ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 511
София, 01. ноември 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 3680 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 1965/25.06.2018 на Софийския апелативен по гр.д. № 1574/2018, с което е отхвърлена молба за освобождаване от такса върху увеличена цена на иска.
Недоволна от определението е жалбоподателката Н. М. С., представлявана от адв. С. Х. от САК, която го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че въззивният съд се произнесъл по процесуалноправните въпроси за възможността на страната да заплати дължимата такса, ако обитава притежаваното от нея жилище с пълнолетния си син и внуците си и притежава идеални части от имоти, в които построените сгради са саморазрушаващи се и следва ли декларираните заболявания да бъдат подкрепени с медицински документи, за да бъде преценено тяхното значение, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е постановено от въззивен съд и прегражда развитието на делото намира, че то подлежи на касационно обжалване. Частната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да освободи молителката от внасянето на такса само до размера на 300 лева въззивният съд е приел, че тя разполага с достатъчно средства да заплати останалата част от нея, макар месечният й доход да е нисък, но тя разполага с множество секвестируеми имоти, от които да събира граждански плодове или да осребри.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите правни въпроси да обуславят решението по делото, но те нямат претендираното значение, тъй като въззивниятп съд е съобразил установената съдебна практика, че при преценката на имущественото състояние на страната се вземат предвид: 1) действителните доходи от пенсия, стипендия, заплата, хонорари и други възнаграждения за работа; 2) доходите, които може да бъдат реализирани от несеквестируемо или по друга причина неотчуждаемо имущество и 3) правата върху секвестируеми вещи, дялови участия и други имуществени права.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 1965/25.06.2018 на Софийския апелативен по гр.д. № 1574/2018.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.