІІІ.2014г. то е описано, а с уточнение с молба от 01.ІІ.2017г. на управителя на Е.. то е подробно конкретизирано, като липсват доказателства, опровергаващи идентичността на помещението по решението на общото събрание и това по исковата молба. Във връзка с възражението на ответника за изтекла давност на правото на Е.. да търси изпълнение на задължението на ответника е прието, че решението на общото събрание е взето на 12.VІІІ.2014г. със срок за изпълнение 13.VІІІ.2014г., от който момент до датата на внасяне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е изтекъл петгодишният давностен срок, предвиден в закона.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Първият поставен въпрос е за възможността страна по делото да бъде юридическо лице Ж., за което няма данни, че съществува. Така поставеният въпрос е неотносим към разрешение на въззивния съд от значение за изхода на делото. В атакуваното решение няма извод, че като страна е конституирана Ж., в какъвто смисъл е обосноваващото въпроса твърдение на касатора. Изводът е, че ищец е /общото събрание на/ етажната собственост, представлявана от управителя – една от формите за управление на етажната собственост, която, за разлика от другата форма – сдружение на собствениците – юридическо лице, не подлежи на регистрация по реда на чл.44 ал.1 ЗУЕС, и че е спазен предвиденият в чл.46б ЗУЕС уведомителен режим относно избора на управителя на етажната собственост Н.М..
Поставен е и въпросът, свързан с допустимостта на производството с оглед пределите на търсената защита, както и за задължението на съда да следи служебно за нормите, относими към преценката за допустимостта, и изведеният с оглед на това въпрос по приложението на чл.38 ал.2 ЗУЕС „обвързан ли е съдът в заповедното производство и в производството по чл.422 ГПК с обективните предели на решението на Е…”. Сочи се в тази насока, че в решението от 12.VІІІ.2014г. помещението не било индивидуализирано по площ, граници, местоположение, като в диспозитива на заповедта и в решенията били добавени думите „таванско” и „умивалник” и че се намирало на таванския етаж, по който начин било приложено служебно начало за индивидуализиране на претенцията. Въпросът не е от значение за изхода на спора по делото с оглед съответствието между решението по т.3 на общото събрание на Е… [населено място] [улица], проведено на 12.VІІІ.2014г., заповедта за изпълнение, издадена въз основа на него, и атакуваното решение относно индивидуализирането на общото помещение – още в решението на етажните собственици на[жк], препис от което е приложен съобразно чл.38 ал.2 ЗУЕС към заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е посочено, че „помещението е на последния тавански етаж /на[жк]/, пригодено и ползвано като тоалетна и санитарно помещение от живущите в таванските стаи и собствениците им /уточнени по имена/ на още 4 тавански стаи с общ коридор”, индивидуализиращо процесния обект и съобразено от въззивния съд. При това положение не отговаря на данните по делото твърдението за произнасяне извън неговия предмет. В тази връзка следва да се посочи, че понятията „тоалетна и санитарно помещение”, употребено в решението на ЕС, „умивалник и тоалетна”, употребено в заповедта за изпълнение, и „умивалник”, употребено в атакуваното решение, нямат същностни различия.
Неотносим към изхода на спора е въпросът за непроизнасяне от въззивния съд по възражение за изтекла погасителна давност, свързано със съществувало повече от 15-20 години фактическо положение, и основаният на това въпрос за началния момент за предявяване на искане за освобождаване на общо помещение в етажна собственост. Това е така, тъй като касаторът в отговора си на исковата молба такова възражение не е релевирал – възражението е „оспорвам предявения иск и поради настъпила давност, тъй като не е ясно за какви обстоятелства се води настоящия иск и кога са настъпили”. Твърдение, че фактическото положение по отношение на таванското помещение е съществувало повече от 15-20 години и че приемането на решение /от Е…/ след изтичането на такъв период от време е процесуално недопустимо, касаторът е заявил несвоевременно – за първи път с въззивната си жалба, с оглед на което въззивният съд не е следвало да го съобразява.
Изложените съображения налагат извод, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради което касационно обжалване не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Разградския окръжен съд, № 108 от 01.ХІІ.2017г. по в.гр.д № 240/2017г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: